Отговорът е и много прост, и много сложен. Прост е, защото когато се знаят фактите ще разберем защо хан Аспарух е спрял в устието на Дунава, а не в устието на Вълтава. Между другото той можеше да остави българския народ при преселението и в степите на Казахстан или при устието на Волга. Но той е решил да спре при Дунава- и от тук нататък цялата история на България до ден днешен е свързана с това негово решение. Както и с много други , добри или лоши решения взимани от българските владетели през вековете. По същия начин чехите са живели в Чехия, а не са тръгнали подир Ерик Червения да завладяват Америка (по някои сведения) и да оставят пътьом потомството си в Исландия. Защо- също никой не би могъл да отговори. Само ще напомня, че през 11 век, когато България е била в центъра на европейската цивилизация и политика, скандинавските държави са били диви и изостанали - по днешните представи, разбира се. Също така ще напомня, че проф. Вера Мутафчиева казваше: „ Не ругайте Изтока, някога от там са идвали културата и знанията“(цитирам по памет)
Така, че на този, да го наречем географски контекст на въпроса може да се отговори сравнително лесно. Но другата част на проблема, която прозира под въпроса е с много труден отговор. И отново, разбира се, трябва да се погледнат някои факти. Под факти разбирам проблемите, които българите искат да решат като се опитват да се префасонират в някоя друга, като че ли по-успешна нация. В случая става дума за чехите, но…не само.
Искаме да живеем спокойно и да се наслаждаваме на хубавата бира, както правят чехите.
Да живеем и да си гледаме работата без да се интересуваме кой управлява страната, а икономиката през това време да си работи добре- както при швейцарците или белгийците.
Да се отнасяме с необходимата отговорност към законите- както правят германците.
Да работим съвестно и без умора- както правят китайците и японците.
Да влагаме толкова пари и усилия в образованието (и контрол върху резултатите!) както го правят в Швейцария и Сингапур. Тогава може би ще бъдем по- доволни от живота си и …по-щастливи.
Тези пожелания могат да се отправят безкрайно, защото когато човек седи в кръчмата или кафенето, няма работа или не иска да работи усилено, а предпочита да псува държавата, политиците и всичко наоколо, мечтите за по-добър и по-различен живот отиват много далече, понякога надхвърлят дори очертанията на земното кълбо. Вече сме минали онзи етап, в който упорито се насаждаше идеята, че България е Швейцария на Балканите (разбирай- някога ще стане като нея!). Разбрахме, че историята на една държава зависи до голяма степен от нейната география. Географията в момента не подлежи на промени.
Затова сега се борим за да направим правосъдната система добре работеща така, че някои високопоставени престъпници да не се измъкват с решението на съда от заслужено наказание, опитваме се да направим така че нашите най-добри университети да влязат поне в броя на хилядата престижни учебни заведения, стараем се с всички сили да обхванем страдащите и изоставени от съдбата хора в социалните програми, полагаме усилия пътищата в България да бъдат ако не първокласни, то поне нормални за изискванията на двайсет и първи век, искаме всеки фермер да може да работи спокойно и без натиск от бюрокрацията, за да може да ни доставя на трапезата български продукти, с всички сили (особено хората на изкуството) се борим българската култура да стане популярна и разбрана в целия свят, а нашите летни и зимни курорти, материални и нематериални културни паметници да събират и погледите, и уважението на туристите…мога да изброявам още дълго към какво се стремят българите. Става дума за тези българи, които иска България не само да прилича на Чехия, но да е по-добра в много отношения като място за живот и създаване на цивилизация. И за всичките тези усилия не трябва да съжаляваме, а трябва с тях да се гордеем. Усилията, разбира се, не срещат навсякъде разбиране. Затова сега преди всичко се борим да победим духа на корупцията, която изяжда буквално всеки лев спестен от българските граждани,
Това, за което трябва да съжаляваме истински е факта, че много от усилията ни се разбиват в тежки и неприемливи за днешното време разбирания, които оформят облика на някои политици. Те до някъде се крият в историята от Освобождението насам, но от друга страна много от тях са грешки на нашето съвременно общество. И докато обществото не започне усилено и съзнателно да поправя тези грешки, като се старае да прави така, че повече да не се връщаме към тях, няма да можем да се почувстваме щастливи. Но, първо трябва да ги посочим и признаем. И второ- трябва да знаем, че то не става само с желание, писане на статии, заклинание или пари. Става преди всичко с образование и култура. Които, както виждаме, нямат особено място в разговорите на нашите политици. Ето това е, което трябва да направим за да можем малко по малко да се освобождаваме от недостатъците, които всяка нация съдържа в своя генезис и да ставаме по-добри, по-успешни и …по щастливи.
Между другото, за да не си помисли някой че нищо хубаво не става при нас да напомня, че ние сме се научили да правим хубава бира още миналия век. С помощта на братята Прошек, разбира се.
