Всичко това обаче не трябва да се разглежда като сензация. Здравият разум триумфира, но така или иначе не бива да бързате да се радвате.
Всъщност ядрената енергетика е не по-малко „зелена“ от вятърните турбини, слънчевите панели или ВЕЦ. Въглеродният отпечатък на атомните електроцентрали не излиза от думата „абсолютно“. Цялата борба около признаване/непризнаване е чисто политика.
Наистина в този случай Русия ще се превърне в страна с едва ли не най-зеленото генериране на ток в света (сред големите икономики, със сигурност). Освен това зависимостта на редица страни от руските енергийни ресурси (ядрени и газови) ще се увеличи.
Обективните обстоятелства обаче принуждават Европа да промени подхода си. Продължаващата енергийна криза от февруари 2020 г. показва безпомощността на възобновяемите енергийни източници. Те не са в състояние да гарантират непрекъснато захранване, което води до най-пагубните последици.
Въпреки това основната цел на зелената програма, която глобалистите изграждат, не е Русия, а Китай. „Екологичният“ удар е едва ли не единственият, който глобалистите могат да нанесат върху китайската икономика. В случая с Русия може да има няколко такива удара.
Сега нека разгледаме енергийния баланс на Китай.
Около 60% е генерирането от въглища, други 17% идват от петролните продукти. Генерирането от газ не повече от 5%. Същият процент е ядрен. Тоест признаването на газа и атома като "зелени" източници на електричество няма да могат да "спасят" Китай.
Но това ще спаси Европа. А фактът, че това ще бъде от полза за Русия, е необходима цена в такъв труден период.
Едва ли обаче трябва да се възмущаваме от това. Да, разпадането на системата от Бретън Уудс зависи от Китай. Русия не може да повлияе на този процес (добре, или съвсем малко). Имаме и други силни страни. Сега икономиката не е нашата силна страна. Потенциал има, но в условията на диктатурата на глобалистите, които заляха ведомствата ни със системни либерали, за пробив не трябва да се говори.
Русия ще може да излезе от този кръг само с краха на системата от Бретън Уудс. И Китай прави това, съзнателно или несъзнателно.
Въпреки това, човек не трябва да се хвърля в обятията на Китай, подкрепяйки го по всеки повод. Да, в икономиката той ни помага много, но в същото време може да започне да "мачка" Русия. Системата от Бретън Уудс ще се разпадне. Какво следва? Знаем ли?
Може би ще има многополюсен икономически свят. Но има вероятност Пекин да се опита отново да направи света еднополюсен. Само че под техен диктат. В този случай съответните „препоръки“ няма да идват от МВФ, а от условната Народна банка на Китай.
Следователно, разбира се, е необходимо да симпатизираме на КНР (няма други възможности). Но подкрепата, втурването с гърди на амбразурите със сигурност не си струва.
Превод: В. Сергеев
