/Погед.инфо/ В конгломерата от групи, завзели властта в Киев през 2014 г. в резултат на държавния преврат, постоянно повтарят за своя суверенитет, неприкосновеността на границите и териториалната цялост на Украйна.

Невъзможно е да се разбере за какво претендират. Изглежда, че те искат "целостта" в границите на Украинската ССР (заедно с Крим, разбира се, както в съветски времена след Хрушчов), тоест извършвайки "декомунизация", те незнайно защо отправят претенции за приемственост по отношение на украинската съветска социалистическа република. Това от една страна. От друга страна, Киев прокламира приемственост по отношение на „Украинската държава“, чието създаване е обявено на 30 юни 1941 г. в окупирания от нацистите Лвов от ОУН на Бандера, която призовава “за тясно сътрудничество с националсоциалистическата Велика Германия”.

Немислима комбинация, също толкова немислима е претенцията за приемственост по отношение на „суверенната“ химера, която никога не е съществувала нито законно, нито всъщност. Само в украинския политически свят това е възможно.

Друга химера, която е обект на болезнени симптоми за сегашното правителство в Киев, е Украинската народна република (УНР), която се появява и изчезва в революционния хаос от 1918-1920 г., когато властта над територията се упражнява последователно от войските на германският кайзер, белогвардейците на Деникин, а след това от представителите на Украинската съветска република.

Независимата Украинска държава винаги е била продукт на чужда инвазия или резултат от граждански конфликти в Русия.

Ако си спомним, че на руски език „Украйна“ е „покрайнини“ и тази дума не означава нищо друго, тогава ще трябва да признаем, че „украинската“ държавност, ако е съществувала по едно време, е била само по времето на староруската държава (Киевска Рус). Пада в битката при река Ирпен с войските на литовско-руската държава. А през 1471 г. Киевското княжество също изчезва.

Възстановяването на държавния живот на територията на Украйна след разпадането на Руската империя започва едва през 1922 г. с формирането на Съюза на съветските социалистически републики.

Две традиции произхождат от тук. Едната е традицията на Съветска Украйна като част от СССР като единна държава. Втората е традицията на националистическата Украинска народна република, която, както вече споменахме, е васал или на Германия (1918), и на Полша (1918-1919), и след това отново на Германия (1941-1944), но не на кайзера, а на Хитлер . Жаждата за васална зависимост надделява след отделянето на Украйна от СССР - първо под формата на желание за „присъединяване към единното европейско семейство“, а след преврата от 2014 г. - под формата на истинска васална зависимост по отношение на САЩ.

Винаги, когато структурите на държавността в земите на днешна Украйна не са били въображаеми, а реални, те са съществували в една държава с останалите руски земи. Така е преди нашествието на Ордата, така е и след освобождението от полското владичество от средата на XVII век до 1917 г., така е и след Октомврийската революция и Гражданската война.

Когато украинските “борци за независимост” се опитват да утвърдят своята изключителност и да се противопоставят на обединението на руските и съветски земи, Украйна пада, губи суверенитета си и придобива васален (колониален) статус.

В този смисъл „украинската независимост” е исторически симулакрум, инструмент за борба между руските конкуренти и противници. Тя се появява като продукт на нечия друга политика, когато Русия (в който и да е от историческите си облици) отслабва. „Независимото“ образование изчезва веднага щом Великата държава се обединява отново. И в сегашния си вид "независима Украйна" се ражда заедно с появата на възможността да се нанесе фатален удар по Русия / СССР.

Някога като “Украйна” са били наричани руските земи под властта на Полша. “Украинската независимост” не е “избор на съдбата”, осъществен от свободолюбивите украинци, а е форма на чуждестранна агресия срещу Русия”.

Използвали „независимостта“ срещу Русия, чуждестранните суверени се отказват от подкрепата за самозванците, веднага след като стигнат до извода, че за тях е по-изгодно да постигнат споразумение с Русия, отколкото да се бият. Добър пример е съдбата на УНП на Петлюра: през май 1920 г., в съюз с Полша на Пилсудски, тя влиза във войната със Съветска Русия и когато Москва и Варшава сключват мир, те просто разделят териториите, за които претендира УНР.

Кой може да гарантира, че историята няма да се повтори?

Ние вярваме, че или Украйна ще отхвърли потисничеството на своите западни господари, интегрирайки се на равна нога с Руската федерация, или самите тези "борци за независимост" ще се примирят с Москва, плащайки за станалия за Запада вече изгоден мир с вече разнебитена Украйна.

Превод: В. Сергеев