/Поглед.инфо/ През април 1945 г. заместник-председателят на Шведския червен кръст, племенникът на шведския крал Густав граф Фолке Бернадот, кани СС Райхсфюрер Химлер на закуска в посолството на Швеция в Любек, а след това на тайна среща в офиса на Червения кръст. По време на разговора Бернадот се съгласява с искането на Химлер да предаде чрез шведското външно министерство съобщение до западните сили за готовността на Германия да капитулира на Западния фронт, за да продължи войната на Изток с англо-американците.

Химлер изпраща същото предложение до френските власти. Париж отказва на Химлер, не защото смята, че не е приемливо да се общува с нацистки престъпници. Впоследствие генерал Де Гол си спомня: отказано му е, защото той е твърде отвратителна фигура и не може да предложи на французите нищо в замяна. През пролетта на 1945 г. Чърчил изпраща телеграма до командира на британските части фелдмаршал Монтгомъри: "... внимателно събирайте германските оръжия и ги съхранявайте, за да могат те отново да бъдат лесно разпределени на немските войници, с които ще трябва да си сътрудничим".

Съединените щати още през 1943 г. на срещата с пратеника на Химлер принц Хоенлое и директора на ЦРУ Алън Дълес изразяват надежда, че Германия ще остане фактор в реда и ще играе съответна роля в Европа в бъдеще.

През пролетта на 1945 г. процесът на доброволно предаване на немските висши офицери в американски и британски плен вече беше в ход. В ръцете на съюзниците попада фелдмаршалът от “Луфтвафе” Кеселринг, началника на Генералния щаб на “Луфтвафе” Колер, началниците на Генералния щаб на Вермахта Халдер и Гудериан, началникът на оперативния отдел на Генералния щаб Хезингер, генерал-фелдмаршал Манщайн, райсхсминистъра на въоръжението и боеприпасите Шпеер, генералите от СС Щайнер и Ютнер, ръководителят на Хитлерюгенд Аксман, личният лекар на Хитлер Морел, личният шофьор Кемпка, главният адютант на фюрера Шоб и хиляди по-малки фигури от режима на Хитлер.

Горепосочените лица не изтърпяват сериозно наказание, а някои напълно го избягват. Подготвяйки се за евентуална трета световна война със Съветския съюз, Западът внимателно събра бивши нацистки военачалници след 1945 г., поставяйки ги на високи постове в армията и политиката.

По този начин неразкаялият се генерал-полковник Халдер, един от разработчиците на нацисткия план за агресия срещу Холандия, Белгия, Югославия, Полша и СССР, оказал се в американската окупационна зона, успешно преминава денацификация, приет е на работа в американската армия, а през 1961 година получава най-високата американска награда, давана на чуждестранни граждани.

През 2014 г. “Ню Йорк Таймс” пише, че след войната поне хиляда бивши нацисти са работили за американските разузнавателни служби. През 1980 г. ФБР отказва по оперативни причини да предостави на Министерството на правосъдието информация за 16 нацистки престъпници, законно пребиваващи в Съединените щати, защото ги използва за борба с комунистите.

„Американските правителствени агенции са наели пряко или косвено много бивши нацистки немски полицаи и колаборационисти от Източна Европа, които явно са виновни за военни престъпления“, казва историкът от университета във Флорида Норман Года.

Високопоставените нацистки военни Халдер, Гудериан, Манщайн участват в разработването на плана за създаване на въоръжените сили на демократична ФРГ. Кеселринг, след като излежава пет години затвор, получава поста военен съветник на германския канцлер Конрад Аденауер.

Канцлерът с готовност поставя бившите нацисти на високи постове. Ханс Глобке, популяризатор на расовите закони на Третия Райх, служи като държавен секретар при него, палачът на съветски граждани Теодор Оберлендер е депутат от Бундестага (награден е с орден за заслуги през 1986 г.), Хезингер е генерален инспектор на Бундесвера, а след това председател на военния комитет на НАТО. Водещите на военното разузнаване на Вермахта, военните престъпници Райнхард Гелен и Герхард Весел застават начело на разузнавателните служби в Западна Германия.

Благодарение на ходатайството на американците, Колер, Щайнер, Кемпка излежават едва две години, Аксман - три, Ютнер и Шоб - четири. Щайнер, след като излежава присъдата си, е в Мюнхенското дружество за взаимопомощ за членовете на СС. Единствен Шпеер остава в затвора, защото съветската страна успява да отхвърли многобройните му молби за помилване.

След Нюрнбергския процес над нацистките лидери в цяла Германия през 1947 г. се провеждат съдебни процеси на по-ниско ниво - срещу нацистите от средно ниво (командири на отрядите на Вермахта, командири на наказателни отряди, пазачи на концлагери и други.). Съставът на тези съдилища не е международен; повечето съдии са американци и изпълняват политическите заповеди на американското правителство.

Тези съдилища се отличаваха с доброжелателността си срещу подсъдимите, които доскоро са изгаряли хора в крематориуми и разстрелвали цивилни в Европа и СССР. Обвинението се основава на разузнаването на САЩ и показанията на самите подсъдими. Свидетели от СССР не са поканени на заседанията; доказателствената база е оскъдна. Само четирима нацисти са осъдени на смърт. Останалите касапи на Хитлер излежаха нелепи присъди от две до три години, въпреки че са официално осъдени на лишаване от свобода от няколко десетки години до живот.

Няколко дни преди капитулацията на Германия, в доклад пред главнокомандващия на германските войски, адмирал Дьониц, германският щаб определя точните контури на следвоенната политика на Запада - „да подкрепи Германия да запази значението си като основен фактор на военна сила на европейския континент“, което ще послужи като предпоставка за овладяване на „определена част от руското наследство”.

Вашингтон все още е верен на тази линия. Разширяването на НАТО на изток, заедно с мощна информационна кампания за понижаване на ролята на съветския народ за побеждаване на фашизма и преразглеждане на резултата от Втората световна война, е продължение на Drang nach Osten с други средства.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели