/Поглед.инфо/ След речта на германския министър, която смята ядрения удар срещу Русия за духовно възвисяващ и благотворителен, редица съюзници на Америка (“Файненшъл таймс” назова правителствата на Великобритания, Франция, Германия, Япония и Австралия) обявиха, че активно ще искат от Вашингтон да запази възможността за нанасяне на превантивен ядрен удар. Обяснението е традиционно: отказването от тази възможност „би било страхотен подарък за Китай и Русия“. Тези, които казват това, очевидно вярват, че ядрената война, отприщена от Америка в Европа, е подарък за Франция и Германия, а ядрен удар по Китай е "празник на душата" за Япония и Южна Корея. Впрочем, Австралия и Зеландия също ще си го отнесат по различен начин, гарантирам го.

Ако сериозно смятате Русия и Китай за кръвожадни чудовища, може да си помислите, че Пекин или Москва се ограничават от ядрена война само от наличието на няколко позиции в документа на Пентагона. Веднага щом тези позиции отпаднат, веднага ще последва удар върху някои от съюзниците на САЩ. Те са били толкова уплашени, че, съдейки по източниците на “Файненшъл Таймс”,са изпаднали в „колективна паника“ и са поискали още мазохизми, добри и различни. Русофобията по принцип е скъпа игра. Донякъде прилича на руската рулетка, само че се играе без участието на Русия. Вземате револвер, зареждате го - и можете да играете. Револверът е американски, патроните са европейски, а главата... Собствената глава. Глупава. Която имат. Като цяло гледайки на съвременните демократи, човек е пропит със симпатия към диктаторите.

И точно в това време, когато елитите на цяла Европа в един глас се опитват да изгорят в пламъка на ядрените бомбардировки, когато „цялото прогресивно човечество“ се стреми да обезопаси този свят чрез пълното му унищожение, не кой да е , а председателят на Съвместния комитет на началник-щабовете на САЩ, изведнъж заявява като гръм от ясното европейско небе: „Навлизаме в свят с три полюса на сила, когато Съединените щати, Русия и Китай са велики сили.

Разбирате ли какво светотатство се случи? Високопоставен представител на военното ръководство на „Империята на доброто“ призова не по-малко от това да разделят света „братски“ на три неравни части. Защо неравностойно? Защото всеки дял, разпределен на „варварите на Русия и Китай“ от щедростта на „Големия брат“, се възприема от „цялото цивилизовано човечество“ като дива, неоправдана несправедливост.

Генералът не само отъждествява страните на „безбожните варвари“ с „блестящия град на хълма“, въвеждайки ги в пантеона на „великите сили“, но със своята забележка той призова за сепаративен мир между „юберменшите" и "унтерменшите", буквално разрязвайки света на три части. Сега премъдрият елит на доларолюбците не знае в чий окупационен сектор ще попадне. И това е озадачаващо и изнервящо!

Кой е този "сепаратист", който отписва еднополюсния глобус за скрап, когато толкова много православни свидетели на идването на Байдън се подиграват с него?

Човекът е успял да бръкне в буквално всяко квадратче на световната шахматна дъска, като участва в следните операции и войни. Участвал е в многонационални сили и наблюдатели, Синайски полуостров, Египет. Инвазията на САЩ в Панама. Операция “Подкрепа за демокрация” в Хаити, Операция “Общо предприятие” в, Босна и Херцеговина, Иракската война, Войната в Афганистан (2001-2014). Наградите на генерал направо предизвикват умиление и желание за благотворителна дейност в световен мащаб. Медал “За служба на националната отбрана” с едно бронзова звезда, Медал на експедиционните въоръжени сили с две звезди. Медал “За кампанията в Афганистан” с три звезди, Медал “За Иракската кампания” с две звезди, Медал “За служба в експедиционните сили в глобалната война с тероризма”, Медал “За участие в глобалната война срещу тероризма”, Медал “За защитата на Корея, Медал “За хуманитарна помощ”.

Но най-интересното започна по време на изпитанието на силите на генерала като нюзмейкър. Оказва се, че този касапин (от гледна точка на "цялото прогресивно човечество") не само разделя земното кълбо, честно завладяно от империята в смъртоносни виртуални битки с Китай и Русия, но като цяло е посегнал на свещеното - той нарича Русия велика сила, а армията на Руската федерация - на професионални и сръчни военен.

„Русия запазва статута на велика сила благодарение на професионализма на своите въоръжени сили. Руската армия е много добра, в това няма съмнение. В интервю за “Уолстрийт Джърнъл” той също така отбеляза, че руските военни са способни да намират нетрадиционни начини за решаване на възложени задачи и „представляват предизвикателство и заплаха за Съединените щати“. „Те не могат да бъдат подценявани“, предупреди ръководителят на ОКНЩ. Той добави, че ВКС и киберкомпонентите на руските въоръжени сили, както и сухопътните войски и флотът, имат високо ниво на бойна готовност.

„Те имат много ефективна и много професионална армия. Тя е сравнително малка в сравнение с тази от съветско време, но е много, много способна”, допълни той.

„Мили, какво правиш!“, извика „цялото цивилизовано човечество“, „предупредихме те да не плашиш щраусите, подът е бетонен“.

Най-отвратителното за феновете на "Пук-Пук" с ядрени палки е, че генерал Мили не е сам по себе си, а е говорещата глава на редица влиятелни личности, започнали открито публично озвучаване на възможността за сключване на поне един вид примирие с МОСКВА И ПЕКИН в условията на рязко влошаване на отношенията между САЩ и Русия. Не се съмнявам, че атаката с офшорките срещу Зеленски също е тяхно дело. Нещо повече, това съвпадна с още един шамар в лицето на същия представител на Пентагона:

„Съединените щати не виждат агресия в действията на Русия близо до границата с Украйна“, каза Марк Мили, ръководител на Обединения началник-щаб на САЩ.

След такъв изблик на генерала в Киев за всеки случай започнаха да горят документи и да сушат сухари. Воят от блатата достигна връхната си точка, а партията, прикриваща украинските националисти дори роди истерична статия във “Фокс Нюз” „Генерал Мили представлява заплаха за Съединените щати, но на Конгреса не му пука“.

„Това не е пълна изненада. Вече знаехме, че той е безразсъден луд”, съобщава със съжаление изданието. „През юни, точно по средата на изслушване в Конгреса, което се излъчваше в цялата страна, Мили започна расистка тирада срещу половината жители на Съединените щати. Обръщайки се към конгресмените, Мили каза, че нещо, наречено "бял гняв", представлява национална криза”.

Сега, благодарение на нова книга на Боб Удуърд и Робърт Коста, научихме, че Мили тайно си е сътрудничил с нашия основен военен противник, китайското правителство..."

Все още не съм намерил нито една публикация, която да свидетелства за работата на генерал Мили лично с Путин, но мисля, че след подобни изявления е само въпрос на време.

Поинтересувах се от исторически аналогии, защото те стават толкова очевидни, че е трудно да се отървем от усещането за „дежа вю“. Някъде вече съм виждал всичко това.

През декември 1942 г., след десанта на съюзниците в Африка, Мусолини прави предложение за сключване на мир със СССР и продължаване на войната с англо-американците. През 1942-43 г. в Стокхолм преговори със съветските агенти се водят от служителя на Министерството на външните работи Петер Клайст, който действа от името на Рибентроп. Никаква информация за тях не е оцеляла и, ако се съди по последвалите събития, споразумения не са били постигнати.

През 1943-44 г. Шеленберг, от името на Рибентроп, отново се опитва да се свърже със съветското ръководство чрез Швеция и Швейцария с предложения за сепаративен мир. Но срещата със съветските представители е прекъсната от самия Рибентроп с прекомерните му амбиции и неразбиране на променената ситуация - той започва да излага предварителни изисквания, да настоява сред участниците в преговорите да няма евреи. Всичко завършва тъжно.

През лятото на 1943 г. японският външен министър Мамору Шигемицу се обръща към германското ръководство с предложение да съдейства за организирането на съветско-германските преговори за сепаративен мир. Японското външно министерство изготвя план за преговори, според който Германия трябва да върне всички окупирани територии на СССР. За да заинтересува Москва, японското ръководство е готово да направи огромни отстъпки от своя страна: Токио се съгласява да даде Южен Сахалин и Курилите на СССР, да признае Северен Китай, Манджурия и Вътрешна Монголия за „съветска сфера на влияние“.

Токио прави последния си опит да убеди Сталин да преговаря с германците в началото на 1945 г., когато армията на Третия Райх е практически разбита, а съветските войски бързо настъпват към Берлин. На 15 февруари съветският посланик в Япония е посетен от генералния консул на Япония в Харбин, който кани съветското ръководство да действа като миротворец. „Ако Сталин беше направил такова предложение”, казва японският на съветския дипломат: “Хитлер щеше да сложи край на войната, а Рузвелт и Чърчил не биха посмели да възразят срещу подобно предложение от съветското правителство”.

Така че в изявлението на генерал Мили през ноември 2021 г. относно предложението „да се разберат тримата“ и да се сключи споразумение за разделянето на земното кълбо, виждам декември 1942 г. и първият плах опит на Мусолини да се постигне споразумение.

„През първата половина на миналия век“, казва Мили, „от 1914 до 1945 г. преживяхме две световни войни. От 1914 до 1945 г. 150 милиона души са убити по време на военните действия. Има ужасно кръвопролитие и огромни разрушения. Все още усещаме последствията от Първата и Втората световна война. Сега ни е изключително трудно да си представим война между великите сили. И ако си представите война на велики сили - с използването на ядрени оръжия - ще разберете, че това никога не трябва да се допуска.

Отговарям на генерала на неговия риторичен въпрос:

Не, НЕ разбират! Те са откърмени се с стрелба без отговор от безопасно разстояние в Сърбия и Ирак, нищо не научиха във Виетнам и Афганистан. Те са привърженици на “Пук-Пук!“ - бойни игри на компютъра и никога не са виждали война отблизо. Дебилът вярва на обещания и не вярва на предупреждения. Особено в САЩ, страна, която е победила логиката с нокаут, където дебелите водят групи за отслабване, фалиралите учат как се правят пари, комплексарите учат на лидерство, тъжните учат на позитивно мислене. Това е резерват на кръвожадни наивници, който щастливо се разминава с двете световни войни и вярва, че войните трябва да забавляват и обогатяват, а не да убиват и съсипват. И се страхувам, че съдбата на Лудвиг Бек и фон Тресков очаква генерал Мили и тези зад него. През цялата си история проблемите, пред които са изправени ЕС и САЩ днес, никога не са били разрешени от колективния Запад, освен чрез война. Няма да устоят на изкушението и този път. Макар че и аз като генерал Мили съм против, но помня на кой коловоз стои нашият брониран влак и къде е моето място според бойния график. Има време за замеряне с камъни и има време за сглобяване на автомат “Калашников”.

Превод: В. Сергеев