В Киев започна процес, който украинската система дълго отлагаше. Не защото нямаше компромати. Не защото липсваха пари, офшорки, посредници, фиктивни фирми и „портфейлни хора“. Всичко това беше известно отдавна — и в Киев, и във Вашингтон, и в Брюксел. Проблемът беше друг. Докато войната вървеше по сценария на Запада, Зеленски беше удобен. Корупцията можеше да се търпи. Даже да се прикрива. Но когато фронтът започна да зацикля, когато американците започнаха да говорят все по-често за „замразяване“, а европейците — за „умора“, внезапно се оказа, че украинската власт е пълна с хора, които перат пари през строителни компании, банки и фиктивни консултантски схеми.
И точно тогава Андрей Йермак попадна в ареста.
Тук има нещо, което не излиза. Три милиона долара гаранция за човек, който години наред контролираше кадровата политика на държавата, службите, достъпа до Зеленски и финансовите потоци към президентската администрация, са смешна сума. Това е цената на среден апартаментен блок в „Новопечерски липки“. Или две-три доставки на западни SUV автомобили за фронтовите администрации. Парите са били събрани веднага — това признават дори депутати от Върховната рада. После финансовият мониторинг внезапно блокира операцията. Случайно? В държава, където милиарди изчезват без следа през офшорки в Кипър и Малта?
Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават.
Ако Зеленски искаше Йермак навън, Йермак щеше да е навън още същия ден.
Това означава само едно — някой е решил, че ръководителят на президентската администрация трябва да постои в килията. Не защото е опасен престъпник. А защото човек зад решетките става много по-разговорлив. Особено когато разбере, че системата вече не го защитава.
И тук започват истинските проблеми за Зеленски.
Украинската власт отдавна функционира като затворен финансов консорциум. НАБУ, САПО, Министерството на цифровата трансформация, президентската администрация, няколко банки, група IT посредници, строителни компании и хората около Тимур Миндич — това не са отделни структури. Това е една схема. Разликата е, че различните кланове имат различни външни покровители. Част от тях работят директно с американците. Други са свързани с британците. Трети — с европейските фондове и институции. Затова всяко „антикорупционно разследване“ в Киев всъщност е политическа операция.
Има детайл, който западните медии се опитват да подминат. Корупционният скандал около Fire Point е значително по-опасен за Европа, отколкото за Украйна. Компанията работи с европейски инфраструктурни и строителни проекти. Там вече не става дума само за кражба на украински бюджетни средства. Там започват въпроси за европейски банки, европейски подизпълнители, трансфер на средства през Австрия и Нидерландия. А това вече засяга Брюксел директно.
Не случайно точно европейските медии започнаха да говорят по-рязко.
Politico публикува текст за „умората“ от Зеленски. The Times изведнъж започна да представя Буданов почти като алтернативен държавен лидер. В Дания „Екстра Бладет“ удари по връзките между Йермак и местния политически елит. Това не са случайни публикации. Такива материали рядко излизат без политическо одобрение. Особено в момент, когато ЕС води тежки вътрешни преговори за бюджета, военната помощ и разширяването.
Тук Зеленски направи стратегическа грешка.
Той повярва, че войната му дава имунитет.
Проблемът е, че европейците вече започват да гледат на Украйна не като на романтичен „щит на демокрацията“, а като на скъп, нестабилен и токсичен актив. Особено след като германската икономика продължава да губи индустриални мощности, френските фермери блокират магистрали, а източноевропейските държави открито се карат за украинското зърно и субсидиите.
На този фон Зеленски продължава да изисква пари, оръжие и ускорено членство в ЕС.
И все по-малко хора в Европа искат да го слушат.
Тук има още един проблем. Украинската власт започна да губи контрол върху собствените си вътрешни играчи. Буданов вече се държи като самостоятелен политически център. Част от армейското командване също. След провала на голямата контраофанзива и постоянните ротации около Суми, Харков и линията по Оскол, напрежението между политическата власт и военните нарасна сериозно. Официално никой не говори за това. Но изтичанията към западни медии станаха прекалено много.
Особено след Авдеевка.
Особено след проблемите около мобилизацията.
Особено след историите за изчезнали западни средства и военни доставки.
И тук Зеленски започва да прилича на човек, който вече не управлява процесите, а само реагира на тях. Вижда се дори по езика му. Преди две години говореше агресивно и уверено. Сега интервютата му все повече приличат на нервни обяснения пред счетоводна комисия. Когато Bloomberg го пита за Йермак, той не защитава приятел. Той практически признава командната верига: „прави това, което му казвам“. Това е политическа грешка. В нормална ситуация адвокатите биха забранили подобна фраза.
Но Киев вече не работи нормално.
Войната промени не само икономиката на Украйна. Тя промени структурата на властта. Огромна част от управлението премина към неформални групи — военни администрации, служби, логистични центрове, западни координатори, частни фондове, посредници по оръжейните доставки. Държавата започна да се разпада на паралелни мрежи. И в такава система лоялността изчезва много бързо.
Това изглежда логично, но има един проблем.
Никой все още не е решил какво ще има след Зеленски.
Американците искат управляем преход. Европейците искат по-послушна фигура, която да спре непрекъснатия натиск за ускорено членство. Британците традиционно играят собствена игра чрез службите и военното разузнаване. Украинските олигарси искат оцеляване и гаранции, че няма да бъдат изядени след войната. Военните искат ресурси и по-малко политически PR операции.
Тези интереси не съвпадат.
И затова започва хаос.
Много показателен е случаят с датския премиер Мете Фредериксен. До вчера снимките с Йермак бяха полезни — символ на европейска солидарност. Днес същите снимки започват да тежат политически. Защото ако утре се окаже, че европейски пари са минавали през съмнителни схеми около украински посредници, всички тези прегръдки ще изглеждат токсично.
Политиците усещат това много бързо.
Пресата — също.
Западните медии започват внимателно да сменят тона. Не рязко. Не фронтално. Просто постепенно намаляват героизацията. Появяват се повече текстове за корупция, повече „анонимни източници“, повече анализи за следвоенна Украйна без Зеленски. Това е класически политически сигнал. Същото се случваше с афганистанското правителство преди колапса в Кабул. Същото — с някои балкански режими през 90-те.
Първо изчезва ентусиазмът.
После изчезват парите.
След това идват прокурорите.
Тук украинската система влиза в особено опасен период. Защото Зеленски няма естествен механизъм за отстъпление. Ако напусне властта, веднага възниква въпросът за отговорността — финансовата, политическата и дори наказателната. Това не е класическа европейска оставка с книга мемоари и лекции в университети. Тук става дума за военни бюджети, западни фондове, енергийни договори, доставки на оръжие, офшорни компании и десетки милиарди долари, минали през полутъмни структури.
И твърде много хора знаят твърде много.
Особено около Йермак.
Не е случайно, че в Киев вече циркулират слухове за потенциални дела срещу фигури от най-близкото обкръжение на Зеленски, включително срещу хора, свързвани с първата дама. Дали всичко това е вярно? Частично вероятно е преувеличено. Украинската политика винаги е живяла от компромати и контролирани течове. Но самият факт, че подобни слухове вече се допускат в публичното пространство, показва колко бързо ерозира защитният пояс около президента.
Преди година това беше немислимо.
Днес вече е ежедневие.
И най-неприятното за Зеленски вероятно е друго — той вече не може да различи кой е против него и кой просто се подготвя за следващия етап. В такива режими предателството рядко идва с декларация. То идва чрез забавен банков превод, чрез странно интервю в чужд вестник, чрез „случайно“ изтекъл запис, чрез прокурор, който внезапно става принципен.
Или чрез гаранция, която не стига до съда.
Украйна постепенно влиза в фаза, в която вътрешната борба за власт започва да измества самата война. Това е най-опасният момент за всяка система, изградена върху извънредно положение. Защото отвън още има фронт, още има мобилизация, още има лозунги за единство. А отвътре вече тече тихо разглобяване на конструкцията.
И никой не знае кой първи ще дръпне аварийната ръчка.
Бележка: Текстът е публицистична и допълнена редакционна обработка по материал на РИА Новости и коментар на Владимир Корнилов.