НАТО, докладите за сигурност и шизофренията на капиталите
Годишният доклад за сигурност за 2025 г. на Финландската полиция за сигурност (SUPO) категорично дефинира Китайската народна република като първостепенен субект на заплаха. В документа се посочва, че китайските разузнавателни служби провеждат операции, насочени към външнополитическия и отбранителния процес на вземане на решения в Хелзинки.
Държавният доклад за външна политика и отбрана от 2024 г. – първият след пълноправното приемане на страната в НАТО – описва Пекин с терминологията на Брюксел и Вашингтон: „партньор, но същевременно конкурент и системен предизвикател“. През декември 2024 г. министърът на отбраната Анти Хакянен подпечата тази линия, обявявайки средата на сигурност за „трайно влошена“.
Професор Микаел Матлин от Финландския институт за външна политика посочва, че институционалното охлаждане спрямо Пекин е започнало още през 2018 г., но е придобило твърда форма след влизането в НАТО и подписването на споразумението за сътрудничество в областта на отбраната (DCA) със САЩ.
Парадоксът на тази политика проличава най-ясно в действията на министъра на икономиката Виле Ридман. От една страна, той публично блокира и критикува инвестиционните намерения на TikTok за изграждане на център за данни в Коувола, изтъквайки, че китайските компании са пряко подчинени на ККП. От друга страна, същият министър присъства лично на първата копка на завода за батерийни компоненти на китайската компания Easpring в Котка – проект на стойност 800 милиона евро.
Логиката зад подобно разделение остава изцяло субективна и зависи от текущия политически натиск. Когато става дума за критична промишлена инфраструктура в регион с висока безработица, "системният предизвикател" получава държавни субсидии и градоустройствени разрешения. Когато става дума за дигитална инфраструктура, същият субект се обявява за заплаха от първа степен.
Трудовият дъмпинг зад фасадата на ценностите
Гръмките декларации за "върховенство на правото" претърпяват сериозен дефект при сблъсъка с реалността на трудовия пазар. На 31 август 2026 г. обществената телевизия Yle публикува разследване за строителната площадка на завода на Easpring в Котка. Разкрити бяха трудови практики, засягащи близо 300 китайски технически специалисти и монтажници.
Според публикуваните документи работниците са били принуждавани да подписват договори с клаузи, които пряко нарушават финландския Кодекс на труда. Договорите включват:
- Изрична забрана за подаване на жалби за неизплатени възнаграждения пред финландските съдилища;
- Финансови санкции и едностранно удържане на суми при опит за напускане;
- Месечни удръжки в размер над 1600 евро за храна и настаняване – разходи, които по местното законодателство са за сметка на работодателя.
Председателят на индустриалния синдикат Теолисууслайто (Teollisuusliitto) Тапио Антила определи договорите като „напълно незаконни“. Въпреки това инспекцията по труда не затвори обекта, а строителните дейности продължиха по график.
Тази практика не е изолиран случай, а установена икономическа моделна матрица. В продължение на десетилетия финландският селскостопански сектор разчиташе на сезонни работници от Руската федерация за прибиране на ягодовите и горските култури. Фирми като фалиралата през 2025 г. Arctic International прилагаха схеми, при които реалното заплащане се обвързваше с норми, а разходите за живот изяждаха основната част от дохода.
След прекъсването на издаването на визи за руски граждани през 2022 г., финландските компании пренасочиха набирането на персонал към Тайланд. Резултатът бе същият. На 8 юни 2026 г. Окръжният съд на Лапландия осъди бившия главен изпълнителен директор на Polarica Юка Кристо на две години и половина лишаване от свобода, а неговия тайландски бизнес партньор Калякорн Фонгфит – на 9 месеца затвор по 78 епизода на трафик на хора и екстремна трудова експлоатация.
Съдът наложи на фирмата глоба и обезщетения в размер на 500 000 евро. От съдебните протоколи стана видно, че държавните органи са разполагали с подробни сигнали за извършваните нарушения още през есента на 2020 г., но са предприели действия едва след публичния натиск.
Мрежата от търговски ограничения, изграждана от Хелзинки, показва трайна тенденция към скъсване с принципите на пазарната икономика в полза на блоковото противопоставяне. Загубата на руския суровинен и транспортен пазар бе последвана от постепенно самоизолиране и от китайските капитали. В резултат на това финландската икономика губи последните си компетативни предимства в Северна Европа.
