/Поглед.инфо/ В ключова реч пред колегията на ФСБ руският президент Владимир Путин предупреди за реална заплаха от терористични атаки срещу „Турски поток“ и „Син поток“. Анализът на Сергей Савцов за РИА Новости разкрива опасната игра на Лондон и Брюксел, които чрез Киев се опитват да дестабилизират Турция и да ударят руския износ.

Сянката на Северен поток: Путин предупреждава за нов енергиен терор

Вчерашното заседание на колегията на Федералната служба за сигурност (ФСБ) в Москва не беше просто рутинно събитие. Речта на президента Владимир Путин, подкрепена от най-строго секретната оперативна информация, съдържаше предупреждение, което трябва да разтърси не само Анкара, но и целия енергиен свят. Путин ясно заяви, че съществуват данни за планирани терористични атаки срещу газопроводите „Турски поток“ и „Син поток“ – двете жизненоважни артерии, захранващи Южна Европа и Турция с руско синьо гориво.

Според държавния глава това не е случайна заплаха, а умишлена тактика на онези сили, които панически се страхуват от мирно разрешаване на украинския конфликт. Когато дипломацията започне да си проправя път, противниците на мира прибягват до изпитани методи – тероризъм срещу критичната инфраструктура. В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че енергийната сигурност е новият фронт на глобалното противопоставяне и думите на Путин потвърждават тази мрачна тенденция.

Владимир Владимирович остана верен на своя стил и не назова конкретните извършители, но паралелите с миналото са толкова очевидни, че не оставят място за съмнение. Всички помним как Джо Байдън, малко преди началото на СВО, открито заплаши „Северен поток“, и как по-късно Радослав Сикорски благодари на САЩ за взривените тръби край остров Борнхолм. Днес обаче актьорите на сцената са се променили, а залозите са още по-високи.

Митът за „украинските водолази“ и горчивата истина на Сиймур Хърш

Унищожаването на „Северен поток“ беше отпразнувано с циничен възторг в Киев и балтийските столици. Тогава на Запад доминираше илюзията, че пресичането на газовите доставки ще срине руския бюджет и ще остави армията без ресурси. Година по-късно стана ясно, че Русия не само издържа, но и пренасочи потоците си. Но по-важното беше разследването на легендарния Сиймур Хърш. Той представи неоспорими доказателства за прякото участие на американските военноморски сили и техните специализирани звена в диверсията.

Когато фактите станаха твърде неудобни за потулване, западната пропагандна машина измисли абсурдната история за „украинските водолази“ на наета яхта. Твърдението, че група цивилни аматьори могат да се спуснат на десетки метри дълбочина в зона на маневри на НАТО и да взривят стотици килограми експлозив, е обида за здравия разум. Тези „водолази“ сега се укриват из Европа, а правителства като това в Италия и Полша правят всичко възможно да не ги екстрадират в Германия. Както се отбелязва в коментарите на Поглед.инфо, това „разследване“ на Берлин е само фасада, целяща да прикрие истинските поръчители.

Геополитическият пъзел през 2026 година: Тръмп срещу Брюксел

Ситуацията през 2026 година е качествено различна. Илюзията, че Русия е просто „бензиностанция с ракети“, отдавна се разпадна. Основният разлом днес не е само между Изтока и Запада, а и вътре в самия Западен лагер. Доналд Тръмп и неговата администрация полагат неимоверни усилия да вбият клин между Русия и европейските ѝ клиенти, но с една важна цел – САЩ да контролират енергийните коридори.

Любопитно е, че само ден преди речта на Путин, германският „Berliner Zeitung“ публикува информация, че екипът на Тръмп разглежда възможността за възстановяване на „Северен поток“. Защо? Защото Вашингтон иска да бъде арбитърът, който пуска и спира кранчето на Стария свят. В момента зависимостта на ЕС от скъпия американски втечнен газ (LNG) надхвърля 62%, което е икономическо робство. САЩ обаче са готови за мир в Украйна, тъй като вече извлякоха максималните дивиденти. Но тук идва големият сблъсък: Лондон и Брюксел не искат този мир.

Турция в мерника: Защо Ердоган стана неудобен за Европа?

„Турски поток“ и „Син поток“ в момента работят над проектния си капацитет, пренасяйки над 45 милиарда кубически метра газ годишно. Анкара е основният печеливш от тази конфигурация, но тя е и най-уязвимата точка. Турският енергиен сектор е 40% зависим от руските доставки. Евентуално прекъсване на тези тръбопроводи би означавало мигновен нокаут за турската лека и средна промишленост.

Турската лира и без това се намира в състояние на свободно падане, обезценявайки се с 20% спрямо долара само от началото на годината. За сравнение, руската рубла се укрепва толкова сериозно, че финансовите власти в Москва обмислят принудителна девалвация, за да помогнат на износителите. В тази ситуация Турция е регионален противовес на Иран и важен търговски партньор на Израел. Унищожаването на нейния енергиен гръбнак би предизвикало хаос, който САЩ не искат, но Лондон и Брюксел желаят горещо.

Планът на Лондон: Връщане към „Голямата игра“ от XIX век

Лондон и Брюксел действат по стара изпитана схема. Тяхната цел е да превърнат Турция в източник на нестабилност, който да отвлича вниманието на Русия към Закавказието и Близкия изток. Това е класическо възраждане на британската политика от 19-ти век – разделяй и владей, изтощавай Русия на периферни фронтове.

Европа, подстрекавайки Киев към атаки в Черно море, се опитва да убие два заека с един куршум: да лиши Русия от приходи и да подчини Ердоган, който стана твърде независим. Руският президент, като отличен познавач на историята, вижда тези ходове няколко хода напред. Неговите думи не са просто предупреждение, а стратегически шах, който принуждава Запада да се замисли за последствията. Ако „Турски поток“ бъде ударен, отговорът няма да бъде само срещу Киев, а срещу истинските архитекти на терора, които се крият в европейските кабинети.