/Поглед.инфо/ От една страна, това е обещаващ и печеливш проект, от друга страна, политически рисков и ще бъде реализиран от руски компании в Пакистан. Говорим за изграждането на най-важния газопровод за страната. Защо „Пакистанският поток“ е важен за отношенията на нашата страна с други големи държави?

На 28 май американско-европейската програма на руската външна политика беше щедро размита с южноазиатската. На този ден руският енергиен министър Николай Шулгинов и пакистанският посланик в Москва Шафкат Али Хан подписаха споразумение за изграждането на “Пакистанския поток”. Планира се строителството да започне 60 дни след подписването.

Проектът е, разбира се, стар и многострадален. Той беше договорен още през 2015 г., но изпълнението спря, главно поради колебания и съмнения от страна на Пакистан. В продължение на години Исламабад прави някои изменения в споразумението и преименуването на проекта от “Север-Юг” в “Пакистански поток” е най-незначителното от тях.

Така например, ръководството на страната реши в един момент да увеличи капацитета му с една трета - до 45 милиона кубически метра газ на ден и следователно да увеличи диаметъра на тръбата (възможно е дори сега, след подписване на споразумение за строителство, обемът и диаметърът отново ще нараснат). След това се уплашиха, че собственикът на руската компания, която трябваше да изгради тръбопровода, е под санкции на САЩ. Въпреки всички дълго страдания, проектът е важен, необходим и интересен. И за Пакистан, и за Русия.

Факт е, че Пакистан има колосален недостиг на газ. Страната произвежда само малко повече от половината от необходимия обем синьо гориво - и няма голям потенциал за растеж на производството. Всички надежди са за внос, предимно ВПГ, за който Пакистан изгражда нови терминали, за да го получи. Като цяло той иска да засити с ВПГ четвърт от нуждите си от газ.

Този газ обаче все пак трябва да бъде транспортиран до райони, отдалечени от брега на страната, поради което е необходим газопровод с голям капацитет. Като цяло разходите за изграждането му ще бъдат повече от 2 милиарда долара. В същото време 74% от тръбопровода ще принадлежат на пакистански компании, а останалите 26% - на Русия.

Що се отнася до Руската федерация, „като цяло този проект е доста нетипичен за нас. А името „Пакистански поток“ обърква всички. Свикнали сме , че потоците са газопроводи от Русия до различни страни, през които тече нашият износен газ. А в случая с Пакистан, нашите компании просто изграждат газопровод от терминала за ВПГ до вътрешността. “Газпром” изобщо не е сред участниците в проекта, доставките на руски газ през бъдещия газопровод не са задължителни“, каза Игор Юшков, преподавател във Финансовия университет.

Да, според руския външен министър Сергей Лавров, Газпром, “Роснефт” и НОВАТЕК се интересуват от доставките на ВПГ за Пакистан. „Но ако те ще правят това, тогава е по-удобно да извършват суап операции, като обменят газ, например, с Катар. НОВАТЕК ще прехвърли своя газ в Катар в Северозападна Европа, а Катар на НОВАТЕК в региона на Индийския океан “, продължава Игор Юшков.

Защита на европейския пазар

Тогава каква е ползата от Русия? На първо място, парите като такива. Пакистан се нуждае от този газопровод като въздуха, запълването му е гарантирано, което означава, че приходите от него са гарантирани.

Освен това изграждането на тръбопровода ще рекламира възможностите на руските тръбопроводи за страните от Южна и Югоизточна Азия (които поради политически причини не са готови да се свържат с американски компании и се страхуват да станат още по-зависими от Китай). А и Русия просто помага на Пакистан да укрепи собствените си позиции на основния европейски пазар на газ за него. „Тръбопроводът ще позволи увеличаване на потреблението на газ в Пакистан и част от ВПГ от Близкия изток, по-специално катарския ВПГ, ще отиде там. Съответно ще има по-малка конкуренция за руския газ както в Европа, така и в Азия “, казва Игор Юшков.

Самите пакистанци обаче казват, че предимството на Русия е и в началото на сериозно сътрудничество с Пакистан. „Тръбопроводът ще минава от Карачи до Касур. Това ще се превърне във водещ стратегически проект между Пакистан и Русия “, се казва в изявление на пакистанското посолство. Например, имаше слухове, че Русия планира да инвестира близо 14 милиарда долара в енергийния сектор на Пакистан (от които по-малко от 20% идват от пакистанския поток). Колосална сума, като се има предвид, че през 2020 г. руско-пакистанската търговия възлиза на почти 790 милиона долара (от които износът от Пакистан за Русия - само 292 милиона).

Ами Индия

Въпреки това, водещият проект засега вероятно ще остане единственият. „Сега не можем да предложим на Исламабад нещо, сравнимо по мащаб със съветските времена, когато помогнахме на Пакистан да изгради тежка индустрия. Ние нямаме такива възможности. И ако по съветско време сме могли да си позволим да обменяме икономически проекти за политически отстъпки, сега не можем ”, казва Алексей Куприянов, старши изследовател в ИМЕМО на РАН.

Що се отнася до глобалното политическо сътрудничество, на пръв поглед всички предпоставки за това съществуват. „Русия и Пакистан имат общи предизвикателства, страните решават общи проблеми под формата на санкции, икономически предизвикателства, заплахи за сигурността и други. И двете държави имат общи виждания по въпроса за Афганистан, тероризма, регионалната сигурност. И двете са приятели с Китай. Така че има взаимно съвпадение на интересите между тях “, пише пакистанският професор Замир Ахмед Аван. Особено след като, каза той, Индия подписа редица споразумения с американците. И това „особено“ е основният проблем в развитието на руско-пакистанските отношения - пакистанците го виждат изключително през призмата на конфликта си с Индия. А Москва не иска да вижда сътрудничеството по този начин - тя има собствена визия за контакти в триъгълника Русия-Индия-Пакистан.

„Русия изгражда отношения с Индия и Пакистан по-скоро по независими паралелни коловози. Разбира се, има общи теми, които обединяват и трите държави (ШОС), но те не формират основния дневен ред на отношенията на Русия с тези държави. А в ШОС отношенията между трите държави се разтварят по организационните въпроси “, обяснява Пьотр Топичканов, старши изследовател в Стокхолмския институт за изследване на мира.

Въпреки това, независимостта на коловозите предполага, че не действаме с някои срещу други. „Индия е нашият особено привилегирован стратегически партньор и ние винаги вземаме предвид нейните интереси, когато вземаме решения в пакистанската посока“, казва Алексей Куприянов. Освен това търговският ни оборот с Индия е повече от десет пъти по-висок от търговския оборот с Пакистан (през 2020 г. обемът на руско-индийската търговия възлиза на 9,2 млрд. долара).

Претенциите не са по въпроса

Пакистанските медии, разбира се, се опитват да кажат, че Москва греши, че е твърде учтива и мила. Че на фона на джентълменското си поведение Индия не се държи като партньор, че „нечестно декларира своята „универсалност“, за да прикрие неубедително прозападния си завой, който преследва за сметка на интересите на Китай , и все повече на Русия".

Има малко истина в тези думи. Индийските политици и медии наистина следят отблизо руско-пакистанското сътрудничество и постоянно предявяват претенции към Москва. Например, те са възмутени, че Москва ще продаде някои модерни оръжейни системи на Пакистан, но тези твърдения изглеждат, меко казано, странни. Първо, има двойни стандарти. „Рродаваме оръжия на Пакистан (например Ми-35), но САЩ доскоро не само продаваха, но доставяха оръжия на Пакистан за жълти стотинка и това не пречеше и не пречи на развитие на двустранните отношения между САЩ и Индия “, казва Алексей Куприянов. "Изключителният, взаимно уважаващ се и взаимноизгоден характер на отношенията между Русия и Индия означава, наред с други неща, че ние не си връзваме ръцете по отношение на трети страни", припомня Топичканов. Трето, ако Индия иска Русия да вземе предвид нейните интереси, то тя трябва да вземе предвид и руските интереси.

„Разбира се, в сътрудничество с Пакистан Русия избягва предлагането на такива системи, които биха навредили на руско-индийските отношения. Но това не е даденост, на която индийците трябва да разчитат завинаги. Това е политика, основана на разбирането доколко руските интереси се зачитат от Индия “, продължава Пьотр Топичканов. Ако обаче Ню Делхи реши да участва в американските планове за изтласкване на Русия от Близкия изток и Източна Азия, тогава подходът на Москва към южноазиатската многовекторност може да се промени.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели