/Поглед.инфо/ Централна Азия е една от приоритетните зони за външната политика на Русия. Пълното осъществяване на завоя на изток, формирането на коридора Север-Юг, предполагащ пренасочване на логистичните вериги, ще бъде непълно без територията на Централна Азия. Сигурността и стабилността на региона е основен интерес на Руската федерация.
През последните десетилетия заплахите за сигурността в региона се трансформираха. Наред с традиционните области – борбата с религиозния тероризъм и екстремизъм, трафика на наркотици и други, има условно нова гама от предизвикателства, на които трябва да се отговори. Трябва да се отбележи, че геополитическата криза не предизвика нови проблеми, а по-скоро изостри съществуващите.
Традиционно основната заплаха за стабилността на държавите от Централна Азия се счита за разпространението на религиозния екстремизъм и тероризъм, включително тези, които са „изнесени“ от Афганистан.
Изтеглянето на американските войски от Афганистан и установеният нов режим на талибанското движение обаче не станаха повод за засилване на тази заплаха. В същото време, въпреки официалното непризнаване на властта на талибаните в Кабул, почти всички страни от региона (с изключение на Таджикистан) заеха активна позиция в изграждането на двустранни отношения. Казахстан дори откри търговско представителство в Афганистан, а Узбекистан продължава работата на място за изпълнение на проекта за трансафганистанска железница.
Погрешно е обаче да се твърди, че тази заплаха остава на заден план. Ръстът на религиозността в страните от региона се наслагва върху ниското качество на обучението на ислямското духовенство и липсата (в редица страни) на постоянен мониторинг на дейността на духовните лидери, което, съчетано с широкото използване на социални мрежи в бедните райони, създава основата за формирането на спящи клетки от радикален характер.
В същото време е невъзможно да се разглежда заплахата от радикализация извън контекста на предизвикателствата на политическата и икономическата стабилност на фона на променящото се пространство.
При страните от Централна Азия социално-икономическият фактор е изключително важен. Хранителното вещество за разрушителните идеи е не само средата на социално незащитените слоеве от населението, но и териториите с високо ниво на икономическо неравенство. Устойчивият демографски растеж, съчетан с пандемията от коронавирус и дори руската СВО в Украйна, повлияха значително на стандарта на живот на населението.
На този фон не може да се изключи формирането на междуетническо напрежение, както в случая с Кордайските събития в Казахстан и Каракалпакските събития в Узбекистан, където етническият фактор не стана основен, но се превърна в катализатор за бързата протестна мобилизация на населението.
В същото време на междудържавно ниво има много противоречия по въпросите на делимитацията на границите. Сложността на земеустройството се определя от значителния брой анклави и структури за общо ползване. На такива територии често възникват вътрешни конфликти, които бързо прерастват в мащабни военни сблъсъци. Ярък пример е таджикско-киргизкият граничен конфликт.
От 2021 г. лидерите на централноазиатските държави заеха проактивна позиция по въпросите на уреждането на границите, но известно напрежение остава. В контекста на културната специфика на страните от региона, със засилването на фактора на външната намеса, именно междуетническият фактор може да се превърне в инструмент за дестабилизиране на региона.
В тази връзка нараства значението на фактора външна намеса. През 2022–2023 г. официални лица и политици от страните от колективния Запад направиха безпрецедентен брой посещения в държавите от региона. Реториката на посещенията е съвсем недвусмислена: Централна Азия не трябва да се превръща в начин за заобикаляне на антируските санкции, а страните от региона трябва да се придържат към западните принципи и правила.
Интересното е, че сумата на помощта, обещана за компенсиране на последиците от антируските санкции, е сравнима с финансирането, отпуснато за подкрепа на гражданското общество. Опитът на Украйна, Грузия и други страни от постсъветското пространство ясно показва каква реална власт може да има улицата в присъствието на заинтересовани елитни групи.
Затова на преден план излиза друг условно нов риск – рискът от политически преход. Ситуацията в страните от региона е различна- Туркменистан е избрал прогресивен модел, където Бердимухамедов-старши е сигурен гарант със силен син, набиращ опит. Успешните реформи на Мирзийоев в Узбекистан му дадоха добър авторитет и сплотиха елита. Не е толкова ясна ситуацията в Казахстан, където след януарската криза Токаев започна да консолидира политическия и икономически елит на страната около себе си, но все още не е завършил този процес, което представлява известна заплаха (последните събития в Жанаозен, традиционен източник на безпокойство, са показали това). Таджикистан е на ръба на значителни промени и предаване на властта от баща на син. При добро стечение на обстоятелствата предаването на властта ще се осъществи по туркменския сценарий, но обаче може да има различен резултат. Киргизстан, от една страна, е стабилен в своята нестабилност - с опита на три революции, той е в състояние да удържи вертикала на властта - но само при липса на външна намеса, което сегашната геополитическа реалност не може да гарантира.
Отделно стои въпросът за информационната сигурност, който, от една страна, е традиционен (по отношение на борбата с разпространението на деструктивни идеи), а от друга е нов, след глобалния срив на световния ред, на който сме свидетели. сега е придружен от глобална хибридна война, където управлението на информационните потоци е един от инструментите. Януарските събития в Казахстан ясно показаха, че каналите в социалните мрежи и съобщенията в месинджърите могат да се превърнат в истински инструмент за създаване на напрежение в обществото. Защитата на информационното пространство от външна намеса, която противоречи на националните интереси, е друго предизвикателство, с което централноазиатските държави трябва да работят.
Геополитическата криза, която постави началото на трансформацията на световния ред, започна отскоро. Въпреки че страните от Централна Азия не са пряко засегнати - няма икономически санкции срещу държавите от региона - географското положение между Русия и Китай прави региона обект на голямо внимание. Сигурността и стабилността на региона се превръщат в основна грижа, но самата архитектура на сигурността става много по-сложна и броят на предизвикателствата нараства.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?