/Поглед.инфо/ Корените на дисциплината на международните отношения са обект на постколониално проучване. Една интелектуална фигура, която изисква такъв контрол, е Халфорд Джон Макиндер, баща-основател на геополитиката. Идеите на Макиндър, които вече са на повече от век, все още запазват влияние. Може би най-забележителното е, че неговият доклад от 1904 г. „Географският център на историята“ за стратегическото значение на Евразия беше силно цитиран от ястреби, защитаващи окупацията от страна на Съединените щати на Афганистан и Ирак.

Подобно на тях, Макиндер също има имперски амбиции. Работата на живота му е посветена на обновяването на Британската империя, за която се страхува, че ще бъде изпреварена от съперничещи си континентални сили.

Верен на вярата си в практиката на географското познание и териториалното държавно управление, Макиндер също търси кариера в политиката.

Първите признаци на този преход са през 1900 г., когато той участва в общите избори за до голяма степен забравена фракция на Либералната партия, самоопределила се като група на либерални империалисти. Историята на неговото електорално премеждие помага да се осветли идеологическият контекст, в който се е появила геополитиката, и целите, на които е поставена.

Макиндер започва новия век като човек от върховете. На 22 януари 1900 г. той пристига триумфално в Кралското географско общество, за да изнесе лекция за своето изкачване на връх Кения. Той не е бил първият европеец, достигнал върха, но и първият, който представи своите открития пред Обществото, използвайки цветна фотография.

С комбинацията си от национален престиж и научен напредък, експедицията очерта репутацията на Халфорд Макиндер като пионер географ.

Към този момент той е известен предимно с научните си постижения като директор на Рединг Колидж и четящ лекции в Оксфордското училище по география, и двете наскоро създадени благодарение на неговите собствени усилия.

През пролетта той пътува из страната, изнасяйки лекции за връх Кения, а на 3 октомври - денят на националните избори - той е трябвало да се обърне към новоприетите студенти в град Рединг и да получи молбите за стипендии за Оксфорд.

Но само след две седмици той хвърли тези планове настрана и решава сам да се кандидатира за депутат за района на Уорик и Лиймингтън в английските Мидлендс.

Внезапното решение е любопитно. По това време Макиндър няма политически спонсор и никаква връзка с избирателния район, освен някои курсове за разширение на университета, които той е провел по-рано в кметството на Лиймингтън преди десетилетие.

Възможно е той да е бил препоръчан на местната либерална асоциация от Джей Саксън Милс, бивш декан на колежа Лиймингтън и неговият първи избор за кандидат.

Милс би знаел за Макиндер от движението за разширение на университета и е най-вероятно е имал подобни възгледи като него по въпросите на империята. Но защо да влезе в състезанието толкова късно?

Може би Макиндър е търсел нещо разсейващо. Докато получава публична слава за подвизите си в Източна Африка, в личния си живот той преживява болезнена раздяла със съпругата си.

Така или иначе, всичко, което знаем със сигурност, е, че в деня, в който получава предложението от Либералната асоциация в Лиймингтън, той веднага телеграфира обратно и тръгва да се срещне с тях същата тази вечер.

Националните избори през 1900 г. от така наречените "каки избори", защото са доминирани от военни въпроси заради анексирането от страна на Великобритания на независимите бурски държави в Южна Африка.

Макиндер е недвусмислен по този въпрос. Той подкрепя Бурската война и вярва, че всяко пацифистко или антиимперско настроение трябва да бъде оставено настрана, за да може Великобритания да остане световна сила за свободата. Искайки да наложи позицията си по отношение на Либералната асоциация, Макиндер им казва:

"Ако оценяваме нашите британски свободи, трябва да сме готови да ги защитим, когато възникне повод, не само срещу малки сили, но и срещу големи световни сили, почти толкова големи, колкото самите нас."

"Следователно беше невъзможно в такава епоха, каквито и да са нашите желания, да останем едни малки англичани", категоричен е Макиндер.

"Той е либерален империалист, но не вярва, че всички войни са правилни, тъй като войната е катастрофа по всяко време - (да не повярваш) . Но в същото време той не иска да бъде страна в пропускането на каквото и да било, което би направило по-малко лесно за тях да оценяват своите британски свободи или да запазят силата на разширяване на тези свободи", говори геополитикът.

Това е и послание, което той повтаря през цялата си кампания, призовавайки за необходимостта Великобритания да се защити срещу бързо развиващите се сили като Германия и Съединените щати чрез имперска федерация с (бяла) Австралия, Канада и Южна Африка:

„Една лига на демокрациите, защитена от обединен флот и ефективна армия “.

Неговата категорична позиция и прочутото ораторско майсторство очевидно са тревожили опозицията, така че големият пистолет на юнионистите, Джоузеф Чембърлейн прави няколко пътувания до Уоруик и Лиймингтън в навечерието на изборите, за да говори в полза на действащия тамошен депутат.

След встъпителни бележки, в които Макиндър бива обявен за „мелез“ поради неговата неопределима политическа порода, Чембърлейн се подиграва с погрешно фокусираната му лоялност, заявявайки, че:

„Единствената вина, която откривам при г-н Макиндер, е, че той не е член на нашата партия".

"Надявам се, че след тези избори той може да намери за добре да се присъедини към либералните юнионисти", добавя Чембърлейн.

"Снимка от вестник. The British Library Board. / British Newspaper Archive. Конкурентните кандидати за депутати - Халфорд Макиндер и Алфред Литълтън.

В случая обаче, постановката на Макиндър за либералния империализъм не успява да убеди електората. Въпреки че пропусна всички избори заради държавни задачи в Южна Африка, неговият опонент Алфред Литълтън увеличи подкрепата си и спечели срещу Макиндер с 59 процента от гласовете.

Донякъде самонадеяно, Макиндър придава това поражение на лоша организация от страна на местната либерална асоциация, като им напомня:

„Изборите не бяха спечелени от публични събрания, колкото и ентусиазирани, иначе бих спечелил“.

И все пак Асоциацията отбелязва благодарностите си към него и го изпраща с думите:

„Той е весел добър човек“.

Но Халфорд Макиндер още не е свършил. Три години по-късно са свикани допълнителни избори, тъй като Литълтън е повишен в колониален секретар и трябва да напусне отново мястото си.

Повишението му идва след оставката на Джоузеф Чембърлейн, който противоречиво напусна кабинета, за да води кампания за митническа реформа.

Макиндер е напълно съгласен с желанието на Чембърлейн да превърне Британската империя в защитен търговски блок. Той се присъединява към Лигата за реформа на митата и, изпълнявайки предишната надежда на Чембърлейн, наистина преминава към партията на юнионистите.

Той дори предлага да отиде в Лиймингтън, за да говори в полза на бившия си опонент, което, по неговите собствени думи, е „единственият мъжествен курс, който аз възприех“.

Реакцията в градския Либерален клуб е да свалят снимката си на Макиндър от стената, да я застрелят с оръжия, правейки я на парчета и да изгорят останалото. Макиндер е посъветван да не пътува до града.

Литълтън поне оценява предложението. На следващата година, като колониален секретар, той председателства илюстрираната лекция на Макиндър за Британската империя, която е предназначена за използване в училищата за култивиране на патриотични имперски теми.

Проектът ще се осъществи в учебниците, подготвени за Комитета по визуални инструкции на Колониалната служба, който Литълтън насърчава да приемат колониалните управители.

Отношенията между двамата мъже са закрепени на парламентарните избори през 1906 г., когато Макиндър отново предлага да говори за Литълтън, както и за Артър Стил-Мейтланд, друг митнически реформатор, който води кампания в близкия избирателен район Ръгби.

Този път предложението е възприето, но отново резултатът е лош. Както се съобщава в London Daily News, когато Макиндър се изправи да говори на публична среща в училище в Лиймингтън:

"...това беше сигналът за сцена на оглушителен шум, над който се издигнаха викове "мелез".

"Той стоеше пет минути, усмихвайки се донякъде сардонично, а след това, молейки за черна дъска, написа с тебешир:

„Бъди честен, като англичанин“.

Отново, заемайки мястото си на платформата, г-н Макиндер стоеше търпеливо в очакване на възможност, която така и не дойде, да се обърне към избирателите", пише вестникът.

Без да се смущават ни най-малко, двамата продължават с общата си платформа и на следващия ден Макиндер произнася продължителна реч в подкрепа на позицията на юнионистите по отношение на тарифната реформа, която той определи като „въпрос на живот и смърт за страната“.

Особени усилия са положени за дискредитиране на твърдението на Либералната партия, че протекционистичните мита ще доведат до по-високи цени на храните, което Макиндър смята, че може да бъде избегнато чрез впрягане на „обширните полета на Канада“ като гарантиран доставчик на евтино зърно.

Гласоподавателите отново не се съгласяват и Литълтън губи мястото си на фона на либералното свлачище, което отнася настрана консервативния и юнионистки съюз.

Макиндер най-накрая влиза в парламента на Обединеното кралство през 1910 г. като консервативен и юнионистки депутат за глазгоуския избирателен район Камлачи, но в началото на 20-те години напуска партийната политика изцяло за технократична роля, като председател на Имперския корабен комитет.

Той е предпазлив относно заплахата, която представлява представителната демокрация за експертното управление и обществения ред.

Това е пряк отговор на това, което той разглежда като социалистическо индоктриниране на работници от страна на Лейбъристката партия, но може би и израз на продължителната горчивина на онези първи преживявания на егото му в Уоруик и Лиймингтън.

Макиндер също така смята, че в парламента не е отдавал заслужената справедливост нито на таланта си, нито на каузата си, тъй като никога не е успял да влезе във вътрешния кръг на правителството.

В края на живота си той изрази съжаление, че „не се придържа само към географията“. Може би нещата щяха да се развият по различен начин, ако той не се беше втурнал в политиката, особено за партия, която по-късно ще му обърне гръб. Но пак, кой е чувал за предпазлив империалист?

Превод: СМ