/Поглед.инфо/ В Берлин се провежда среща на външните министри на ЕС. Една от най-острите теми за обсъждане стана противопоставянето между Гърция и Турция за ресурсите в Средиземно море и спорните води.

Отношенията между двете страни се намират на най-ниското си ниво за последното десетилетие. Атина разчита на поддръжката на съюзниците си, но не я получава в достатъчна степен - негласният лидер на Европейския съюз Германия, съхранява неутралитета си.

Берлин е избрал такава тактика неслучайно, въпреки че това неизбежно ще повлияе на отношенията му с Атина.

На 27 и 28 август министрите на външните работи на Евросъюза ще проведат неформална среща. Една от водещите теми на преговори ще бъде конфликтът на две членки на ЕС - Гърция и Кипър с Турция.

Срещата се провежда в Берлин, столица на председателстватаща Съвета на Европа Германия, от която Атина очаква по-голяма въвлеченост в конфликта с Гърция.

Отначало, предметът на конфликта между страните станаха запасите на нефт и газ в спорните води на Източното Средиземноморие, а после и самите спорни морски граници.

В края на миналата година президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган и главата на Правителството на националното съгласие - ПНС на Либия, Файез Сарадж утвърдиха подписания си меморандум за сътрудничество и взаимопомощ по морските зони.

Сарадж получи поддръжката на Анкара във вътрешния конфликт с Либийската национална армия - ЛНА, а Ердоган укрепи позициите си в Средиземно море, ресурсите на което са разделени без Турция, която предявява правата си във връзка с претенциите си над северната част на Кипър.

Меморандумът за взаимопомощ по морските зони прокарлва вертикална линия през Средиземно море, нарушавайки плановете на Гърция, Кипър и Израел за проучване на находища на нефт и газ. Освен това, турската визия за карта не признава правото на шелф на гръцките острови.

На 6 август Египет и Гърция подписаха съглашение за демаркация на морските граници и установяване на изключителни икономически зони в Средиземно море. Съвсем предсказуемо Турция не призна документа.

На 10-август турският проучвателен съд "Оруч Реис" положи кабели за добив близо до гръцкия остров Кастелоризо - територия, която Атина счита за част от континенталния си шелф.

В резултат на това, десетки гръцки и турски кораби се наредиха едни срещу друг, което засили опасенията, че всяка провокация може да доведе до пълномащабен конфликт. Неотдавна гръцка фрегата се сблъска с турски кораб - практически няма официална информация за инцидента, въпреки че е ясно, че напрежението в региона расте.

Най-сетне, външният министър на Гърция Никос Дендиас обяви, че Атина разширява териториалните си води с шест до 12 морски мили на юг от остров Крит в Средиземно море в зони, които бяха разграничени в рамките на споразумението с Египет.

Въпреки че разширението не оказва пряко влияние на спора между Гърция и Турция, гръцкият премиер Кириакос по-късно съобщи, че Атина може да разшири водите си и по други направления.

Естествено, Турция нееднократно е предупреждавала, че подобно движение по източното крайбрежие на Гърция може да стане повод за обявяване на война.

Атина от своя страна е силно раздразнена от появата на турски изследователски кораб и съпровождащия го военен ескорт в свой териториални води.

Министърът на отбраната Хулуси Акара не отговори на въпрос дали "Оруч Реис" ще напусне региона. Но за сметка на това даде да се разбере, че Анкара няма повече намерение да зачита интересите на държавите-членки на Европейския съюз.

"Изследванията ще се проведат толкова, колкото е нужно. Ние сме напълно решение да защитаваме правата си", заяви Акар.

Отзивчивият Париж внимателният Берлин

Разбираемо е, че членството в ЕС вече не се явява за Турция какъвто и да е аргумент. Поводи за влошаването на отношенията между Анкара и Брюксел има предостатъчно. В края на крайщата, Турция продължава да си припомня неспособността на ЕС да изпълни своята част от споразуменията за мигрантите - да финансира и поддържа бежанците на турска територия, което пък повлиява на интензивността на преговорите за членство на страната в Евросъюза, както и за визовата либерализация.

За Гърция членството в съюза е най-големият аргумент, благодарение на когото тя се надява да получи подкрепа от старшите партньори в ЕС - Франция и Германия.

С Париж нямаше проблеми - публичните словестни престрелки между президентите на Франция и Турция са вече често явление. Париж без колебание дойде на помощ на Атина и не само на думи, но и на дела.

На 13-ти август президентът на Франция Еманюел Макрон обяви, че Париж ще засили военното си присъствие в Източното Средиземноморие. На този ход френският президент се реши след телефонен разговор с гръцкия премиер, Кириакос Мицотакис.

В същото време Германия действа къде-къде по-внимателно. От нея Гърция така и не получи безусловна поддръжка. Единственото, което предлага Берлин е ролята на посредник в преговорите с Турция.

Във вторник немският външен министър Хайко Маас посети Атина и Анкара, надявайки се да успее да урегулира конфликта им.

"Едно послание се състои в това, че Германия и целият Европейски съюз са твърдо солидарни с Гърция. Другото, което е не по-малко важно е, че сега абсолютно и незабавно са ни нужни сигнали за деескалация и готовност за диалог. За Гърция и Турция диалогът тепърва трябва да се открива, а не закрива. Затова, вместо нови провокации искаме предприемане на стъпки в посока на въздържането и начало на преки преговори", каза Маас.

Впрочем, такава поддръжка за Гърция е недостатъчна и боязливостта на Берлин ще я разочарова скоро.

Гърция се нуждае от повече

"С Германия имаме съвършено различни възгледи как трябва да се отнасяме с нашите съседи. Не можем да продължаваме да ги ласкаем. Турция сега и завинаги се отказа от западните ценности, периодът на помирение приключи. Германия има неправилна представа за намеренията на другите страни", заяви за Политико високопоставен гръцки дипломат.

Не трябва при това да се твърди, че Берлин е заел позиция на пълна ненамеса.

Германия все още играе своята роля в опита да намали напрежението между Атина и Анкара. В края на юли Ангела Меркел звъня на премиера на Гърция и турския президент. След това Анкара заяви, че ще преустанови плана си за проучвания около острова Кастелоризо в полза на преговорите с Гърция. Въпреки това, скоро се появи и новото споразумение между Египет и Гърция за демаркация на морските граници.

Диалогът между Атина и Анкара бе насрочен за края на август, но бе отменен от турска страна. Споразумението на Гърция с Египет не се хареса и на Берлин. Както съобщават чуждестранните СМИ, които имат връзка с източника, в Германия са раздразнени, че Атина е обявила за договореностите си в последния момент, когато най-накрая Турция е била склонена на диалог.

Официалният представител на правителството на Германия Щефан Зайберт заяви на пресконференция, че ФРГ е взела под внимание информацията за гръко-египетското споразумение. Германия се въздържа от други коментари по този въпрос, добавяйки, че за Гърция и Турция е важно да се стигне до преки преговори и да се избягва продължаващата ескалация.

В същото време в Атина позовавайки се на секретността на разговорите си с Кайро твърди, че противен случай е можело Анкара да попречи на завършването на споразумението.

Гърция продължава да настоява за по-голямо участие на Германия в конфликта й с Турция. Във вторник министърът на отбраната Николаос Панагиотопулос се свърза с немския си колега Анегрет Крамп-Каренбауер и заяви, че Атина е готова да започне преговори с Анкара само в случай, че Турция изведе военните си кораби и сейзмични изследователски съдове от региона.

Освен това, Панагиотопулос подчерта ролята на Европейския съюз и председателстватаща Германия в съдействието за "възстановяване на безопасността и стабилността в региона."

Разногласията между Атина и Берлин се проявиха и по друг въпрос, а именно беларуския. От Политико се позовават на източници, според които именно Гърция е блокирала съвместното изявление на ЕС, осъждащо потушаването на протестите в републиката след президентските избори, докато Германия не приела твърдия език спрямо турските действия в Средиземно море. В резултат на това, вместо изявление от 27 държави-членки, което би било значителен политически жест, върховният представител на ЕС за външните работи Жозеф Борел е направил самотно изявление.

Цената на лоялността

Заедно с това се казва, че Германия е избрала за себе си ролята на посредник и тактиката й не е в резултат на защитата на собствените интереси. Както отбелязва директорът на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания НИУ ВШЕ Тимофей Бордачев, за Берлин е крайно важно да не влошава собствените си отношения с Анкара, в частност заради споразуменията си за бежанците, които спасиха Евросъюза от мигрантската криза.

Берлин не заема позицията на посредник, а се опитва да се изкара като такъв, въпреки че явно застава на страната на Турция.

"Германия и Турция имат сделка по въпрос с бежанците. Тази сделка имаше достатъчно показен характер, поради което Ердоган контролира достатъчно ефективно немското правителство. Ако Берлин не блокира в Европейския съюз антитурските мероприятия и изявления, то Ердоган ще се върне към въпроса с бежанците", казва един експерт.

На 25-ти август 2015-та Германия преустанови действието на Дъблинското споразумение по отношение на сирийците, съответно спирайки изгонването на бежанци от Сирия от европейските страни, в които те пристигаха.

"Ще се справим", заяви Меркел и декларира политика на "отворените врати".

Съвсем скоро цяла Европа се сблъска с най-големия от Втората световна насам проблем с мигрантите, в това число пораждайки антигермански настроения в тези страни, които заради географското си положение поеха удара. Тогава Меркел пожела да намери някакъв изход.

През 2016-та Европейският съюз и Турция сключиха договор за приема на бежанци, изгонени от европейските страни, а Турция пое отговорност да сдържа нелегалната имиграция.

Трябва да се каже, че Анкара се справя доста добре с тази задача и избави Европа и най-вече Германия, от голяма болка. Турското ръководство прекрасно осъзнава мащаба на услугата, която оказа.

"Не мисля, че някой ще започне война, но в същото време Ердоган има разбиране, че за Германия лично, запазването на сделката с него е фундаментално важно и поради това, той изнудва Берлин", заяви Тимофей Бордачев.

"Политиката на отворени врати за Германия, която е важна на пропагандно ниво за Меркел е възможно, когато няма кой да отвори вратата. Ако Ердоган отвори вратата, тогава Германия ще трябва да отговаря за думите си, а тя не иска да прави това", завършва експертът.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели