/Поглед.инфо/ Какво се случва в света, тоест в света като цяло и какво предстои? Тук най-ясни отговори, разбира се, дават астролозите, като не забравяме да припомнят, че всички отдавна са прогнозирали, че няма накъде другаде в ерата на Водолея. Но има и други хора, които предлагат своите версии на общата диагноза на света и човечеството, хора, които са склонни да видят този свят дори не от птичи поглед, а от нивото на стратосферата.
И един такъв човек за пореден път ни напомня: все още ли смятате, че живеете във времето на глобализацията? Да, вече много години всичко е наобратно – тече деглобализация и трябва да се направи нещо по въпроса.
Става дума за индиеца, бивш ръководител на Резервната банка на страната Рагурам Раджан. Той отдавна прокарва идеята си и за пореден път ни припомни: от 2008 г. делът на износа на стоки и услуги във формирането на световния БВП намалява. И още през 2007 г. кривата на чуждестранните инвестиции се пречупи - тогава 5,3 на сто от глобалния БВП са инвестирани извън собствените икономики, след това все по-малко, а през 2020 г. - едва 1,3 на сто.
Приглася му многонационален хор за това кой е виновен и какво да прави. Но за момента, за начало, отбелязваме: музиката не свири дълго. През 90-те години ни обясниха, че светът е станал единен завинаги, наситен навсякъде с едни и същи блага и универсални идеи (задължителни за всички), вече няма граници и това е отлично и това е завинаги , ако обичате, подчинете се. Но се оказва, че този празник е продължил едва 10-15 години.
Най-интересното в продължаващите спорове, разбира се, е кой е виновен за случващото се, тоест кой направи грешната глобализация, която не се хареса на всички. И тук има неочаквани мнения, например това: не беше толкова глобална, тази глобализация. Ако говорим само за икономика, тогава се случи нещо друго: засилване на икономическата интеграция в големите региони. Но ако погледнете как стоките и инвестициите се движат между регионите, тогава не всичко е толкова весело.
И няма да повярвате, аномалия се оказват САЩ, които са изпаднали от регионалната интеграция в Америка. Щатите, ако погледнете статистиката, проявяват слаб интерес към своите съседи и развиват връзки с някой по-далечен, още повече по идеологически причини. Вярно, мощното сливане на американската и китайската икономика се оказа изключение, но това не се хареса много на Америка и налудничавата идея за разрушаване на този съюз и създаване на две отделни световни икономики - идеологически правилна и неправилна (китайска) - започна да свети с пълен блясък. Но истинската глобализация така или иначе в крайна сметка ще се изгради (макар и в конкуренция между два икономически полюса вместо доминация на един) и това е добре.
Това силно напомня на вече излязла в руски превод статия на две гълъбчета на мира от САЩ – Моника Тофт и Сидита Куши, които всъщност рекламират съвместно написаната от тях книга под красивото заглавие „Гинем от меча." Въпросът е, че Америка е увлечена от военни интервенции по света, което подкопава нейния престиж и позиция в семейството на народите, а в същото време и собствената ѝ икономика, да не говорим за световната икономика. И изводът от всичко това отново е "китайски": биха искали да вярват, че сега, когато в света отново има две суперсили, Вашингтон ще се върне към почти изгубените умения на дипломацията, вместо да тероризира всички. Ще се върне просто защото ще се научи отново да се страхува от сериозен сблъсък – вече с Пекин.
И още една дискусия: става дума за резултатите от 2022 г., когато на няколко международни срещи (На „Г-20 в Индонезия и други) светът каза на Запада: трябва да има някакви граници на конфронтацията. Нека спешно да прекратим тази ваша деглобализация и да се върнем към относителната нормалност.
Всичко е въпрос на санкции. Тоест за изкуствено наложени правила на търговия под каквито искате предлози, но в крайна сметка санкциите се свеждат именно до деглобализация.
А какво се случва междувременно? Историята с "края на историята" според Франсис Фукуяма: оказва се, че тя не толкова е приключила, колкото е тръгнала по грешния път.
И тук с гордост трябва да кажем, че в този разговор участваха и наши експерти, и то доста отдавна: става дума за материал от пролетта на 2021 г. на Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни отношения. И се появяват прости и разбираеми мисли.
По-специално, ако преминете през подзаглавията, процесът на сближаване на икономиките, страните и народите ще продължи без един хегемон или лидер, който да дърпа този процес. Тоест глобализацията ни очаква не под натиск отгоре, а под формата на развитие на хоризонтални връзки. Освен това този процес няма да има център и периферия, целта му ще бъде не толкова растежът на глобалния БВП, а устойчивото развитие на всички и всеки - справедливост. Тук ще участват не само държави, но и частни корпорации, индустриални интереси и много други недържавни играчи. Оста на напрежението няма да бъде "Изток-Запад", а по-скоро "Север-Юг", тоест твърде развити и твърде бедни страни.
Тук можем да добавим, че от самото начало идеята за глобализация миришеше на идеологически обир. Това беше просто красива дума, измислена точно в онзи момент на „края на историята“, през 90-те, за да внуши на всички ни неизбежността на случващото се и безсмислието на съпротивата.
Но в крайна сметка никакви принципно нови процеси не започнаха точно през 90-те години. Човечеството, поради нездраво любопитство и здравословен авантюризъм, винаги се е интегрирало неуморно. Какво ще кажете за епохата на Великото преселение на народите на евразийския континент, която смесва култури и технологии по най-радикален начин? Ами Великият път на коприната през Евразия, тоест вековната логистична търговска връзка между двете големи империи от онова време – Римската и Китайската? Има я и ерата на испанските галеони, пресичащи Тихия океан от Акапулко до Манила и други по-малки търговски пътища. Или (ако говорим само за обмен на идеи) можете дълго и радостно да четете от какви древни религии са се развили сегашните: на какво ни напомня например Изида с бебето Хор на колене.
А това, което се случи през 90-те години, е типичен информационен фантом, такова нещо, когато виждаш фактите, но не правиш очевидни изводи от тях, защото някой се е опитал да направи изводите вместо теб. Но всъщност Западът се опита да си осигури ролята на диктатор в дългия, вековен процес на общуване между народите - тоест с нови средства да удължи ерата на своето колониално завладяване на света. После се оказа, че същият Запад се разстрои от резултата и се опита да спре вековния процес.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com