/Поглед.инфо/ Влошаването на ситуацията в Афганистан след изтеглянето на американските войски принуждава Русия да предприема не само дипломатически мерки. Руските военни инструктори вече активно работят с личния състав на узбекските части. Какво се очаква на границата, през която съветските войски напускат Афганистан преди повече от 30 години?

В края на юли за първи път от 30 години трябва да се проведат първите големи съвместни военни учения на Русия, Узбекистан и Таджикистан в районите, граничещи с Афганистан. Русия не само води преговори с талибаните, но в същото време съвсем недвусмислено показва, че гаранциите за военна сигурност за нейните приятели и съюзници в Централна Азия не са празни думи.

През първата половина на юли на учебния полигон край узбекския град Термез на границата с Афганистан руските специалисти проведоха ускорен курс за своите узбекски колеги за усвояване на нови технологии. Последните стрелби на тези учения съвпаднаха с посещението на делегацията на талибаните в Москва, където, наред с други неща, те заявиха, че няма да посегнат на сигурността на северните съседи на Афганистан.

Така сигналът, който Москва изпраща, е много прост - Русия няма да се намесва във вътрешните работи на тази страна, но също така няма да позволи сериозна заплаха срещу приятелските към нея държави в региона.

Това е сигнал не само за афганистанските воюващи страни - много хора очакват, че след като САЩ избягат от Афганистан, Русия ще бъде тази, която ще разчиства оставеното от тях там. На голяма международна конференция, проведена наскоро в Ташкент, американски служители говориха за необходимостта от „сътрудничество“ с Русия по въпросите на вътрешното помиряване. Изглежда примамливо от дипломатическа гледна точка, но познавайки американците, това не обещава много. Китай говори много за своята готовност да помага стабилизацията и развитието в региона, но все още не е направил нищо конкретно. Пекин вярва, че неговите икономически ресурси във всеки случай ще позволят да се извлекат максимални ползи.

Освен това самата ситуация в Афганистан представлява само теоретична заплаха за Русия. На първо място, ако приятелските за нея режими в Централна Азия не могат сами да контролират ситуацията на границата и на своя територия. Новата „Голяма игра“, която започва около Афганистан, е преди всичко изпитание за стабилността и суверенитета на граничните държави от бившия СССР, за която те се подготвят въз основа на своите способности и амбиции. Русия предоставя максимална помощ тук, но няма да поеме пълната отговорност. На свой ред съюзниците на Русия, поне Узбекистан, създават условия за работа с по-стабилен Афганистан.

Град Термез някога е бил най-южната точка на Руската империя, към която преминава през 1893 година. Три години по-късно в Термез е построена най-южната църква на империята - “Свети Александър Невски”, която все още е отворена за вярващите. През 1989 г. именно през този град, по протежение на “Моста на дружбата”, построен през 1982 г., последните части на 40-та армия напускат съседната страна.

Правителството на Узбекистан активно инвестира в развитието на този град, в който живеят около 300 хиляди души. На основните пътища се изграждат нови жилищни райони, функционират търговски центрове, сравними с руските регионални градове. През нощта централната част на града е дори прекалено осветена, което пречи на нормалното шофиране. Отворени са множество магазини и кафенета, хората се разхождат. В града има образователен център за афганистанци - младите хора от различни региони се обучават там.

На 11 километра е афганистанският Хайратон, все още под контрола на правителството, но в очакване на пристигането на талибаните. Талибаните се очакваха тук през първата седмица на юли, когато боевете се водеха в граничните райони и стотици правителствени войски пресичаха на територията на Узбекистан и Таджикистан. Засега талибаните очевидно работят над репутацията си - те начисляват по 150 долара от всеки натоварен камион без допълнително изнудване. В същото време властите на официалното правителство на Афганистан приемат сертификатите за заплатено “мито” на талибаните като част от данъчната отчетност.

Войната помежду им, разбира се, продължава, но предприемачите не трябва да страдат. Сертификатът на талибаните е залепен на предното стъкло и автомобилът спокойно се придвижва към прилежащата територия.

През последните години узбекските власти изградиха граничен пункт от европейски клас и комфорт на моста. Обикновените афганистанци вземат редовен автобус и преминават през границата. "Зеленият коридор" работи, но контролът е солиден. Командирът на поста Владимир, руснак от Узбекистан, както и много местни офицери от армията и разузнаването, говори със забележим узбекски акцент. Задачата на военните на границата е да се борят с опитите за трафик на наркотици и да осигуряват комфорт. Вътре се води съвместна подготовка с Русия за възможни големи проблеми.

Близкото речно пристанище „Термез“ е малко и скромно, но единственото на Амударя, докато в Таджикистан и Туркменистан, изобщо няма сравними възможности. Пристанището разполага с три собствени баржи, които превозват товари до афганистанския Хайратон. Хората се опитват да печелят с честен труд на границата с държавата, която е във война повече от 40 години. Всички пристанищни работници са представители на местната руска общност, около 200 души, включително заместник-директорът на флота Сергей Шрамчевски, роден в Оренбург, дошъл тук по разпределение на флота през 1977 г.

На летището в Термез се изгражда нова писта - тя ще трябва да побере големи цивилни или транспортни самолети. Сега строителството продължава с очакването за засилване на граничната търговия, но може да бъде полезно и за военни цели.

На няколкостотин метра от граничния пункт през “Моста на Дружбата” в пустинята е построен нов склад от 50 хектара. Собственик на предприятието са граничните войски на Узбекистан, но се управлява от частен предприемач - Нодир Джалилов. На мястото на военния град две бивши казарми са преустроени в уютен хотел, оформена е градина и функционира приличен ресторант.

Мащабът на строежите са много по-големи от действителния обем на търговията. Складовете могат да побират и обслужват около 400 превозни средства. Основният товар "оттам" идва от Пакистан, номенклатурата е селскостопански продукти. “Натамм” отиват казахстански яйца, узбекски боб и лук, руски дървен материал и други строителни материали, някои китайски потребителски стоки. Няколко влака с товари от Русия и Централна Азия минават през моста до Афганистан всеки ден.

Начинът, по който Термез и околностите му изглеждат сега, е отражение на цялата външна политика на Узбекистан. Общото разбиране, че ситуацията в региона е много сложна и че евентуално може да избухне война съседства с ускорената подготовка за мирен живот. Узбекистан трябва да бъде включен в международната политика по същия начин, както в световните икономически отношения.

Официален Ташкент приема много сериозно военните аспекти на сигурността - укрепване на армията, поръчките на ново оборудване и обучението на персонала. В същото време Ташкент се опитва с думи и дела да създаде условия за развитие на търговията и интеграцията в световната и регионалната икономика. Но проблемът на Узбекистан е, че той е в непосредствена близост до огромния пазар на Русия и Евразийския съюз, а от друга страна, няма търговски партньори, сравними по мащаб.

След разпадането на СССР страната живее в състояние на голяма закритост в продължение на 25 години. Това позволява запазването на промишлеността и професионалното техническо образование. Сега властите се стремят към откритост, но в съседство са Афганистан и голямата международна политика на великите сили, сред които единствено Русия наистина се интересува от стабилността на региона.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели