/Поглед.инфо/ На 16 август The WallStreetJournal, позовавайки се на източници, приближени до американския президент, заяви, че Доналд Тръмп е „заинтересован“ да придобие Гренландия от Дания, която притежава този най-голям остров в света като автономна територия.

„Идеята за закупуване от САЩ на Гренландия плени въображението на бившия строителен предприемач, според хората, запознати с тази тема. Те казаха, че г-н Тръмп многократно е изразявал интерес към закупуването на покритата с лед автономна датска територия между Северния Атлантически океан и Северния ледовит океан“, пише WSJ. А политическият колонист на Washington Post Арон Блейк написа в „Туитър“: „Хора, ще се смеете, но ако купим Гренландия, ще заобиколим Русия от север и изток.“

Реакцията на Дания беше съвсем естествена. Премиерът Мете Фредериксен нарече дискусията по темата „абсурдна“ и изключи възможността за подобна сделка. Министерството на външните работи на Гренландия се ограничи до сдържан коментар, като посочи, че датските власти са отворени „за бизнес контакти, но не и за продажба“.

Интересът на САЩ към покрития с ледници гигантски остров е причинен преди всичко от намиращите се в него находища на редки земни метали (РЗМ), уран и петрол. Германия е най-голямото находище на света на неодим, празеодим и тербий. Запасите от редки земни метали в Гренландия се оценяват на 38,5 милиона тона, около една трета от световните запаси. Редките земни метали се използват на практика навсякъде – в смартфоните, телевизорите и мониторите, битовата техника, автомобилите, медицинската апаратура, системите за въоръжение. Основен световен доставчик на РЗМ е Китай (37% от световните запаси, 70% от добива и около 90% от преработката им), но заради разпалилата се между САЩ и Китай търговска война, на Америка ще ѝ се наложи да плаща вносни мита, което ще постави американската икономика в критично положение.

„Предвид, че САЩ зависят напълно от редките земни метали и техния внос от Китай, това дава на Китай невероятно секретно оръжие в търговската война”, отбелязва Дуейн менезес, директор на Лондонския аналитичен център The Polar Connection.

Властите на Гренландия самостоятелно решават въпросите, свързани с добива на полезни изкопаеми и привличането на чуждестранни инвеститори. През 2007 година австралийската компания Greenland Minerals and Energy (GME) започна да разработва разположения в югозападната част на острова рудник „Кванефелд”, богат на редки земни метали. Той съдържа предполагаемо 100 милиона тона руда. Според геолозите на компанията това е достатъчно, за да покрие 25% от потребностите на световния пазар.

През септември 2016 година китайската компания Shenghe Resources Holding Co Ltd стана най-големия акционер на GME, придобивайки 12,5% от нейните акции с възможно увеличение на пакета акции до 60%. След като Shenghe успешно приключи програмата за оптимизация на работите на находището „Кванефелд”, загубите по разработката се снижиха с 40%, в резултат на което мината фиксира най-ниски капиталови разходи и себестойност на продукцията, както и най-дългия срок на служба на мината сред новите редкоземни проекти по света.

„Китайските компании се смятат за лидери в областта на комплексните технологии за преобразуване на минералните концентрати в търговска продукция, а Китай е най-големият пазар. Затова и е трудно да си представим как проект, напълно изключващ китайски технологии, може да бъде успешен”, заяви Патрик Андерсен от Олборгския университет в Копенхаген.

Китай се стреми към всестранно присъствие в Гренландия и това дразни силно САЩ. Повод за импулсивното предложение на Тръмп да купи Гренландия, според журналиста от „Политико” Даниел Липман, може да са били докладите на разузнаването за плановете на Китай да финансира в Гренландия строителството на три летища. Китайските планове са провалени в последствие, но Тръмп не може да се сдържи. „Той в течение на няколко месеца пита своето правителство какво може да се направи, Китай да не получи Гренландия”, Липман цитира източник от Държавния департамент.

Разбра се и кой може да е навел Тръмп към мисълта да купи Гренландия. Това е близкият до Белия дом лобист на ВПК на САЩ, сенаторът от щата Арканзас Том Котън. Той не само говори с президента на тази тема, но и се срещна с посланика на Дания във Вашингтон, за да обсъди въпроса с него. За покупката на Гренландия с Тръмп говорят и няколко „негови приятели от „Уолстрийт”, които могат да спечелят от подобна покупка”. През май държавният секретар Майк Помпео обявява, че САЩ ще възстановят дипломатическото си присъствие в Гренландия за първи път от 50-те години на ХХ век.

Предложението на Тръмп да купи Гренландия лежи в руслото на стратегическите планове на Държавния департамент и Пентагона в Арктика. Островът отдавна е обект на зоркото внимание на водещите аналитични центрове на САЩ. Институтът „Брукингс” през 2014 година публикува доклада „Златната треска в Гренландия – проблемите и перспективите на енергийните и минералните ресурси на Гренландия” в който пише, че поради топенето на арктическите ледове, достъпът до природните богатства на този остров стават по-лесни за достигане.

Сътрудникът на Института „Брукинг” Скот Андерсън отбелязва, че „за жалост, за президента покупката и продажбата на Гренландия по всяка вероятност, юридически и политически, е невъзможна”. Според него не се взема предвид, че близостта на Гренландия до Русия „я прави важен стратегически актив за разполагането на различни военни и разузнавателни обекти”.

Американският политикум се дразни от поредната дипломатическа „грешка“ на Тръмп, но това не премахва от дневния ред задачата да получи контрол над Гренландия. Бившият офицер от разузнаването на ВМС на САЩ, основател на изследователската група на Арктика във Военноморския колеж (Нюпорт, Род Айлънд) Уолтър Бербрик е уверен, че „който притежава Гренландия, той ще контролира цяла Арктика; това е най-важното стратегическо място в Арктика и, вероятно, на света. “

Бербрик съветва Държавния департамент на САЩ по „темата на Гренландия“. Опитният офицер от военното разузнаване следи динамиката на растеж на американското културно влияние сред жителите на Гренландия, което се усеща най-много в столицата на Гренландия, Нуук. За много местни семейства изучаването на английски от децата им се превърна в приоритет. “Когато се разхождате из Нуук, ако седнете в някое кафене или ресторант, ще чуете Тейлър Суифт, гледате СиЕнЕн и ще чувате хората да говорят английски, разбирате, че те са по-свързани със Северна Америка, отколкото с Европа”, смята експертът.

Институтът Брукингс прогнозира, че до 2024 г. ще бъде възможно икономическото развитие на природните ресурси на Гренландия. До този момент САЩ ще се опитат да формират своята клиентела на острова, която под заплахата на „Гренландски Майдан“ ще принуди не само местните власти, но и датското кралство да предоставят на САЩ всичко необходимо за контрола на Гренландия.

Датските власти разбират ли това достатъчно добре, отделяйки много енергия за борбата срещу руския газопровод "Северен поток-2" и пренебрегвайки пряката заплаха за техните интереси от съюзника по НАТО?

Превод: В.Сергеев