Грузинският премиер видя в действията на САЩ интересите на Русия

/Поглед.инфо/ САЩ се готвят да наложат санкции срещу Тбилиси. Това решение се подкрепя и от грузинската опозиция. В отговор премиерът Ираклий Гарибашвили заяви, че налагането на американски санкции срещу Грузия ще бъде от полза единствено на Москва. Защо малката Грузия е толкова обидена на задграничните си управленци?

В събота грузинският премиер Ираклий Гарибашвили коментира за първи път политическата криза, избухнала в страната след назначаването на шестима съдии на Върховния съд и обещанията на САЩ да наложат санкции на Тбилиси, ако тези назначения не бъдат отменени.

„Гордеем се с уникалното стратегическо партньорство с Америка, която подкрепя Грузия. Благодарим на Съединените щати за помощта. Правим всичко възможно, за да укрепим нашето партньорство и приятелство, което се основава на равенство и взаимно уважение. Всички спекулации относно санкциите служат на проруския наратив“, каза той. Според премиера на Грузия опозиционерите, които призовават за санкции, „пряко отговарят на руските интереси“.

Трябва да се припомни, че в началото на седмицата грузинският парламент с гласовете на управляващата партия „Грузинска мечта“ одобри шест от девет кандидати, номинирани от Висшия съвет на правосъдието за съдии на Върховния съд. Това беше последвано от изявление на Държавния департамент на САЩ, че това действие е нарушение на споразумението от 19 април за разрешаване на политическата криза, което беше подписано между управляващата партия и опозицията чрез посредничеството на ЕС и САЩ. Той разпореди спирането на "всички текущи назначения" във Върховния съд в очакване на приемането на "амбициозна съдебна реформа".

Фундаменталната реформа на грузинската съдебна система трябва да приключи едва следващата година. Основните промени се отнасят до правилата за назначаване на съдии на Върховния съд и работата на Висшия съдебен съвет. Промените ще засегнат и прокуратурата, чийто ръководител трябва да бъде назначен с квалифицирано парламентарно мнозинство.

Нарушаването на това споразумение толкова възмути Америка, че дори държавният секретар Антъни Блинкен говори в петък за назначаването на съдиите в Грузия. „САЩ са дълбоко загрижени от решението на грузинския парламент от 12 юли, който одобри шестима кандидати за Върховния съд, в нарушение на споразумението от 19 април. Амбициозната реформа на съдебната система е от решаващо значение за успеха на Грузия“, каза държавният секретар. Той призова Тбилиси да отмени назначенията.

Прессекретарят на Държавния департамент Нед Прайс също призова властите в Грузия да "приложат споразумението от 19 април, включително спиране на назначенията на Върховния съд до пълна, прозрачна и приобщаваща реформа на съдебната система". В противен случай, обеща Прайс, общественото и международно доверие в грузинската съдебна система ще намалее, а чуждестранните инвестиции в икономиката на страната ще се стопят.

Американският посланик в Грузия Кели Дегнан говори в подобен стил, призовавайки Тбилиси да приеме сериозно критиките си към Вашингтон. Тя посочи санкциите като една от възможните последици. „Нашите изявления са израз на загриженост относно стратегическите партньори на Грузия. Сигналът трябва да се приема сериозно и да не се пренебрегва ”, каза Дегнан.

Идеята за санкциите беше подкрепена от грузинската опозиция. Например Хатия Деканоидзе, член на бившата управляваща партия "Обединено национално движение", обвини“Грузинската мечта” за прекрачване на всички граници. „На първия етап очаквам санкции срещу съдии, а на втория етап ще има незабавен отговор срещу правителството на Гарибашвили“, каза тя.

Заместник-председателят на парламента, депутатът от Гражданската партия Леван Йоселиани също очаква международен натиск спрямо Тбилиси. „Не мога да кажа до какво може да доведе това и дали ще има санкции или не. Но е факт, че САЩ и ЕС говорят в строг тон с „грузинската мечта“, особено по отношение на въпроса за съдиите. Факт е, че подобно изявление създава неудобство “, каза Йоселиани.

Един от авторите на грузинската конституция, бившият депутат, Вахтанг Хмаладзе, обясни защо назначаването на съдии предизвика такава реакция. „Проблемът се основава на мнението в грузинското общество, че съдебната система се управлява от„ съдебен клан“, че “Грузинската мечта“ и съдиите са влезли в симбиоза. Затова гласуването се счита за чисто политическо, а съдиите трябва да са независими от властите. Ето защо беше поставен въпросът за реформа на съдебната система “, обясни той.

Хмаладзе припомни, че след априлските споразумения между управляващата партия и опозицията беше решено да се направи пауза при назначаването на съдии от Върховния съд и първо да се извърши съдебна реформа, "обаче страните по споразумението тълкуваха споразуменията по различен начин". „Управляващата партия счете за достатъчно да изпълни препоръките на Венецианската комисия и реши да назначи нова съдийска партия до приключване на реформата. Сега властите се опитват да оправдаят действията си, но това е малко вероятно да бъде прието от останалите страни по споразумението. В този случай позицията на САЩ и ЕС напълно съвпада с позицията на опозиционните партии и следователно не може да се счита за намеса във вътрешните работи на Грузия “, каза Хмаладзе.

Генералният директор на руския Съвет по международни отношения Андрей Кортунов, напротив, смята, че „подобни искания от САЩ са намеса във вътрешните работи на суверенна държава, към което мнозина в Грузия са чувствителни“.

„Възниква когнитивен дисонанс: от една страна, грузинците искат да работят с Америка, да се присъединят към НАТО, а от друга, наложените правила на играта са доста обременителни“, - смята експертът

Според него случващото се е резултат от отминалата политическа криза, която не можеше да бъде разрешена дори с намесата на Запада. „Страните от Европейския съюз и САЩ се опитаха да действат като посредници по време на тази криза. Назначаването на поредната група съдии имаше противоречива реакция в самата грузинска политическа класа. Имаше обвинения срещу „Грузинската мечта“ че затвърждава позицията си, всъщност подчинява съдебната власт на себе си. В този случай САЩ застанаха на страната на опозицията и представиха искания пред парламентарното мнозинство, което предизвика възражения“, каза Кортунов.

Бившият председател на конституционния съд на Грузия Автандил Деметрашвили смята, че въпреки заплахите от Вашингтон, няма да се стигне до санкции. „Западът се страхува от промяна в стратегическата външна политика на Грузия и предлага мерки, които биха могли да помогнат за смяната на управляващата партия. Според мен грузинските власти успешно лавират между Запада и Севера. И сега, според опозицията, властите уж бавно се отклоняват от прозападния курс. Те наричат проявата на това погрешно изпълнение на политическите си задължения ”, каза Деметрашвили.

Той смята, че Тбилиси има прост начин за излизане от кризата, без да се посрами - самите назначени съдии трябва да подадат оставките си. Той казва, че според закона дори след пенсиониране те ще запазят заплатата си за целия период, през който е трябвало да работят като съдии. И следователно „те няма да загубят нищо финансово“.

„Но досега не съм чул от никой от съдиите, че ще подаде оставка. Никой не предлага този вариант, нито от управляващата партия, нито от опозицията. А законодателството предвижда това “, обобщи Деметрашвили.

Хмаладзе също смята, че единственият изход за управляващата партия сега ще бъде само доброволната оставка на съдиите. Но според Кортунов това не гарантира края на политическата криза в Грузия: „Независимо от това какво решение е взето, недоволните ще останат. Тук няма идеални решения, всяко от тях ще раздразни част от политическата класа на Грузия”, заключи той.

Превод: В. Сергеев