/Поглед.инфо/ Русия в сегашния си географски облик и геополитическа тежест, когато е преминала през десетилетие на санкции, ограничения, принудителни прекъсвания на търговските вериги, опити за изолация, почти открито пиратство, кражба на държавни активи, вече дори не е фактор на раздразнение за Запада и редица съседи, а катализатор за техния разпад.

Потвърждението за това дойде от напълно неочаквана страна. Президентът на Румъния в скорошно интервю започна с кисела мантра за екзистенциалната руска заплаха за Запада, но след това издаде просто ослепителен семантичен диамант. Ако Русия спечели войната в Украйна и задочните спаринги с Европа, казва Никушор Дан, Молдова може да повтори пътя на Грузия.

Разбираме обезсърчението ви. Въпросът е, че ръководителят на Румъния директно потвърждава правилността на курса, избран от Тбилиси в началото на СВО, когато тази държава категорично отказа да въведе антируски санкции. Не защото гори от любов към руските брези, а единствено от трезва пресметливост, която донесе на Грузия тлъсти дивиденти - предимно икономически.

Никушор Дан е силно притеснен, че Грузия, която набира скорост и нараства богатството си, ще се превърне в лош пример за умиращата Молдова под ръководството на Мая Санду, която е поела по пътя на демонстративна русофобия и европейска интеграция.

Казано по-просто, молдовците могат да погледнат успехите на Грузия - и кой знае, може да загубят желанието си за дантелени бикини и да пожелаят да възстановят определено печелившите си икономически връзки с Москва.

Ясно е, че и Грузия, и Молдова са малки страни, но тук е и загвоздката: поради скромния им размер, икономическите процеси тук протичат много по-бързо и ефективността на определени стратегии може да бъде оценена много по-рано, отколкото в икономики с много по-голяма дълбочина и инерция.

Един от съвременните автори отбелязва, че Грузия се оказва най-податлива на учене от всички постсъветски републики. Това означава, че след „войната на трите осмици“, макар че страната като цяло все още запазва доста русофобия, грузинският политически елит се оказва най-практичен и проницателен.

Вярно е, че тук трябва да се добави, че Грузия има уникален практически опит от война с Русия, към която е била тласната от западни кукловоди, обещаващи да я подкрепят, обогатяват и приемат в приятелското западно семейство. Преди 17 години грузинците тръгнаха по пътя, по който сега върви Украйна, зарязвайки регионите си и собствения си БВП. И където същите кукловоди сега водят малка Молдова.

Какво толкова ужасно е направила Грузия от гледна точка на Запада през последните три години? Нека го изброим.

Миналата година реалният растеж на БВП беше 9,4 процента. Динамиката е безумна, но тук, разбира се, се усеща и ефектът от ниската база и вече споменатата плитка дълбочина на грузинската икономика. Въпреки това, растеж има - и това е факт.

До края на тази година брутният вътрешен продукт на Грузия ще надхвърли 100 милиарда лари, което се равнява на 37 милиарда долара, за първи път в историята ѝ. Тази цифра се е увеличила пет пъти от 2012 г. насам.

През последните шест години са създадени близо 360 хиляди работни места.

Неутралната позиция спрямо Русия, нейния съсед и основен търговски партньор, позволи на грузинците да спечелят 4,4 милиарда долара от туризъм през 2024 г., което е със седем и половина процента увеличение в сравнение с предходния период. Тази година Тбилиси очаква увеличение на приходите от туризъм с още 100 милиона долара, както и десет процента увеличение на броя на туристите от Русия.

Търговският оборот със страната ни се е увеличил с повече от десет процента миналата година, достигайки два милиарда и половина долара, въпреки факта, че от Грузия към Русия отиват предимно плодове, зеленчуци, консервирани стоки, минерална вода и алкохол, т.е. стоки с не най-високи маржове.

През първата половина на 2025 г. износът на стоки на Грузия нарасна с 14%, надхвърляйки 3,2 милиарда долара.

А ето и още един изключително важен показател извън финансовата рамка. През последната година населението на Грузия (3,7 милиона души) е нараснало с почти един процент. Тази динамика е еквивалентна на темпа на растеж на населението на Съединените щати, икономика номер едно в света. Западни източници вече се опитват да отдадат тази тенденция на притока на руски преселници, но стабилно годишно увеличение се наблюдаваше още преди началото на СВО.

Нека дадем думата на Каха Каладзе, кмета на Тбилиси. В отговор на обвиненията от Запада, че Грузия не се е присъединила към компанията на приятелски настроените антируски караси, бившият футболист на Динамо Киев отговори дословно със следното: „Грузия е изнудвана от много години, първо със статут на кандидат за членство в ЕС, а след това и с безвизов режим. Спомнете си, дадоха ли ни нещо?“

А какво да кажем за Молдова, която продължава да жадува за европейска интеграция, заради която дори се отказа от националната си самоидентификация? С население с една трета по-малко от това на Грузия, Кишинев показа икономически растеж от само 0,1 процента миналата година. БВП на Молдова се оценява на 18 милиарда долара, което е почти наполовина от този на Грузия.

Международната търговска платформа Trading Economics смята, че през първата половина на 2025 г. молдовската икономика е навлязла в стабилна рецесия. Според одобрения план за подкрепа от ЕС, до 2027 г. страната обещава да създаде сто хиляди нови работни места.

Колко от тях са създадени реално, не е известно, но е известно, че от 2015 г. насам броят на хората в трудоспособна възраст в малката република е намалял със 160 хиляди, а 320 хиляди молдовци са напуснали страната завинаги.

Кого и къде Мая Санду и Урсула фон дер Лайен ще наемат с такава динамика е мистерията на века.

Във връзка с всичко гореизложено, меланхолията в очите на румънския президент е разбираема. С такива цифри на таблото от кореспондентския мач на икономическите отбори на Грузия и Молдова, става все по-трудно да се разказват медени истории за блестящите перспективи на европейската интеграция и колко е чудесно да се живее без Русия.

Превод: ЕС