/Поглед.инфо/ Според Хенри Кисинджър от основно значение е да се разбере защо Америка се изтегли от Афганистан без предупреждение или консултации със съюзниците или с хората, които са най-пряко въвлечени в последните 20 години на саможертва.
Не беше възможно да се превърне страната в модерна демокрация, но изобретателните дипломация и сили можеха да преборят тероризма, смята американският държавник.
Макар и афганистанско държавно образувание може да се проследи чакдо XVIIIвек, съставящите го народи винаги са се съпротивлявали срещу централизацията. Политическата и особено военна консолидация в Афганистан е минавала по етнически и кланови линии в практически феодална структура, където носителите на властта са организаторите на клановите сили за самоотбрана. Типично в латентен конфликт помежду си, тези вождове обичайно се обединяват в широка коалиция, когато външна сила – като британската армия нахлула през 1839 година и съветските въоръжени сили окупират Афганистан през 1979 година – искат да наложат централизация.
И катастрофалното отстъпление на британците от Кабул през 1842 година, при което само един европеец успява да се спаси от гибел или плен, и съветското оттегляне от Афганистан през 1989 година се случват след временно мобилизиране сред клановете. Съвременният аргумент, че афганците не искат да се борят за себе си, не се подкрепя от историята. Те се борят безжалостно за своите кланове и племенна автономия.
В течение на времето войната приема неограничените характеристики на предишните кампании срещу нашественици, при което американската подкрепа прогресивно отслабва. Разрушаването на базите на талибаните е постигнато. Но изграждането на нацията в раздираната от война страна поглъща значителни военни сили. Талибаните не може да се ограничат, но не и да се елиминират. И въвеждането на непознати форми на правителство отслабват политическото ангажиране и засилват и без това повсеместната корупция.
По този начин Афганистан повтаря предишните модели на американски вътрешни противоречия. Това, което страната за борбата с бунтовниците в дебата определя като напредък, политическата страна го третира като бедствие. Двете групи имаха тенденция да се парализират взаимно по време на предишните администрации в САЩ. Пример за това е решението от 2009 г. да съчетае струпването на войски в Афганистан с едновременно обявяване, че те ще започнат да се изтеглят след 18 месеца.
Това, което беше пренебрегнато, беше възможната алтернатива, съчетаваща постижими цели. Борбата с бунтовниците можеше да се сведе до ограничаването, а не с унищожаването на талибаните. И политико-дипломатическият курс би могъл да изследва един от специалните аспекти на афганистанската действителност: че съседите на страната-дори когато са в противоречие помежду си и от време на време с нас-се чувстват дълбоко застрашени от терористичния потенциал на Афганистан.
Би ли било възможно да се координират някакви общи усилия за борба с бунтовниците? Разбира се, Индия, Китай, Русия и Пакистан често имат различни интереси. Творческата дипломация може да е дестилирала общи мерки за преодоляване на тероризма в Афганистан. Тази стратегия е британската, когато кралството защитава сухоземните подходи към Индия в Близкия изток в продължение на един век без постоянни бази, но постоянна готовност да защитава своите интереси, заедно с тактически регионални съюзници.
Но тази алтернатива така и не е проучена. След като провеждат предизборни кампании срещу войната, президентите Доналд Тръмп и Джо Байдън започват мирни преговори с талибаните, с чието унищожение се бяхме ангажирали, и принудихме съюзниците да помагат преди 20 години. Сега те завършиха с безусловно изтегляне на САЩ от администрацията на Байдън.
Описването на еволюцията не елиминира вече внезапността на решението за оттегляне. Америка не може да го избяга като ключов компонент на международния ред поради своите възможности и исторически ценности. Не може да го избегне, като се оттегли. Начинът за борба, ограничаване и преодоляване на тероризма, засилен и подкрепян от държави със увеличаваща се и все по-сложна технология, ще остане глобално предизвикателство. То трябва да бъде отбивано от национални стратегически интереси, заедно с каквато и международна структура ще можем да създадем чрез дипломация.
Трябва да признаем, че в близко бъдеще не е налице драматичен стратегически ход, който да компенсира това самонараняване, например чрез поемане на нови официални ангажименти в други региони. Американската прибързаност ще засили разочарованието сред съюзниците, ще насърчи противниците и ще всее объркване сред наблюдателите.
Администрацията на Байдън все още е нова. Тя трябва да има възможност да разработи и поддържа цялостна стратегия, съвместима с вътрешните и международни нужди. Демокрациите се развиват в конфликт на фракции. Те постигат величие чрез своите помирения.