/Поглед.инфо/ Разпространението на коронавируса, независимо кой лансира тази инфекция, е системно предизвикателство. Реакцията към предизвикателството разкрива стълбовете, на които стои една или друга обществено-политическа система. А характеристиките, с които западната цивилизация винаги е била надарена, които я отличават от останалия свят, от „варварите от Изтока“, се появяват в наши дни с цялата си пълнота.

Накратко, основата на западната цивилизация е индивидуализмът, когато една социална структура (семейство, компания, държава) се счита за комбинация от отделни единици, като стена, направена не от едно парче камък, а от отделни тухли. На Запад това сега се проявява на високо политическо ниво. Това се проявява под формата на стремително разобщаване на “евросъюзовската комунална квартира” на отделни държавни апартаменти. Това се проявява в нарастващата роля на отделните щати в Америка, когато губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо се изказва приблизително на същото ниво като президента на САЩ, а The New York Times излиза със заглавието: "Вирусът разделя щатите."

Това обаче дори не е най-важното. Друга основа на западния свят е тоталната власт на универсалния паричен еквивалент. Както в руския филм "Брат-2": "Тук всичко е точно така, освен парите ..."

Коронавирусът отвори „кутията на капитализма“, особено американския. Няколко примера.

В страната бушува епидемия и американският президент обявява намерението си да рестартира икономиката до Великден (католическия) и казва: „Ще загубите определен брой хора поради грипа, но ще загубите повече хора, ако потопите страната в по-голяма рецесия или депресия. Ще има хиляди самоубийства от хилядите - всякакви неща ще ви се случат. Ще имате нестабилност. Не можете просто да дойдете и да кажете: нека затворим Съединените американски щати - досега най-голямата, най-успешна държава в света.

Тоест „фабриката“ не трябва да се затваря, още повече, че изборите са зад ъгъла. По-късно Тръмп се досети, но казана дума - хвърлен камък.

И какво се случва в американската общественост? Спортът е неразделна част от американския живот. Заради коронавируса трябваше да бъдат спрени различни игри. И какво се случва например с НБА? Здравето на баскетболистите, разбира се, е важно, но лигата веднага изчисли, че предсрочното завършване на сезона може да ѝ струва милиард долара. Не е добре! "Фабриката" трябва да работи! Игрите от сезона някак си, някъде си трябва да бъдат завършени. И нека бъде пир по време на чумата. Шоуто трябва да продължи!

Американците обикновено се страхуват да не загубят здравето си. Но още повече - работата си. Те се страхуват, защото е малко вероятно държавата да се погрижи за тях. “А трилионите помощ?”, ще попита някой. Обикновените американци са убедени, че ще получат стотинки, а банките, както винаги, ще поемат по-голямата част. Разпределяйки помощта, американските власти спасяват предимно икономиката и нейните отделни (големи) представители - и едва тогава, ако има достатъчно останали трохи, населението.

Представете си, че вместо хората в Америка, има роботи, и сега те са започнали да се повреждат. Собственикът, разбира се, ще се опита да ги поправи: ще купи резервни части, ще се обади на майстор. Ако обаче е невъзможно да ги поправи или му е по-лесно да купи нова безлична работна единица, старите повредени ще бъдат изхвърлени на сметището. Важното е фабриката да работи, което в Америка е цялата държава: за строителите да строят, за счетоводителите да броят, а за баскетболистите да хвърлят топката в коша. Нека видим едно дълбокомислено и никак не смешно видео за същността на американския живот.

(Видео)

И тъй като на преден план е същият индивидуалистичен принцип „всеки човек за себе си“, американският изход от кризата се търси по пътищата на социалния дарвинизъм: оцеляват най-силните, а слабите, болни, безполезни умират. В Европа ситуацията е по-малко ужасна, там през годините се формира традиция за социална защита. Спомнете си обаче, че балтийските страни, например, не се бориха с кризата през 2008-2009 г. чрез „количествено облекчаване“ (запълване на икономиката с пари), а чрез затягане на коланите.

На Запад социално-икономическото спасение на давещите се (да не се бъркат обикновените граждани с акулите на бизнеса) е ръцете на самите давещи се. И както пишат американските медии, милиони хора могат да загубят работата си. Да не говорим за прехвалената система на американската медицина, която сега е на границата на възможностите (лекарите си обличат торби за боклук в знак на протест). А колкото е по-далеч на Изток (по отношение на прехода към другата цивилизация), толкова повече са грижите за човек (разбира се, всичко опира и на финансови възможности, но самият подход е важен - спасяването на живота, а не на "фабриката").

В заключение ще обърна внимание на още един момент. На Запад - и в Европа, и в Америка - много хора започнаха да говорят за ужасните варианти на икономическата рецесия в резултат на епидемията, че идва „голямата депресия“, в сравнение с която кризата на 2008-2009 г. ще изглежда като временно неудобство ... Защо?

За сега е трудно да се отговори. Трябва да наблюдаваме развитието на събитията. И все пак впечатлението е, че хората са водени от някакъв вид мисъл. И може би ще бъде не просто мисълта за спешната нужда от ремонт на глобалната система, а идеята, че е време да се смени самата система.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели