/Поглед.инфо/ Езиковата бариера ни пречи да следим редовно новинарските емисии от Китай. През официалните медии ни прецеждат информацията за живота там. В повечето случаи като че ли трябва да се разчита на медийни „посредници“ като професор Витанов, които да ни разказват какво става в Китай. Без обаче да ни се дава възможността лично да се убедим дали това е така или не.
Както и да го увъртаме, страна като Китай не заслужава такова хилаво присъствие в нашите медии. Още повече че проглушихме света, че сме отворена врата за китайските инвестиции. Оказва се обаче, че за китайските инвестиции може да е вярно – нали все търсим далаверата - , но за информацията за китайското ежедневие, политика и икономика, не е съвсем така. Едва ли само старанията на професор Захариев са достатъчни.
В редица европейски държави вече го правят по друг начин, въпреки че на политически терен все още стагнирано реагират на китайската икономическа инвазия. В медийните им пространство присъстват китайски сайтове, които се водят на местния език. Което у нас го няма и от което ние губим, защото много от важните неща както за Китай, така и за света, така и за нас в частност ни подминават. Точно в такъв сайт, воден от симпатична коментаторка на немски език, изслушах изявлението на външния министър на Китай по въпроса за продължаващата игра на санкции и лихви. След като проследих думите му, си помислих, че дори и да е имало преводно предаване у нас, „началството“ нямаше да позволи да се излъчи казаното. Прекалено неудобно е за нашите уши.
С приетия в Китай изказ на мнение, отличаващ се с равномерен анализ и балансирани оценки, външният министър осланяйки се на дипломатическите правила не тръгна да прави декларативни заявления, а зададе въпроси. Той кротко и вежливо попита, например, какво след изобилието от санкции и лихвени наказания се е променило в страните, срещу които са били насочени? Дали икономиката им се руши, дали армията им губи на бойното поле, дали начинът на живот се промени при тях към по-лошо или отношенията им с традиционни партньори се провалиха? Той зададе обратно и втората група от въпросите си. Как се отразиха санкциите и лихвените атаки на страните, които ги подготвиха и изпратиха? Икономиката им ли претърпя подем, армиите им ли станаха достатъчна гаранция за сигурност или народите им започнаха още по-охолно и задоволено да живеят?
Разбираемо, това бяха групи въпроси с риторичен характер, чийто отговори, както явно бяха намислени, се адресират като очеваден вид клеймо на безумие към европейската и американската политика. Това че многократно от страна на Русия и на другите санкционирани страни се подчертаваше, че санкциите са тежки, но те водят по-скоро до активни ответни мерки, които допринасят за развитието, а не ощетяват нито икономиката, нито военните способности, нито влияят пряко на стандарта на живота, но на тях никой не вярва. Каква дандания се надигна преди часове, когато Мъск изключи системите си или преди дни, когато индийците отказаха руския петрол! Едва ли не настъпи всеобщо веселие в очакване най-после да рухне Русия.
По този повод се сетих за един разговор преди много години, по времето на „студеното“ ни общуване със Запада. Бях питал един от хората, работещи в „техниката“, не се ли опасяват, че през интернета може да се проникне в техните системи. Усмихна ми се човекът и кратко ми отговори. „Едва ли, ние просто измъкваме контакта.“ Чак по-късно се намери някой да ми обясни що за принцип е това и какво означава локална мрежа в действие. А сега предстои на какво ли още да се нагледаме от едната и другата страна. Едва ли Мъск е ай-ти-господът, който ще го оставят да се разпорежда в пространството. А за петрола, няма смисъл да говорим. Щом индийците са решили да купуват руски петрол през американски фирми, си е за главата им. Същото като с газа у нас.
На китайците обаче явно взеха да вярват. И за санкциите в това число. Свидетели сме от скоро на едно все още начално отрезвяване в тази посока и преразглеждане от отделни страни, разбира се, без да пропуснем и САЩ, на всичко онова, което е свързано със съответните упражнения във санкции и лихвени атаки. Дори тези, които си дават вид, че няма да се отклонят от желанието си да продължат тази игра, с действията си подсказват, че търсят вече алтернативни пътища, за да ги заобикалят и, ако не си върнат онова, което са загубилите от тях, поне да компенсират негативните последици.
Примери колкото искаш - посещението на Урсула в Индия е достатъчен ориентир в новата посока на ЕС. Ами Мерц след нея. Едва се прибра от Индия и веднага отпраши към Риад, даже и не изслуша поредните разкрития за корупция в правителството му, свързани с отклоняване на бюджетни средства. Двамата подминаха Китай, защото вече им беше обърнато внимание, че хората там се занимават със сериозни неща, а не с фантазии. Чудят се какво да направят, защото колапсът вече очертава макар и все още мъгливо параметрите си в европейската икономика.
А посещението на Старнет в Китай, на какво прилича, на туристическа екскурзия ли или на опит да се намери алтернативен източник на стабилност за икономиката в Британия? Сам си каза, че още преди, забележете, 18 месеца му е била дошла идеята, че само на Китай може да се разчита. Да му е простена глупостта английска, сам се издаде, че чак като му опря проблема на едното място, се е сетил и за сътрудничество с Китай. От не май къде, явно! Като си говорим за външни министри, най-пъргав се оказа швейцарецът. Отиде направо в Москва и намери за нужно да поднесе венец на Паметника на незнайния воин. И това ако не е отрезвяване, здраве му кажи. Руснаците имат подходящ израз за стореното – он переплюнул всех. Мисля, че няма нужда от превод, не е от китайски.
Като стана въпрос за отрезвяване, няма как да пропуснем любимецът наш Зеленски. Не се знае, каква муха го беше ухапала, че каза, както винаги, без особено да се замисля, че ако нещата са такива каквито му ги разказват в Европа и ги чува от президента на САЩ, той ще прекрати отношенията си с Европейския съюз и с НАТО и сам ще се сражава срещу Русия. Интересни събития стават в Литва от скоро време. Те май почнали пак да получават газ от Русия. И то по такъв начин, че някак си е неудобно от Брюксел да им направят забележка, защото в тези студове рискуват обратно да чуят една литовска майна, та да се чудят, какво да ги правят отпосле.
Черешката на тортата са преговорите за присъединяването на Молдова в ЕС. Ако е истина това, което се твърди в медиите, президентката им не затворила вратата на еврокомисията, а я е треснала, възмутена от съобщените й условия за членство. Твърди се още, че не знайно защо същия ден са изчезнали флаговете на Европейския съюз от улиците на столицата, табелките отново са написани на кирилица, а в заведенията вече се слуша спокойно руска музика. Може и да не е истина, но е приятно да чуе човек, че Молдова търси сама своите пътища. В Австрия какво е станало, направо звучи като виц. Оказва се, че ненадейно и без обяснения изведнъж изследванията показват стръмен растеж в процентите на, представете си, Комунистическата партия на Австрия.
За всичко това явно са виновни санкциите, ако се погледне по на широко. Няма кой друг. Нито Путин, нито Тръмп са ни криви. Само можем тъжно да констатираме до каква степен евроелитът ни е заслепен в убеждението си, че те са единствената истина и никой друг няма право да посмее да поиска друг начин на живот и друг начин на политическо общуване. Вдигнали са знамето на борба срещу всички, и от изток, и иззад океана, стегнали са редиците и вече са подредили танковете си по границите с Русия и Белорус. И тук пак опираме заедно със санкциите и до въпроса за НАТО. Вече се говори, че за да се защитим срещу САЩ, срещу тяхната политика в икономиката и във вътрешния ни политически живот трябва да преминем червената черта и да намерим начин сами да създадем своя собствена организация за защита. Един бивш генерал от запаса, още не загубил ума си, ей така между другото каза нещо, което би трябвало да се закачи над входа в щабквартирата на НАТО така че, който влезе да го види. А именно, че НАТО няма еврозаместител и скоро няма да има. Те в Брюксел си го знаят, разбира се, но както за много неща си разказват приказката, която да запълни останалото им време с уж активна работа в интерес на Европейския съюз.
Всичко това се насъбира, няма да кажа като в какво, но ще се пукне скоро и ще бликне на всички страни. То неминуемо ще принуди всичките членове на съюза на каквато си искат скорост, първа, втора, задна или предна да се изправят пред истината и, ако искат заедно да продължат, да направят нов Европейски съюз. Ако запазят стария, той едва ли ще оцелее. Без значение за радост или за мъка.
Този текст иска реакция, споделяне, а не безразличие.