/Поглед.инфо/ Редица чуждестранни издания, откровено тържествувайки, пуснаха новината, че Индия е готова да се присъедини към групата страни, които по-рано приеха на законодателно равнище ограничения при покупката на руски петрол, така наречен таван на цените. По-конкретно, за това, позовавайки се на анонимни източници в Министерството на промишлеността, пише изданието “Индия Телеграф”. Съобщава се, че в случай, че стойността на черното злато руски произход превиши 60 долара на барел, официално Делхи ще внедри вече споменатия ограничителен механизъм, тоест физически ще принуди нашите петролни работници осъзнато да продават суровината под пазарните цени, провокирайки както корпоративни, така и бюджетни загуби. Ще оставим на съвестта на изданието достоверността на информацията, както и надеждността на източниците. При това ще разгледаме доколко е вероятен подобен сценарий и какво ще стане, ако Индия наистина започне да използва таван на цените за руския петрол.

Да започнем с това, че Индия е един от най-отдавнашните партньори на нашата страна, по въпросната формулировка отразява само частично развитието на двустранните отношения. Работата е там, че стокооборотът между Москва и Делхи расте със завидна стабилност. През септември Владимир Путин в кулоарите на заседанието на Шанхайската организация за сътрудничество в Самарканд се срещна с премиера на Индия Нарендра Моди. По време на беседата лидерите отбелязаха ръста на взаимния стокооборот в първото полугодие със 120% в сравнение с 2021 година. В абсолютни цифри страните за шест месеца са търгували помежду си за общата сума от 11,5 милиарда долара.

Както беше споменато горе, има постоянно увеличение. За сравнение през 2020 година стокооборотът е 9,2 милиарда, при това е важно да се отбележи, че руският износ превишава обратния поток на стоки и услуги. Ако говорим конкретно, то за цялата 2021 година (напомням, че сравняваме с първото полугодие на 2022 година) руският износ достига отметката от 9,1 милиарда, докато обратният индийски внос е едва 4,4 милиарда. Благодарение на толкова стремителния ръст Русия за едва две години излетя от 25-то до седмо място в списъка на търговските партньори на милиард-и-половинна Индия.

Поради медийното озвучаване се чува основно за съвместните военно-промишлени проекти. В мастност Москва достави на Делхи почти 300 съвременни изтребители Су-30МКИ, а местната корпорация ХАЛ получи лиценз за сглобяване на комплекти за бойни самолети, доставяни от Русия.

В този списък са и танковете Т-90С, чиято бройка след изпълнението на договора в строя на индийската армия трябва да достигне 2000 единици.

Задължително трябва да се спомене и успешната съвместна разработка на противокорабната ракета “Брамос”, създадена на основата на руския аналог - ракетата П-800 “Оникс”.

Да добавим тук и чедото на “Северното проектно-конструкторско бюро”, което по пряка поръчка на Министерството на отбраната на Индия разработи фрегатите проект 1135.6 “Талвар”. Бойните кораби се строиха в завода “Янтар” в Калининград и днес вече изпълняват бойни задачи в топлите води на Индийския океан.

Впрочем, увлякохме се по военната тематика, нека се върнем към по-привичната ни енергетика.

Средностатистическият жител на абсолютно всяка страна в значително по-голяма степен се интересува на това, което влияе собствения му живот. Условно казано, на жителите на Тула им е значително по-важно да знаят какво се случва вътре в Русия и в съседен Беларус заедно с Украйна. Това е напълно нормален и обясним акцент на вниманието. Затова повечето ни съграждани възприемат Индия като далечна и гореща страна, нещо полумитично от детските приказки. При това, разбира се, Индия е най-голямата страна от региона с мощна и бурно растяща икономика и реален сектор, а основното предизвикателство за нея е съперничеството със съседен Китай - точно същият демографски и промишлен гигант.

В момента населението и на двете страни се оценява на 1,4 милиарда души, но тази цифра е доста условна. Специалистите нееднократно са отбелязвали, че реалните цифри на населението на Индия може значително да се отличават от обявените. Една от причините е все още доста ниската урбанизация, при кояято лъвския дял на гражданите живеят по селата. Към това се добавят и чисто религиозните особености, когато в отделни течения на индуизма родителите не регистрират децата си в държавните органи. Цифрите се разминават, но някои изследователи посочват цифрата от 100-200 милиона души, които сега преминават, както се казва, под регистрационните и статистически радари.

Тоест размерът на вътрешния пазар на Индия и неговата привлекателност за всякакви доставчици са ясни.

Нарендра Моди се намира на власт вече осем години - включително и защото правителството под негово ръководство провежда глобални вътрешни преобразувания, свързани на първо място с модернизацията на енергетиката, без която не са възможни нито ръста на производството, нито съпътстващия ръст на икономиката. Етествено че за осигуряването на милиард и половина хора със светлина, топла вода, бензин, асфалт, пластмаса и прочее продукти на съвременния свят са нужни наистина много енергийни ресурси. Проблемът е, че Индия не е толкова богата на тях, затова вносът им има за Делги без преувеличение жизнено важно значени. И една от основните цигулки на тази сцена играе именно Русия.

Няма да ви досаждаме с поредните цифри от статистиката и сравнения от година на година. Ще кажем просто, че през първите девет месеца на миналата година вносът на енергийни въглища е скочил тройно и е 8,4 милиона тона. Руските въглищари отстъпват палмата на първенството тук единствено на индонезийците и австралийците - двата основни световни играчи, при това дялът им в годишно изражение практически не се е увеличил. И това е, напомняме, при собствен добив от 900 милиона тона.

С ураганен темп расте вносът на металургичен кокс, конкретно покупките от него в Русия се увеличиха повече от десет пъти. Правителството на Моди още през 2019 година обяви държавна програма, чиято цел е да направи Индия основна стоманолеярна държава на планетата Затова в посочения ръс тняма нищо странно. Още през 2021 година индийска делегация крайно настойчиво се интересува от възможността да увеличи пропускателната способност на южния ход на руските железници, за да повиши прехвърлянето на кокс в черноморските пристанища до 4-5 милиона тона годишно. Сега руските въглища потеглят към Азия през пристанищата на Далечния изток, някои от които работят на предела на логистичните възможности.

Индия заема трето място в света по обеми на потреблението на петрол и газ. Да се чудим ли, че индийските пратеници обикалят света с готовност да инвестират солидни суми в проекти, които представляват държавен интерес.

Например, през 2012 година руският “Газпром” сключи договор с компанията ГАИЛ за доставките на природен газ в Индия в обем на най-малко 3,5 милиарда кубометра. Сумата не е особено впечатляваща, но индийците отдавна и много зорко следят развитието на северните проекти на Русия по втечняване на газа. Толкова зорко, че тази година след началото на СВО и въвеждането на санкциите започнаха да преподават руския втечнен газ във Великобритания. Разбира се с надценка.

Що се отнася до петрола, още през 2021 година индийската Петролна и газова корпорация владее 20% от акциите на руския проект “Сахалин-1”. Според условията на договора ежегодно от Далечния изток към Индия ще се отправят минимално един милион тона петрол. Същата ПГК от 2009 година се занимава с търсене и добив на петрол в Томска област. През 2015 година “Роснефт” сключи десетгодишно споразумение с индийската компания “Есар”, според чиито условия износът на петрол трябва да бъде не по-малко от 100 милиона тона. Тази година споменатата ПГК за 1,3 милиарда долара изкупи 15% от акциите на руския “Ванкорнефт”. Последният се занимава с експлоатацията на огромното Ванкорско находище в Красноярски край. Година по-късно индийците още за двоа милиарда влязоха с дял в добива на петрол в Таас-Юряховското находище в Якутия.

Но не си мислете, че процесът е едностранен. Интеграцията работи двустранно, още повече, че нашата страна може да предложи износ, различен от ресурси. „

През 2016 година “Роснефт” изкупи половината активи от индийската петролопреработваща компания “Есар”, чиито производствени мощности са в района на град Вадинар. Става дума за едно от подразделенията на корпорацията “Наяра” - нейната специализация е добивът и преработката на петрол и газ. В момента “Роснефт” работи на вътрешния пазар на Индия, а именно продава гориво през мрежа от повече от 6000 бензиностанции. Обемът на доставки на руски петрол за нуждите само на този проект се оценяват на 20 милиона тона годишно.

Ако изхождаме от гореизброеното, то приказките за въвеждане на таван на цените изглеждат доста двояко.

От една страна не трябва да изключваме машинации от отделни частни компании, които може да натиснат нашите търговци за големи отстъпки, заплашвайки да се откажат като цяло от покупките. Тук няма нищо странно или ужасно - пазарът е пазар и слабаците не живеят дълго в него.

От друга страна едва ли на държано равнище трябва да очакваме някакви значими действия, защото русия е ключов доставчик. При това има голям брой вече действащи договори с ясно изписани механизми за ценообразуване и всякакви нарушения ще доведат до болезнени глоби и репутационни загуби, което е дори по-страшно.

Следователно най-вероятно няма защо да се притесняваме. Петролното сътрудничество е изгодно и на двете страни, но в случай на скъпването му Русия губи само пари, докато Индия - и пари, и ресурси. Индийците не приличат на лючители на това да се самоубиват. Индия съвсем не е Украйна.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com