/Поглед.инфо/ Според последните съобщения на индийските медии, както и на “Блумбърг”, индийските власти възнамеряват широко и активно да привличат чуждестранни инвеститори в страната. Предвижда се да се осигури територия за индустриални комплекси за най-големите чуждестранни марки.

За да бъде домакин на чуждестранни предприятия, Индия ще предостави 461 589 хектара земя, включително 115 131 хектара промишлена зона в такива щати като Гуджарат, Махараштра, Тамил Наду и Андхра Прадеш. Индийското правителство възнамерява да заинтересува чуждестранните компании, които ще могат да прехвърлят продукция от Китай, с участъци земя с обща площ почти два пъти по-голяма от тази на Люксембург. Днес големите международни корпорации, намалявайки зависимостта си от КНР като производствена база, търсят алтернативни обекти, Индия може да се възползва от тази възможност и да отмъкне инициативата от китайците. Правителството вече е избрало такива сектори на икономиката като фармацевтичното производство, медицинското оборудване, електрониката, тежкото машиностроене, текстилната и хранително-вкусовата промишленост, нефто-химичната като основни направления за развитие на производството. Също така, Ню Делхи може да предложи по-евтина работна ръка от Китай. Американските компании вече са се заинтересували от подобни оферти. Корпорациите на Саудитска Арабия не останаха настрана, включително и най-голямата петролна компания “Сауди Арамко”. Ръководителите на “Арамко” заявиха, че въпреки спада на печалбата с 20,9% (данни от март), компанията ще продължи да инвестира в Индия и ще ги увеличи поради високия потенциал на индийския пазар. Доскоро в Индия възникваха проблеми с разположението на предприятия на нейна територия с чуждестранен капитал. Факт е, че беше необходимо леко да се измени законодателството и да се предложи на чуждестранните инвеститори необходимата за техните проекти земя с инфраструктура, а това “неудобство” е една от основните прегради за компаниите, които искат да участват в развитието на индийската икономика. За да отмъкнат инициативата от Китай (но това не стана бързо) по отношение на инвестициите, индийските власти решиха да предприемат такава оригинална мярка. Според индийското издание The Economic Times, правителството обмисля възможността да прехвърли необходимите площи на индийска територия за дългосрочно използване на чуждестранните компании. Също така президентът на Съединените щати, докато беше на посещение в Индия през февруари 2020 г., вече заяви, че в края на тази година може да бъде подписано търговско споразумение между държавите.

Сдържането на Китай днес е основната задача за Съединените щати и има много изявления на американски политици и експерти за това. Според американския армейски генерал Хърбърт МакМастър Китай си позволява да прокарва три свързани концепции: Инициативата „Един пояс, един пътя“, „Произведено в Китай 2025 г.“ и „Гражданско-военно сливане“. Първата инициатива са инвестиционни проекти в инфраструктурата. Втората инициатива е насочена към придобиване на независимост на Китай в технологичен и научен план. Трета, но не на последно място, е доктрината за създаването на глобална разузнавателна мрежа, която да се занимава с разузнаване и кибератаки. Очевидно е, че реакцията на САЩ не е без основание и проектите “Един пояс, един път” и “Цифров път на коприната” са насочени към китайското доминиране над целия свят. Ето защо в близко бъдеще трябва да се очаква активността на САЩ за насърчаване на антикитайска стратегия с традиционните партньори в региона - Южна Корея, Тайван и Индия, както и страните от АСЕАН и Индия. Ще се увеличи вниманието към страните от Централна Азия.

Продължаващата конфронтация между Пекин и Вашингтон, подтикваща САЩ постепенно да изтеглят производството си от Поднебесната империя и да търсят алтернатива, в каквато може да се превърне територията на Индия с по-евтината си работна сила и евентуално по-голямата политическа зависимост от САЩ. А приказките, че производството от КНР ще бъде изтеглено изключително в Америка, вероятно ще останат само приказки. Най-интересното, което Китай трябва да направи в тази ситуация, е да гарантира, че няма да загуби най-големите чуждестранни инвестиции, които захранват икономиката му. И последно. Индийската икономика, разбира се, не преминава през най-добрите си времена (обаче така е положението като цяло със световната икономика), но „експериментът“ с глобалните инвестиции е много истинска вълшебна пръчица за Индия. Освен това резервът на основните участници в инвестиционните проекти набира доста добри резултати - Япония, САЩ, Южна Корея и Саудитска Арабия. Интересно е, че сред тях няма нито една държава от БРИКС, с които Индия има партньорски икономически отношения (или тя вече не се нуждае от БРИКС).

Превод: В. Сергеев