/Поглед.инфо/ Съществуват три съвсем различни мнения относно резултата от тридневното пътуване на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, испанеца Жозеп Борел до Русия.
Първата е, че външният министър на ЕС действа като един вид пратеник от новия стопанин на Белия дом. След това, което Джо Байдън и членовете на екипа му говориха за Русия през последните три месеца, разговорът с Путин директно означава риск да разберат „къде трябва да отидат“.
Не поради някаква лична обида, руският лидер многократно показва колко е над личните емоции, просто новата американска администрация ясно демонстрира широката дълбочина на деградацията на своята геополитическа договороспособност. И тъй като „момчетата не спазват думата си“, тогава защо да им се говори за каквото и да било. Но все пак е необходимо да се обменят мнения, така че, ето го, европеецd, който донесе посланието.
Вторият се свежда до опит на Европа, с помощта на Русия, или по-скоро, за нейна сметка, да възстанови своята геополитическа субективност. По-просто казано, Америка обръща целия свят, а Европа „строява“ Русия.
Според третото мнение Борел се е опитал зад кулисите да договори с Путин добри условия за почетната капитулация на Европейския съюз. Видите ли, Брюксел разбира невъзможността за геополитическа независимост, но не смятат за приемливо да се предаде "просто на милостта". Поне засега той представлява най-важния пазар за износа на Русия.
Колкото и да е странно, и трите гледни точки са правилни по свой си начин. Но истината, както обикновено, се крие „някъде по средата“. И е много далеч от „капитулация“. Във всеки случай ЕС няма да се предаде на руснаците. Тук по-скоро говорим за опита на ЕС да се превърне в своеобразен „ценен специалист по регионално управление“ в новата корпоративна структура на глобалното „американско“ правителство.
Тези дни САЩ, макар и във забулена форма, предложиха на Китай нещо като сделка. Америка се отказва от претенциите си към останалия свят, връща се към нормална двустранна търговия и дори се прави, че не е особено възмутена от „въпроса за китайската експанзия в Южнокитайско море“, срещу китайското съгласие „да дадат Европа на Америка". В смисъл да се спре китайската икономическа експанзия там.
Независимо дали страните са се споразумели или въпросът все още е „в процес“, в момента няма яснота, но общата неизбежност на точно такова разделение на света е неизбежна. Това означава, че Европа така или иначе се превръща в „ловен трофей” Остава да се разбере - чий именно.
Съдейки по опита на европейската дипломация да "овладее Москва", Брюксел не иска да бъде просто простреляна яребица. Той се опитва да предложи на Вашингтон услугите си като „надзорник на Русия“. В крайна сметка нищо няма да се получи, но проблемът трябва да бъде решен по един или друг начин. Е, така че се заемат да го решат. Не безплатно, разбира се.
Съдейки по резултатите от посещението, в Москва Борел е поставен на мястото си. И на място е поставен и Европейския съюз като цяло. Особено нагледно - чрез „случайното съвпадение“ на посещението му с експулсирането на тримата европейски дипломати „за дейности, несъвместими с дейността им“, или по-точно за участието им в незаконните протести. С демонстративно пренебрегване на всички европейски възмущения и заплахи в това отношение. Ще вземе ли решение ЕС за възможното налагане на санкции след посещението?
Ако Европа не е в състояние да разбере предимството на стратегическото партньорство с Русия, ако упорито настоява да се отнася към Русия само като към конкурент и съперник, ако нейните идеи за единно пространство от Владивосток до Лисабон се основават на убеждението, че само Брюксел трябва да го контролира, такъв проект за европейска интеграция абсолютно не представлява интерес за Москва. Като се вземат предвид абсолютно всички политически или икономически последици.
С това наплюване европейският „шеф на външните работи“ се прибра вкъщи.
За европейския управляващ елит това е поражение, което превръща ЕС във фураж за американските мултинационални компании. Но тази стъпка изисква и от Русия определени промени във външната ѝ политика.
Трябва да преминем от учтивото съгласие да признаваме всеки резултат от вътрешнополитическата борба в Европа към активно участие в неговото формиране. Защото ако Европа не е субект на процеса, то тя негов обект. Не може да има две мнения по въпроса. Ако проектът за общоевропейска интеграция явно води до засилване на европейската русофобия и цивилизационна арогантност, тогава „Картаген трябва да бъде унищожен“.
Русия трябва да премине към активна подкрепа на опозиционните европейски сили, от политическите партии до социалните движения. И да не се колебае да признава, че завръщането на Европа на нивото на независими независими национални държави според нас е най-добрият вариант за европейското бъдеще.
Превод: В. Сергеев