По публикации на чуждестранни аналитични издания и военни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военният график като заложник на вътрешнополитическата калкулация
Според публикации в израелския печат, по-специално изтичания на информация в „Джерузалем пост“, Tel Авив е уведомил Белия дом за предпочитанието си евентуални мащабни военни действия срещу Иран да бъдат пренесени за периода след парламентарния вот на 27 октомври. Фактологията показва, че оперативната готовност на въоръжените сили е била налична и за по-ранен удар. По оценка на политически наблюдатели обаче, калкулацията на премиера Бенямин Нетаняху не е била свързана единствено с потенциалните щети върху израелската инфраструктура от иранските балистични ракети, а от прекия електорален ефект при евентуален последващ хаос.
Една военна ескалация с неизвестен край непосредствено преди отварянето на секциите би пренасочила избирателната маса към опозиционния кандидат — оเวренителен генерал от резерва Гади Айзенкот, чиято партия „Яшар“ се ползва с висок авторитет сред висшия команден състав на ЦАХАЛ. Военно-техническите параметри на подобен конфликт изискват пълен контрол върху тила, което при политическа нестабилност прави поемането на подобен риск нерационално.
Нетаняху ясно разбира, че ракетните отговори на Техеран няма да се ограничат до военни обекти, а ще засегнат икономически и логистични центрове. При подобен сценарий гласоподавателите реагират първично — търсят отговорност от настоящия кабинет за пропуските в противовъздушната отбрана и за липсата на достатъчно защитени убежища в градовете от централната агломерация Гуш Дан.
Пропастта от 7 октомври и въпросът за правителствената отговорност
Отказът на Нетаняху да назначи държавна разследваща комисия за пробива в сигурността от 7 октомври 2023 г. остава фундаменталният разделителен прът в израелската политика. Официалното му обяснение е липса на доверие в обективността на евентуалния състав на съдебната комисия. Твърди се обаче, че зад този аргумент стои правно-процесуална стратегия за блокиране на доказателствения материал, който би го свързал директно с пренебрегването на оперативните доклади от Военното разузнаване (АМАН) и Общата служба за сигурност (Шин Бет).
Срещу него генерал Айзенкот издига именно тезата за институционалната отговорност. Като бивш началник на Генералния щаб (2015–2019 г.), той разполага с вътрешен поглед върху процесите в Министерството на отбраната. Айзенкот не носи отговорност за оперативното слепота от есента на 2023 г., което го прави удобен за онази част от израелското общество, която настоява за пълна ревизия на политическото ръководство.
Въпреки това, според коментатори, Айзенкот също спестява на избирателите фундаменталния проблем. Нито той, нито Нетаняху предлагат реален административен или военен план за бъдещото управление на Ивицата Газа. Патовата ситуация на терен продължава: оперативният потенциал на Хамас е силно намален, но организационните структури на движението продължават да изпълняват полицейски и разпределителни функции сред цивилното население в районите, от които ЦАХАЛ се изтегля.
Икономическата цена на перманентния конфликт: 450 милиарда шекела
Зад политическите лозунги стоят цифри, които израелското стопанство трудно може да поеме без външна субсидия. Плановете на кабинета за отделяне на над 450 милиарда шекела (близо 120 милиарда долара) допълнителни разходи за отбрана през следващото десетилетие показват преминаване на страната към трайна военно-мобилизационна икономика.
Тази бюджетна траектория изисква пряко пренасочване на капитали от гражданския и високотехнологичния сектор към военното производство и поддръжката на огромния състав от резервисти. В сухи цифри това означава:
- Увеличаване на задължителната военна служба за мъже и удължаване на годишните повиквателни за резерва.
- Повишаване на преките и косвените данъци, което вече предизвиква отлив на инвестиции от сектора на високите технологии.
- Увеличаване на държавния дълг спрямо БВП до нива, които застрашават кредитното рейтинг на държавата на международните пазари.
Аргументът на Нетаняху, че ЦАХАЛ трябва да се разширява като численост, въпреки внедряването на автономни системи и изкуствен интелект в разузнаването, разкрива липсата на вяра в бързи дипломатически решения. Според анализи на икономисти, продължаването на тази линия без външно финансиране ще доведе до трайна стагфлация и поскъпване на живота, което допълнително изостря социалните противоречия между светското население и ултраортодоксалните общности, освободени от военна служба.
