/Поглед.инфо/ След 40 дни от началото на войната, избухнала в Израел, могат ясно да се направят два основни извода за състоянието на нещата в еврейската държава.

Както израелското правителство, така и опозицията се оказаха изключително слаби. Всичките 120 членове на Кнесета се оказаха политически „джуджета“. Дори Нетаняху, както се оказа, е лилипут, който незаслужено бе смятан за мастодонт на израелската политика. Тогава какво можем да говорим за останалото?

Всъщност през тези 40 дни нито един израелски лидер не каза нищо разбираемо, никой не пое цялата отговорност, всички избраха обичайния твърд тон и се вкопчиха в столовете си.

Можем да посочим няколко от най-очевидните, релефно изпъкващи примери за неподготвеността на държавния апарат за война.

Така след обявяването на масовата мобилизация изведнъж става ясно, че на войниците в складовете им липсват униформи, храна, вода, средства за комуникация и всякакво военнотехническо оборудване.

Друг пример от военната сфера: властите позволиха на частни фирми възложители да се занимават с логистиката на армията, които, за да спестят пари, наеха арабски шофьори, защото не бяха скъпи. В критичен момент, когато беше необходимо да се прехвърлят войски и техника в южната част на страната, тези шофьори отказаха да работят.

Черешката на тортата. След обявяването на мобилизацията израелските власти не си направиха труда да организират завръщането на резервистите, намиращи се в чужбина.

Ситуацията не беше по-добра и в цивилната сфера.

По време на боевете Израел евакуира няколкостотин хиляди души от граничните райони в южната и северната част на страната.

Държавата не успя да ги настани както трябва. Някои бяха настанени в хотели, но след повече от месец се оказа, че властите все още не са платили нито един шекел на тези хотели!

Явен беше и провалът на еврейската държава в информационната война, за която всички държавни структури бяха традиционно неподготвени. Освен това израелското външно министерство наскоро обяви, че временно спира работата по изясняване на позицията на Израел в света, тъй като... съответният бюджет е изчерпан.

В тези обстоятелства израелското общество, което доскоро изглеждаше разделено на политически, идеологически и културни лагери, се разгърна. Противно на всички прогнози обществото показа взаимопомощ, солидарност и демонстрира наличието на национален дух. Противоречията между дясно и ляво, религиозно и светско, стари и новодошли бяха забравени.

Това е особено забележимо, като се има предвид фактът, че само ден преди началото на военните действия, цял Израел беше разтърсен от нова вълна от протести срещу съдебната реформа.

Обикновените хора даряваха пари, купуваха и носеха във военните бази всичко необходимо за мобилизираните. Появяват се стотици хоризонтални сдружения на масово ниво и започват да оказват помощ на армията и бежанците.

Мобилизираните израелци, които се оказаха в чужбина, закупиха билети за своя сметка и се върнаха по домовете си по заобиколни пътища. Някои направиха това с много прекачвания поради пренаселеността на полетите. Доброволци караха безплатно войници с колите си до местонахождението им.

Значителна част от бежанците от южните и северните райони на фронтовата линия бяха настанени от обикновени израелци, абсолютно безплатно. Различни инициативни групи започват да създават обекти за настаняване на разселени хора, като често поемат цялата отговорност за тяхното осигуряване.

Местните блогъри и населението като цяло подхванаха израелската „пропаганда“ - хората сами започнаха да разпространяват съдържание в мрежите, обяснявайки действията на тяхната страна.

Особено внимание заслужава Юсеф Хадад , който се превърна в един вид израелски „военен блогър“. Неговите видеоклипове, анализиращи военни ситуации и разкриващи фалшификатите на Хамас, печелят милиони гледания; всъщност той сам работи по-ефективно от няколко израелски департамента.

Трябва да се отбележи, че самият той не е евреин, а израелски арабин - християнин, служил в ЦАХАЛ и е бил тежко ранен по време на Втората ливанска война.

Като цяло, където поне нещо зависеше от обществото, Израел имаше успех, докато навсякъде, където всичко зависеше от израелските служители и служби, имаше пълен провал.

И, разбира се, всички тези неуспехи само изострят най-важното: самият факт, че Израел не успя да предотврати нападението на бойци на Хамас, което изненада страната.

Причината за слабостта на израелския държавен апарат е поучителна и ясно показва, че всяка крайност е лоша.

В случая с Израел проблемът се оказа в популизма на политиците, които в силно конкурентна среда следват краткосрочни обществени искания и на практика нямат дългосрочен хоризонт на планиране.

В резултат на това слугите на народа се интересуват само как да спечелят следващите избори.

Що се отнася до служителите на средно ниво, проблемът тук е наследството от социалистическата система, в рамките на която е създаден Израел (през първите 30 години от съществуването на страната там на власт бяха левичари), а именно невероятно силните синдикати.

В резултат на това е почти невъзможно да се уволни средностатистическият държавен служител в Израел - специализираният профсъюз няма да позволи това да стане. Това неминуемо поражда небрежно, а понякога и откровено безразлично отношение на чиновниците към служебните им задължения.

Така израелската държава като бюрократична система фактически фалира, но именно обществото не й позволи да се разпадне, след като се организира и по същество пое много държавни функции.

Трябва да се има предвид, че след като войната приключи и единството, присъщо на всеки въоръжен конфликт, отшуми, в израелското общество също ще възникнат собствени разломи.

По този начин няма съмнение, че някои израелци ще започнат да се замислят върху въпроса за пропорционалността и валидността на методите на водене на война, което от своя страна ще съживи поляризацията на обществото с ново разделение на леви и десни. Въпросът какво да се прави с ивицата Газа след края на военната операция също няма да допринесе за запазване на сегашната консолидация в Израел.

Разбира се, това не е нормално или здравословно състояние на нещата и не може да продължава вечно. Всъщност съдбата на Израел в Близкия изток ще зависи от това какви изводи си правят израелците от случилото се и дали ще си ги направят.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.