/Поглед.инфо/ С напредването на конфликта в Сирия шансовете за запазване на единството на страната рязко намаляха. Не само етническите и религиозните противоречия играят роля в това, но и най-новата история на формирането на републиката. Както отбелязват експертите, само преди 100 години на мястото на Сирия можеха да се появят шест нови държави и някои от тях можеха да получат втори шанс да получат държавност.

Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заяви, че има слаби очаквания за запазване на единството на Сирия. Според него все още никой не е отговорил на въпроса как ще бъде възможно да се намери консенсус на интересите на сунити, шиити, алауити, друзи и християни, съобщава РИА Новости .

Медведев свърза падането на правителството на Башар Асад с грешки, допуснати в управлението на страната. Той отбеляза, че сирийската армия е некомпетентна. Заместник-председателят на Съвета за сигурност също припомни сериозната подкрепа, която Русия някога е оказала на Сирия, разбирайки заплахите от раздробяване или разпадане на републиката по сценарий на съседните страни в Близкия изток.

„Сирия е доста сложна страна, в която са представени различни етнически и религиозни групи. Такава държава може да се опира или на много силно и твърдо централно правителство, или под формата на мека, децентрализирана федерация. Третият вариант е разпад на държавата. При определено развитие на събитията това е напълно възможно“, каза военният експерт Юрий Лямин.

В най-лошия сценарий Сирия може да се раздели на няколко части. Една от тях може да бъде североизточната част на страната, където живеят кюрдите.

„Те са изградили автономна система за управление, но все още не са показали склонност към сепаратизъм. Кюрдите се опитаха да създадат един вид алтернативна Сирия и след това да разпространят този опит в цялата страна. Ако Дамаск не ги устройва, те могат да се стремят към независимост“, обясни ориенталистът Кирил Семенов.

Лямин споделя подобна гледна точка: „Ако кюрдите се страхуват за своята автономия, може да се опитат да се отцепят. Но външната подкрепа е важна тук, защото кюрдите са постоянно застрашени от Турция. Сега те са покрити от Съединените щати, но този чадър е нестабилен - американците могат да си тръгнат оттам всеки момент."

От друга страна, сблъсъците между проксита на Турция и САЩ предизвикаха гневна реакция в САЩ, отбелязва политологът Малек Дудаков. Според него прокюрдското лоби, което е особено силно в екипа на идващия на власт Доналд Тръмп, вече заплашва Анкара със санкции в случай на голям конфликт с кюрдите.

По-специално, републиканците в Конгреса предлагат Турция да създаде буферна зона в Северна Сирия, но в същото време изискват тя да не пречи на кюрдите. Ако това се провали, тогава САЩ ще се фокусират върху подкрепата на кюрдите. В същото време израелското лоби в САЩ активно прокарва идеята за създаване на Кюрдистан.

Вторият претендент за независимост са алауитите от Латакия в северозападната част на страната. Те са отделени от останалата част на Сирия, макар и малка, с планини и също имат излаз на море.

„Но ще им бъде трудно да преодолеят кризата. Алауитите претърпяха непропорционално големи загуби по време на войната, тъй като те формираха гръбнака на професионалната част на сирийската армия. Но ако извънсъдебните убийства продължат в региона , сепаратизмът е много вероятен“, казва Лямин.

Експертите припомниха още, че още през 20-те години на миналия век французите, след като получиха мандат да управляват Сирия и Ливан, разделиха тези територии на шест части: Държавата Дамаск, Държавата Алепо, Държавата на алауитите, Голям Ливан, държавата на друзите и провинция Александрета, която в крайна сметка отиде към Турция.

С течение на времето Ливан става независима държава, а Алепо и Дамаск формират Сирийската република, включваща другите провинции. След това, през 1938 г., Сирия придоби настоящите си международно признати граници. Нещо повече, няколко години по-рано алауитската държава беше присъединена към нея.

Днес обаче алауитите са в изключително трудна ситуация, така че не са имали време или възможност да организират въоръжена съпротива. И в близко бъдеще, според анализаторите, алауитите едва ли ще получат втори шанс за независимост. Освен това към тях ще бъде обърнато специално внимание поради факта, че в Латакия се намират руски военни бази и важни пристанища.

Експертите припомниха и антагонизма между северната и южната част на Сирия, който датира от Средновековието. „Северът винаги е гравитирал към Алепо, а за юг Дамаск остава центърът на тежестта. Днес Tурция има силно икономическо и политическо влияние на север. Новите власти също зависят от подкрепата на Анкара. Засега конфликт между тях е малко вероятен, но как ще се развие ситуацията по-нататък е въпрос. Арабите не харесват турското влияние“, казва Лямин.

Колкото до турското влияние в Сирия, то остава непроменено дори 100 години след разпадането на Османската империя. Както отбелязват авторите на индустриалния Telegram канал „Evening Cartographer“ , няколко други етнически и географски характеристики също могат да бъдат приписани на този вид „неизменност“.

Първо, това е безплодната сирийска пустиня, както и плодородната и богата на нефт Транс-Ефрат: „Последната, както преди сто години, така и днес, е под контрола на западните фаворити. Тогава – на Алепо, сега – на кюрдите“.

Второ, остава конкуренцията между Дамаск и Алепо за титлата политически център в републиката. Трето, районите, гъсто населени с алауити и друзи, останаха непроменени: „Има стотици хиляди от тях, толерантните към приобщаване бунтовници няма да се справят с всички“.

Друзите, между другото, също могат да се стремят към независимост или промяна на юрисдикцията.

Например в шест села в Южна Сирия местните съвети решиха да се присъединят към Голанските възвишения, които са окупирани от Израел. За това пише Jewish Press . Съседните региони на провинцията обаче не подкрепиха тази инициатива, съобщават източници на Ynet .

„След победата над ИД (забранена в Русия) друзите не намериха общ език с Дамаск. Представители на този народ, без страх от репресии, говориха директно за корупцията в правителството и работата му за себе си, вместо да работят за Сирия. Те също имат свои въоръжени формирования и силови структури“, припомни Семьонов.

Но, добавя Лямин, територията на друзите е твърде близо до Дамаск и ще им бъде трудно да направят нещо, тъй като около тях живеят много араби-сунити. Но ако централното правителство започне да се разпада и ако различни фракции започнат да се бият помежду си, друзите също могат да „изпаднат“ от Сирия.

На този фон стои отделно споменатата по-горе Голяма сирийска пустиня, където са разположени много бойци. „Това са гигантски, рядко населени пространства. Трудно се прави държава в такива условия. Там е не по-малко трудно да се заловят бойците, защото те разчитат на подкрепата на част от местното население“, заключи Лямин.

Превод: ЕС