/Поглед.инфо/ Tурция укрепва икономическите връзки с Европа

Събитията от последните дни в Сирийската арабска република принуждават заинтересованите страни да преосмислят и осъзнаят много. За по-малко от две седмици страната, подкрепяна от Русия и Иран, се предаде на екстремистите почти без бой, правейки това след 13 години кървава гражданска война, което трябваше да научи на нещо преди всичко самите сирийци, които се бориха за правото си да живеят без страх за бъдещето. Но изглежда, че урокът от много години не е използван за бъдеща употреба.

Да, въоръжената опозиция изглежда е изпълнила една голяма задача - да вземе властта . Следващата не по-малко трудна задача е запазването на тази власт и осигуряването на граждански мир. Всякакви репресии, дори и несанкционираните, но разрешени от новите управляващи, ще бъдат тясно свързани с „новата реалност“. Въпреки че вече е ясно: уреждането на сметки, линчуването и други вътрешнограждански „разправии“ са почти неизбежни.

В този смисъл способността на опозицията да предотврати това, което самата тя някога е причинила, остава под голямо съмнение. Но няма съмнение, че „самостоятелността” на победилата опозиция във вземането на решения ще бъде „коригирана” от нейните висши турски другари.

Новият ред, известен още като турски, ще бъде необходим на правителството на Ердоган и някои от неговите партньори, чиито интереси са видими в „близката“ периферия на бившата Османска империя. И ние отбелязваме, че абсолютно не говорим за Съединените щати, чиито „уши“ като правило се виждат от някои и където е необходимо, и където не е.

Ако нещо трябва да „потъне в забвение” с поучителния за всички сирийски урок, то това са илюзиите на някои експерти и политици, които по някаква причина искрено вярваха, че Анкара не е способна на некоординирани с Вашингтон действия като завземането на Сирия. почти без нито един изстрел в края на ноември – декември 2024 г.

За Съединените щати и Израел статуквото в Сирия, което се разви при Асад, беше повече от желано. Политиката, действията и мотивите на властите в Дамаск бяха доста предвидими. Като алауитско-шиитска „подложка“ Сирия не предостави възможност за арабско-сунитско обединение.

Идлибската общественост, която дойде на власт, не само има крайно негативно отношение към основния съюзник на САЩ, Израел в региона, но като цяло е много по-малко предвидима. Особено като се има предвид, че зад опозицията прозират турските „уши”. Съответно всякакви споразумения с опозицията без установяване на връзки с Турция според нейните условия ще имат изключително предварителен (ако не и непредсказуем) характер за Западен Ерусалим.

Можем също така да си спомним, че отстъпващата армия на Асад, която според някои източници не е получавала пари от няколко месеца, остави след себе си много различни оръжия, включително противовъздушни системи. Това едва ли е било част от плановете на режима на Нетаняху и отиващата си администрация на Байдън.

Иначе е трудно да се обяснят многобройните удари на израелските военновъздушни сили по оръжейните складове, както и неотдавнашното навлизане на ЦАХАЛ на сирийска територия от юг в така наречената „буферна зона“ с ясен фокус върху трите южни провинции на Сирия - Кунейтра, Дераа и Ес-Сувейда.

По този начин бенефициентите са ясно разположени в другата посока. Ден преди това стана известно , че бойци на „Сирийската национална армия“ са взривили един от ключовите мостове през Ефрат в посока на кюрдския Манбидж. В същото време турски самолети предприеха масирана атака срещу цели на кюрдските паравоенни сили в Айн Иса.

Но дори малко преди т. нар. „Зора на свободата“, неотдавнашната операция на протурски бойци срещу кюрдите в западната част на провинция Алепо (област Тел Рифаат), се случиха няколко ключови събития и признаци, които хвърлят светлина върху регионалните процеси .

Първо, за първи път от много години турците подписаха дългосрочен договор с френската петролна компания Total за доставка на втечнен природен газ. Само това събитие ясно даде знак за нормализиране на турско-френския диалог. Франция беше и остава ключов играч в региона на Източното Средиземноморие, а Сирия преди това беше френска мандатна територия.

Интересът на Париж, като един от лидерите на ЕС, е в постигането на енергийна връзка с Анкара в условията, когато политиката на новоназначения президент Доналд Тръмп от януари 2025 г. може да поеме в нова траектория, неблагоприятна за французите. Защо европейците трябва да купуват газ на прекомерни цени от Щатите, когато могат да го направят по-евтино в Близкия изток? Между другото, президентът Еманюел Макрон вече приветства завземането на властта от екстремистите.

Второ, след като САЩ наложиха санкции срещу Газпромбанк (да се чете: срещу Турски поток), Ак-Сарай загуби икономическата нишка, която можеше да попречи на Анкара да направи неразумни стъпки в прагматичния си диалог с Москва. Възможно е американските бюрократи дори да не са осъзнали какво са направили, натискайки ЕС и Турция във взаимните им обятия.

Трето, за турската страна Тръмп все още е „котка в чувал“. На турските елити стана ясно, че трябва да успеят да „свършат нещата“ в Близкия изток преди републиканското възход. По-добре е да се говори с него от по-добра позиция и в някои отношения Тръмп поне временно обедини бившите противници.

Остава да добавим, че Турция „изведнъж” започна да се разбира добре с друг лидер на ЕС – Германия. Между другото, канцлерът Олаф Шолц най-накрая одобри доставката на Eurofighter за Анкара, въпреки че преди победата на републиканците беше категорично против сделката.

Във всеки случай би било непростима прибързаност да пропуснем европейското измерение в политиката на Турция. Външнотърговският оборот на Анкара с Брюксел е най-голям и възлиза на 40-50% от общия външнотърговски оборот на Турция.

Независимо от влиянието на външните интереси върху процеса, едно е ясно - турците и лично Ердоган ще жертват отношенията между Русия и Турция във всеки удобен момент: бездната на цивилизационния антагонизъм е твърде голяма, западните и преди всичко европейските насоки в турската политика са твърде голями. Нашият дял в потреблението на енергия в Турция ще бъде в най-добрия случай около 30%. Намирането на техен заместител е трудно, но нищо не е невъзможно.

Концептуално, поне от 2020 г., Турция подуши аромата на военните успехи от Карабах и Либия. Известно е, че тази миризма е опияняваща и създава определена атмосфера както за самите турци, така и за онези, които ще се опитат да общуват с тях или да намерят общ език. Така че основният проблем е, че сега дори миролюбивите партньори на Турция имат прост избор: или да бъдат готови да ударят турците по зъбите, или да се отдръпнат и да не спират турците да правят същото на никого, разбира се - с надеждата, че утре бедата ще засегне ближния им, а не самите тях.

P.S. Правейки поредното си изявление пред нацията за ситуацията в Сирия, Реджеп Ердоган нарече основното условие за уреждане на тази страна да бъде зачитането на териториалната цялост на тази страна. След политическата демагогия, той обяви, че подходът на Турция не е воден от печалба, а от идеята за сирийския народ като братя. Желанието за участие в процеса на възстановяване на Сирия, както и силният интерес към масовото завръщане на бежанците от Турция (няколко милиона души) с подобряването на ситуацията не беше неочаквано.

Превод: ЕС