/Поглед.инфо/ След 320 дни бомбардиране на Газа има реална надежда да се сложи край на кошмара за два и половина милиона палестинци, живеещи там. Непреките преговори между Израел и Хамас, които се провеждат в Кайро - водени от Съединените щати, Катар и Египет - могат да доведат до споразумение за прекратяване на огъня. Въпреки че американските власти казаха повече от веднъж през последните дни, че споразумението е близо, то не е сключено, но държавният секретар Антъни Блинкен, който пристигна в региона вчера, каза, че сега има „последен шанс“ и „ най-добрата и може би последната възможност" за освобождаване на израелските заложници в Газа.
Освобождаването на заложниците, взети на 7 октомври миналата година, беше обявено за основна причина за израелската военна операция в палестинския атклав, но за повече от десет месеца Газа беше почти напълно унищожена, а само малко повече от половината 250-те израелци бяха освободени (като повечето бяха освободени от самия “Хамас” по време на разменни обмени). Някои от заложниците загинаха при израелските бомбардировки, така че сега по-малко от 100 души остават в плен.
Хамас се съгласява да ги освободи, но изисква в отговор не временно, а постоянно прекратяване на огъня и изтегляне на израелските войски от цяла Газа. Но Нетаняху, който устно иска да освободи заложниците, отказва напълно да прекрати окупацията и иска правото да възобнови операцията срещу “Хамас” - ясно е, че при такива условия не може да се постигне споразумение. Американският натиск върху Нетаняху беше неефективен: Тел Авив беше свикнал да се възползва от вътрешните американски противоречия, особено по време на президентската кампания. Но по време на него въпросът за подкрепата на Израел стана един от най-важните - при цялата произраелска атмосфера в американския политически елит избирателят на демократите е недоволен от факта, че Байдън и Харис не могат да спрат побоя над палестински цивилни. Така че сега Белият дом трябва да демонстрира силата си - да покаже на избирателите, че администрацията може да постигне прекратяване на огъня в Газа и да принуди Нетаняху към мир. Така че натискът върху израелското ръководство нараства - и има реални шансове за примирие.
Но за да направи това, Нетаняху ще трябва да се откаже от намерението си да запази контрола над Газа, тоест да остави израелски войски на границата между Газа и Египет, както и на ивицата, минаваща от изток на запад и разделяща анклава на две . Това е основното искане на Хамас и без неговото прилагане не може да има споразумение. Ясно е, че за Нетаняху е много трудно да изтегли всички войски - въпреки че Израел периодично заявява, че почти е унищожил военната структура на “Хамас”, от десет месеца израелските лидери казват, че ще запазят контрола над анклава дори след края на операцията. Израел обаче не може да се бие в Газа вечно - и все пак ще трябва да се оттегли. Опитите да останат в сектора ще доведат до бойкот на Израел от по-голямата част от световната общност и дори САЩ няма да могат да направят нищо за своя съюзник.
Най-вероятно Нетаняху ще договори някакъв преходен период за изтегляне на войските, но ще трябва да се съгласи да определи конкретна дата за тяхното оттегляне. За голяма част от израелското общество, вече решено, че „Газа стана наша“, това ще бъде силен удар, но Израел все пак няма алтернатива. Освен това дори след оттеглянето от Газа проблемите на Израел няма да свършат. Десет месеца геноцид няма да минат безследно за еврейската държава – започва (и вече е започнала) нова глава в нейната история.
В Газа около 100 000 бяха ранени и 40 000 убити (повечето жени и деца) - а останките на още около десет хиляди може да са заровени в развалините. Почти цялото население се е превърнало в бежанци, оцелявайки с липса на храна и лекарства. По-голямата част от анклава беше унищожена - както жилища и инфраструктура, така и градини и ниви. И това беше умишлено унищожение, унищожаването на всичко и всички, защото основната, недекларирана (макар и заявена на официално ниво) цел на Израел беше да прочисти Газа и да изтласка всички палестинци от нея. Американският “Блумбърг” цитира професора по история на архитектурата от Масачузетския технологичен институт Марк Ярзобек, който изучава реконструкцията на Европа след Втората световна война: „Това, което виждаме в Газа, е нещо, което никога не сме виждали в историята на урбанизма. Това не е просто унищожаване на физическа инфраструктура, това е унищожаването на основните институции на управление и чувството за нормалност. Стойността на възстановяването ще бъде непосилно високо... Каквото и да се направи, Газа ще се бори с това в продължение на много поколения.”
Но Газа живее под окупация или блокада от 1967 г. (и бежанците се появяват в нея през 1948 г.) - така че за палестинците най-важното е, че те запазиха земята си и не позволиха геноцидът да бъде завършен. Сега ще трябва да бъде възстановена, включително с премахването на 42 милиона тона отломки! Руините на Газа ще бъдат разчистени, мъртвите, намерени отдолу, ще бъдат оплакани и погребани - но кой ще плати както за възстановяването, така и за престъпленията?
Газа ще бъде възстановена с арабски и отчасти американски и европейски пари - Израел не само няма да даде нито шекел, но и ще спечели пари от възстановяването (все пак ще запази контрола не само над границите на Газа, но също и върху нейните износ и внос, както и върху финансите). В крайна сметка обаче Израел ще се окаже в дълбоко неизгодно положение – и не защото икономиката му пострада от войната (и спада на търговията), а защото отношението към него в света се е променило необратимо. Тепърва ще трябва да плаща за геноцида – и то много повече от пари: с бъдещето на самата държава, решила да гради щастието си върху нещастието на другите и на тяхната земя.
Превод: В. Сергеев