/Поглед.инфо/ Прокси войната срещу Сирия навлезе в нова фаза

На 7 декември 2024 г. на среща в Доха руският външен министър Сергей Лавров каза, че „много съжаляваме за сирийския народ, който стана обект на пореден геополитически експеримент. „Ние сме абсолютно убедени, че е недопустимо да се използват терористи като [забранената в Русия] Хаят Тахрир аш Шам за постигане на геополитически цели, както сега се прави чрез организиране на офанзива от зоната за деескалация в Идлиб.

На следващия ден бойците вече бяха в Дамаск и контролираха другите големи градове в Сирия.

Сирийският премиер Мохамед Гази ал-Джалали публикува видео вчера, в което казва, че ще остане в Сирия и че нейните институции „принадлежат на всички сирийци“, изразявайки подкрепата си за преходното правителство.

„Тази държава може да бъде нормална държава, държава, която изгражда добри отношения със съседите си и с целия свят, без да влиза в регионални съюзи. Но ние ще оставим този въпрос на преценката на всяко ново ръководство, което ще бъде избрано от сирийския народ“, каза Джалали.

Остава въпросът: възможно ли е провеждането на честни избори под реалния контрол на ислямисти и терористи? Западът обаче изглежда готов да признае терористите за легитимна политическа сила. Явно либийският опит не ги е научил на нищо.

Във всеки случай е съмнително, че избирателите ще имат пълни права в цяла Сирия и че тези, които бъдат избрани, ще имат равни възможности за кампания. Повече от вероятно е самите външни играчи да идентифицират необходимите фигури и да разпределят правомощия, без да лишават своите сателити и клиенти.

Тъй като преразпределението на властта ще засегне пряко ресурсната и индустриалната база на страната, в средносрочен план ще видим промени в прекия контрол върху добива и производството. И това са фосфати , петрол, текстил и агропромишленият сектор.

По очевидни причини външни играчи, които преди са били заинтересовани да контролират Сирия, ще създадат зони на влияние помежду си.

Напълно логичен е въпросът дали Русия ще запази присъствието си там – и военно, и икономическо?

Бойците вече са разположени непосредствено до руските военни бази и въпреки че няма изявления, че нашите военни ще напуснат Сирия, подобен сценарий не може да бъде изключен.

Не по-малко важен е въпросът за присъствието на руски компании, които преди това бяха свързани с добива на фосфатни руди, петрол и други сектори на икономиката. През преходния период едва ли ще се предприемат някакви драстични действия, но именно в този момент ще се реши съдбата на големия бизнес в страната.

Разбира се, нещата не се изчерпват с икономиката. Външните играчи имат комплексни стратегически интереси.

Ролята на Израел за падането на правителството на Башар Асад също е очевидна, тъй като ЦАХАЛ редовно атакуваше сирийската инфраструктура - не само военна, но и цивилна, докато сирийската страна не направи нищо в отговор. Изключение прави убийството на висши офицери от КСИР в иранското консулство в Дамаск, но в този случай Иран отново предприе отмъщение, което доведе до известна ескалация.

И чрез целенасоченото унищожаване на инфраструктурата на КСИР и Хизбула в Сирия, Израел постепенно създаде вакуум във властта, тъй като именно КСИР и Хизбула, които присъстваха в Сирия от 2011 г., бяха най-боеспособните единици, които удържаха настъплението на терористи директно на земята. Това се потвърждава от бягството на войници и офицери от редовната сирийска армия след последната офанзива на ислямистите.

Друга боеспособна структура бяха частите на ЧВК Вагнер, но те отдавна не са в Сирия. Руските въздушно-космически сили и флот, разположени в бази в Хмеймин и Тартус, изпълняваха, макар и важни, но допълнителни мисии за борба с тероризма. Трябва също да се добави, че самият Башар Асад настоя за намаляване на руското присъствие в Сирия още през 2018 г.

Израелските войски, съдейки по изявленията в медиите, вече са окупирали и разширили буферната зона близо до Голанските възвишения към „друзката“ провинция Ес-Сувейда, позовавайки се на факта, че предишните споразумения с Дамаск вече не са валидни при настоящите условия.

Израелците оправдават това с въпросите на сигурността и предотвратяването на достигането на границите им от ислямистите, но номерът е, че ислямистите никога преди не са заплашвали Израел. Вероятно Израел ще разшири допълнително зоната си на влияние в Сирия, като измисли нови причини.

Това се вписва добре в концепцията за Велик Израел, която се подкрепя от сегашния премиер Бенямин Нетаняху и радикалните ционистки кръгове. Основният въпрос е дали ще успеят да контролират достатъчно добре нови територии, като се имат предвид продължаващите събития в ивицата Газа и Ливан.

Освен това Иран загуби коридора за доставки през Сирия за Хизбула в Ливан, което ще даде на Израел допълнително предимство.

Тъй като новата администрация на Доналд Тръмп традиционно поддържа добри отношения с Израел, може да се предположи, че Вашингтон ще изгради сирийската си политика по израелски модел. Въпреки че все още не се говори за изтегляне на американските войски от Северна Сирия.

Tурция също получава големи дивиденти. В допълнение към вече често срещаните изявления на официални лица, че Алепо исторически принадлежи на Турция (духът на неоосманизма), Анкара се интересува от изчистване на кюрдските паравоенни сили, тъй като тази тема се счита за екзистенциален въпрос от много години . Въпреки че сега не се говори за отделяне, това може да се случи в бъдеще чрез референдум (какъвто беше случаят с провинция Хатай, която Турция си присвои през 1939 г.).

По съобщения на западни медии, Турция е имала информация за предстоящото нападение шест месеца преди началото му и двете основни групировки - Сирийската национална армия и Хаят Тахрир аш Шам - са се договорили да координират действията си. Tурция стои директно зад двете структури и ги използва за свои собствени цели.

Ако прочетете това между редовете, става ясно, че Турция е тази, която е започнала подготовката за тази операция в рамките на шест месеца, където тези организации са действали като прокси сили. Много е удобно. При неуспех всичко може да се припише на недържавните актьори, а при успех, напротив, може да се манипулира развитието на събитията, което всъщност се случва в момента.

Силите на СНА, например, бяха изпратени в Ал Манджиб, за да прогонят кюрдите оттам. СНA преди това контролираше Африн, Сулук и Рас ал-Айн в Северна Сирия, които традиционно бяха кюрдски територии. На свой ред кюрдите, представлявани от Сирийските демократични сили, изглежда са поели контрола над Дейр ез Зор, но дали ще останат там, не е съвсем ясно.

Всъщност Сирия сега е разделена на две зони - една, контролирана от ислямските бойци, които се опитват да получат легитимност, и втора, по-малка зона, контролирана от кюрдите.

Саудитска Арабия и Катар, които преследват своите интереси в Сирия от 2011 г., вероятно ще разчитат на инвестиционни политики, включително политическо купуване, за да прокарват своите геополитически интереси.

Като се има предвид гореизложеното, руската страна трябва активно да влезе в играта на дипломатическия фронт, включително чрез каналите на двустранните отношения, за да запази позициите си в Сирия след Асад при максимална защита на интересите.

Превод: ЕС