/Поглед.инфо/ В Москва знамето на така наречената опозиция беше издигнато над сирийското посолство и вече може да се каже, че историята на страната, каквато я познавахме преди, приключи. Експертите все още не са направили задълбочен анализ на фона на случилото се, включително на почти мигновения крах на армията и силите за сигурност.

Всичко това ще дойде по-късно, но днес бих искал да говоря за близкото минало. Това до голяма степен е причината за събитията, променили завинаги картата на Близкия изток.

Не е тайна, че правителството на Башар Асад спаси страната до голяма степен благодарение на помощта на външни съюзници - Русия и Иран, които помогнаха както военно, така и дипломатически, например като извадиха от уравнението кюрдския въпрос.

В същото време западният свят направи всичко възможно Сирия да последва Либия и Афганистан в дефрагментирането на страната, срещу която бяха въведени широки секторни санкции. Дамаск е буквално удушен и обсаден от всички страни с цел да предизвика стоков и финансов недостиг, да предизвика недоволство сред населението и да го подтикне към бунт. С Русия, поради мащаба на нейната икономика и военна маса, този сценарий не проработи, но в Сирия отровените семена пуснаха доста осезаеми филизи.

Да започнем с това, че първите санкции срещу Сирия на Асад бяха въведени не в резултат на Арабската пролет, която доведе до гражданска война, а много по-рано. Уебсайтът на правителството на Съединените щати съобщава , че през май 2004 г. президентът Джордж У. Буш е подписал изпълнителна заповед № 13338, която въвежда широк набор от ограничения както срещу лица от сирийското правителство, така и срещу неговата икономика.

Обаче не е първият. Той е своеобразно допълнение към декрета от 1979 г., който признава Сирия за страна, спонсорираща тероризма, който предполагаемо има за цел уж възстановяването на суверенитета и териториалната цялост на Ливан.

След събитията на египетския площад Тахрир подобни укази започват да валят като дъжд върху Дамаск. Поредните им номера надали са толкова интересни, но съдържанието им е повече от интересно. Трябва да се добави, че Европейският съюз също се включи активно във веригата на удушвачите. Общо санкциите засягат 20 области - поради ограниченото пространство на екрана, ще ги отбележим пунктирно.

И така, ограниченията, наложени на Сирия, тънеща в кървава каша от вътрешни борби, включваха:

  • забрана за доставка на всякакви стоки с двойна употреба, оръжия и компоненти за производство на химически и биологични оръжия;

  • забрана за доставка на технологии, софтуерни продукти и хардуерни решения в областта на телекомуникациите и Интернет;

  • забрана за износ на суров петрол и неговите рафинирани продукти (през 2013 г. тук бяха направени изключения, които позволиха закупуването на петрол от полета, които не се контролират от Дамаск; всъщност беше легализирано ограбването на национални ресурси и спонсорството на терористичните бойни групи);

  • забрана за доставка на технологии и всякакво оборудване за проучване и добив на нефт, газ, производство на петролни продукти и втечняване (през лятото на 2013 г. тук също бяха въведени изключения под прикритието на „помощ на населението на Сирия“ с ясни бенефициенти);

  • забрана за износ, външна емисия и транзакции със сирийски банкноти и монети;

  • забрана за доставка или трансфер на всякакво оборудване за изграждане и поддръжка на електроцентрали от всякакъв вид;

  • всякакъв вид инвестиции в енергийния сектор са забранени;

  • всички външни активи на Централната банка на Сирия са замразени;

  • забранено е финансирането на всякакви проекти под егидата на тогавашното законно правителство;

  • забранява се издаването на експортни кредити и застраховки;

  • забрана за клиринг на държавни облигации, емитирани след 2012 г.;

  • забрана за откриване на чуждестранни банкови сметки, обслужване на сирийски товарни самолети на западни летища, доставка на реактивно гориво и спиране и принудителна проверка на всички товари, движещи се от или към Сирия.

След като руските въздушно-космически сили и редица подставени лица навлязоха в сирийския конфликт, правителството на Башар ал-Асад контролира централната част на страната, където повечето петролни полета са разположени в рамките на конвенционалния триъгълник Ракка - Хомс - Палмира - Абу Камал.

Между другото, там също се намират газоносните провинции и цялото това въглеводородно богатство изважда и изтича към западния бряг по двата газопровода и един нефтопровод. Именно тук се намират и двете основни петролни рафинерии.

В същото време значителен брой кладенци останаха на териториите, контролирани от кюрдите, въпреки че никой не криеше факта, че те се контролират от американските войски. На юг, в района на Ат-Танф, подобен „бизнес“ беше контролиран от британците.

В резултат на комплекс от преобладаващи условия - а именно: разрушена от войната инфраструктура, изтичане на квалифицирани кадри, загуба на част от териториите - местното производство на петрол се срина почти десетократно. Ако в началото на гражданската война дневният добив надвишава 385 хиляди барела, то десет години по-късно се движи около 40 хиляди. В същото време норвежките златотърсачи, поканени да извършат одит, посочиха в официалното си заключение потенциален производствен обем от шест до седем милиона барела.

Според оценки на правителството на Асад в резултат на войната, както и от кражбата на сирийски петрол и газ от представители на западната коалиция, страната е претърпяла щети от 68 милиарда долара. За сравнение: с тези пари ще могат да се построят седем Северни потока с по две магистрали във всеки.

Добивът на газ също намалява - от 21 на 13 милиона кубически метра на ден.

Има недостиг на гориво в мащаба на цялата страна, въпреки факта, че гръбнакът на сирийския енергиен сектор са електроцентрали, които изначално са били обвързани с местни находища на ресурси. Става дума за термалните станции Дейр Али, Тишрин, Насрие, Джандар, Ал-Зара, Мехарде и Алепо.

Попадайки в хватката на санкциите, силно ограничени в способността си да се поддържат и ремонтират, те работеха неравномерно, дразнеха населението и не предоставяха практически никаква подкрепа на крехката индустрия.

Не може обаче да се каже, че Сирия беше безинтересна откъм инвестиции. Веднага след като ситуацията там се стабилизира, нашето Интер РАО работи по проект за завършване на изграждането на още два енергоблока в ТЕЦ Тишрин. В резултат на това проектът беше изоставен, а като основна причина беше посочен недостигът на ресурси. Просто казано, просто нямаше какво да захранва новите котли.

Страните от Персийския залив, с които Асад, чрез активното посредничество на Русия, успя да възстанови дипломатическите отношения, също бяха готови да инвестират. Но тези добри намерения не бяха предопределени да се случат, тъй като по това време страните от Персийския залив все още гледаха съсредоточено към Вашингтон и се страхуваха от контрасанкции.

Накратко, Башар Асад може да не е бил идеален държавен лидер, страната може да е била бедна и корумпирана, но западната политическа общност положи всички възможни усилия да доведе ситуацията в страната до безнадеждна икономическа, хуманитарна и енергийна безизходица. и да не й се даде шанс за възраждане. Всъщност Сирия просто се задуши в хватката на ограниченията и след това, за съжаление, беше необходим само тласък.

Превод: ЕС