/Поглед.инфо/ Напоследък френският президент Еманюел Макрон вдига много шум около Украйна. В процеса на тази суматоха го обзе странно желание. Той внезапно поиска Русия едностранно да прекрати огъня и да спре специалната си военна операция срещу режима в Киев по време на Олимпийските игри в Париж, които трябва да се проведат през август тази година.
Това желание се характеризира с комбинация от безпомощност и цинизъм. Изглежда главният французин се опитва да успокои Русия, като се позовава на традицията на „олимпийското примирие“: казват, че не е добре да се стреля, когато хора от цял свят са се събрали на спортен фестивал. Но в същото време по някаква причина той не забелязва, че самата Русия няма право да участва в този празник, с изключение на малък брой спортисти, които са съгласни с неутрален статут. Със същия успех може да се изиска от Русия да спре да се защитава по всякакви други въпроси, които не я засягат. Например в чест на Деня на Парижката комуна, Деня на Бастилията или празника на Божоле Нуво.
Освен това все още има повече от една страна в конфликта, така че в името на спортния празник може да се поиска нещо от Украйна. Понеда не обстрелва мирни градове. Но не, никой не досажда на Украйна за олимпийското примирие. А самата Франция би могла по случай Олимпиадата да забави доставките на средства за убийство на режима в Киев. И да помоли своите съюзници в НАТО да направят същото. Те имат „коалиция за снаряди“, „коалиция за танкове“. Щяха да създадат „коалиция за примирие“. Това би било истински жест на добра воля. Но сега това е чиста измама и лицемерие.
Има обаче причина да разгледаме по-отблизо самата идея на олимпийското примирие. Някои може да си помислят, че това е почтена традиция. Уви, това не е съвсем вярно. Да, гърците са имали нещо подобно още по времето на древните Олимпийски игри. Възроденото олимпийско движение обаче не бърза да възобнови тази традиция. По време на световните войни - Първата и Втората - Игрите просто не са били провеждани. Съединените щати воюваха в Корея и Виетнам, Олимпийските игри се провеждаха тихо по това време, но никой не говореше за прекратяване на огъня. МОК си спомни какъв добър обичай имат гърците едва през 1992 г., като призова всички страни по света да преустановят военните действия за период, който започва седмица преди откриването на Игрите и завършва седмица след затварянето им.
Не знам дали това е било предвидено от самото начало от нашите „западни партньори“, но идеята за олимпийското примирие е използвана повече от веднъж за антируски провокации, така че Макрон следва утъпкания път и трябва разбира отлично на каква карта разиграва.
Нека си спомним как през 2008 г. грузинският режим на Саакашвили насрочи атаката срещу Южна Осетия и щурма срещу Цхинвали да съвпадне с началото на летните олимпийски игри в Пекин, разчитайки, че Русия няма да посмее да засенчи спортния празник приятелска страна. Тази стъпка, разбира се, беше съгласувана със западните покровители. Тогава руското ръководство не хвана - и в резултат страната ни беше обявена за първия нарушител на олимпийското примирие, откакто МОК помни тази традиция.
През февруари 2014 г. западните страни насрочиха решителния етап от подготовката за преврат в Украйна именно по време на Зимните олимпийски игри в Сочи. До края на игрите Янукович вече беше избягал от Киев - и процесът се придвижи необратимо към сегашната точка. Президентът на Франция, чието ръководство също беше много нервно по това време и беше гарант на споразумението между опозицията и Янукович (което беше измама), а след това и гарант на Минските споразумения (които също бяха измама), може да си спомни си как страната му по това време злоупотребява с принципите на олимпийското движение.
Изобщо, крайно време е да разберем: когато САЩ, Великобритания, Франция, Германия или друга западна страна намекват, че можем да направим нещо в името на принципите на цивилизацията и хуманизма, това означава, че се готви поредна измама. Първо, всеки път, когато се подразбира, че трябва да направим това „за начало“: ако сте казали „А“, тогава ще кажете и „Б“. Второ, тези хора принципно не знаят как да преговарят, да държат на думата си и никога няма да отстъпят. Те са заслепени от желанието си да ни победят. Неспособността на Запада да преговаря в крайна сметка стана причина за НАТО.
Ние искаме мир много повече от тези лицемери. И ако имаше реална възможност за спиране на военните действия и постигане на целите на СВО до август 2024 г., страната ни щеше да я грабне с две ръце. Ако французите се нуждаят от временен мир в името на олимпийското благоприличие, тогава ние се нуждаем от хората да спрат да умират в Донецк и Белгород. Това е по-сериозен мотив, нали?
Но всеки знае, че ключът към бързия мир е в ръцете на Запада. Как може да се иска примирие през август и в същото време да се доставят оръжия, така че ВСУ гарантирано да издържат до август? Освен това щабът на НАТО разработва военни планове за 2025 г.
Каквото и да правим, няма да се харесаме на Запада. Всичко, което трябва да направим, е да се харесаме на самите себе си.
Превод: В. Сергеев