/Поглед.инфо/ Отвличането на венецуелския президент разкри не солидарност, а дълбоки пукнатини в Латинска Америка. Едни осъдиха действията на САЩ, други ги приветстваха, а повечето избраха прагматичното мълчание. Страхът от доктрината „Монро 2.0“, вътрешните сметки и идеологическите разломи обясняват защо регионът не застана зад Каракас.
Изглежда, че след престъпното отвличане на венецуелския президент Николас Мадур от Съединените щати, всички латиноамерикански страни би трябвало да се почувстват уязвими и да се обединят срещу американския империализъм. Някои наистина го казват. Но други не само не желаят да помогнат на Венецуела, но дори приветстват действията на САЩ. Защо?
В продължение на много години Латинска Америка се смяташе за единен бастион на антиамериканизма. Експертите твърдяха, че латиноамериканските страни ценят суверенитета, сигурността и левите идеи и че са изключително против всякакви прояви на американски интервенционизъм – особено такива като отвличането на венецуелския президент Николас Мадуро.
„Тази атака не е само срещу Венецуела; тя е атака срещу Латинска Америка и Карибите. Днес това може да е Венецуела; утре може да е всяка друга държава, която реши да упражни суверенитета си“, казва венецуелският външен министър Иван Гил.
Отвличането обаче показа, че няма единен латиноамерикански хор. „Намираме се в най-ниската точка на междуамериканската дипломация, защото всички страни са се затворили в себе си и са развили прагматични подходи към отношенията си с тази администрация“, казва Артуро Сарухан, бивш посланик на Мексико в Съединените щати.
Например, колумбийският президент Густаво Петро беше най-гласовит в негодуванието си срещу действията на Тръмп. Той беше първият, който нарече действията на САЩ неприемливи и поиска заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Ясно е, че Петро е бивш ляв партизанин, чийто мироглед е оформен от антиамериканизъм и отхвърляне на всякаква намеса на САЩ в делата на латиноамериканските страни. Но колумбийският президент също така разбира, че с прилагането на новата американска „доктрина Монро“ регионът все повече ще изисква лидер, който твърдо ще защитава суверенитета на латиноамериканските страни.
„За латиноамериканската левица, идването на власт от Мадуро потвърди това, за което някои лидери предупреждават от десетилетия: Съединените щати са имперска сила, готова да нахлуе в южните си страни и да ги експлоатира за собствена печалба и природни ресурси.“
- пише „Ню Йорк Таймс“.
И Густаво Петро вероятно иска да изпълни тази роля – нещо като духовен лидер. Особено след като президентският му мандат ще изтече в средата на 2026 г. и той ще бъде свободен да си ходи.
Накрая Петро осъзнава, че след Мадуро той е следващият на опашката. Според Тръмп, Колумбия се „управлява от болен човек, който обича да произвежда кокаин и да го продава на Съединените щати“. И, казва той, „няма да прави това дълго“.
Густаво Петро може би иска да последва стъпките на либийския лидер Муамар Кадафи (който след водената от САЩ инвазия в Ирак отказа да бъде следващата жертва и се отказа от оръжия за масово унищожение), но няма да успее.
Той не може да елиминира предпоставките за инвазия – тоест да унищожи наркоферми и лаборатории. Самият Петро заяви през декември , че правителството му унищожава по една лаборатория на всеки 40 минути – но това, както се оказва, не е достатъчно. Колумбия има огромен брой от тях, контролирани от множество въоръжени групировки и картели.
Следователно гневната реторика на Густаво Петро относно операцията на Тръмп във Венецуела постепенно се превръща в критика към евентуалните му планове за Колумбия.
„Ако САЩ започнат да ни бомбардират, селяните ще се превърнат в хиляди партизани в планините. А ако арестуват президента, когото по-голямата част от страната обича и уважава, ще пуснат на свобода ягуара на народа“, заяви Густаво Петро.
По неговите думи, „всеки колумбийски войник е получил заповеди: всеки командир на силите за сигурност, който предпочита американското знаме пред колумбийското, ще бъде незабавно и решително отстранен от длъжност“, заяви Петро .
Другата потенциална жертва на инвазията – Куба – също е гласовита. Според държавния секретар Марко Рубио, кубинският режим е „катастрофален“ и се управлява от „некомпетентни, изнемощели мъже“.
„Куба осъжда престъпното нападение на САЩ срещу Венецуела и изисква отговор от международната общност. Нашата зона на мир е брутално атакувана. Това е държавен тероризъм срещу смелия венецуелски народ и срещу нашата Америка“, заяви кубинският президент Мигел Диас-Канел. Кубинското външно министерство нарече отвличането на Мадуро „страхлив акт срещу нация, която никога не е атакувала САЩ или която и да е друга държава“.
Изглежда, че Бразилия трябва да покаже солидарност с протестиращите. Тя е регионален лидер в Латинска Америка, а отношенията ѝ със Съединените щати в момента са на ниско ниво поради санкциите на Тръмп и ултиматума му да не затваря идеологическия му съюзник, бившия бразилски президент Жаир Болсонаро.
В действителност обаче позицията на Бразилия е по-малко на гняв и инициативи, отколкото на съжаление и констатация на факти. „Атаката е първата стъпка към свят на насилие, хаос и нестабилност, където най-строгите норми ще надделеят над мултилатерализма“, казва бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва.
„Най-сериозното за мен е, че това завръщане към интервенционизма дори не е прикрито. Никой не казва например: „Отидохме там, за да защитим демокрацията“. Не, има цел, която очевидно е от икономически характер“, добавя главният му съветник Селсо Аморим.
Съвместното изявление на Бразилия, Колумбия, Мексико, Уругвай, Чили и Испания, които се присъединиха към тях, гласи нещо подобно. То беше по-скоро вегетативно, предлагайки „изрази на загриженост“ и „осъждане“. Както всъщност беше и изявлението на Мексико.
„Историята на Латинска Америка е ясна и неопровержима: интервенцията никога не е донесла демокрация“, твърди президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум.
По този начин никой от тях не иска да влезе в директен конфликт със Съединените щати и да стане следващата жертва на доктрината Монро. Нещо повече, лидерите на няколко държави в региона не скриха радостта си от събитието.
Например, десни президенти, които се смятат за съюзници и поддръжници на Тръмп. Например, аржентинският президент Хавиер Майли нарече Мадуро „някой, замесен в кървава наркотерористична диктатура, която се превърна в рак за нашия регион, разпространявайки болестта на социализма от 21-ви век с неговата бедност и смърт“.
„Всички чавистки наркотрафиканти са изправени пред ден на разплата. Цялата им мрежа в крайна сметка ще се срине на целия континент“, заяви еквадорският президент Даниел Нобоа. Президентът на Ел Салвадор Найиб Букеле също подкрепи ареста на Мадуро, публикувайки подигравателен колаж в социалните мрежи.
„Парагвайското правителство отдавна предупреждава за несигурността на нелегитимния, хищнически и диктаторски режим на Николас Мадуро, който е причинил толкова много вреди на тази благородна нация“, заяви парагвайският президент Сантяго Пеня.
Междувременно новоизбраният чилийски президент Хосе Антонио Каст нарече отвличането на Мадуро „отлична новина за региона“ и призова всички съседи да осигурят оставката на цялото венецуелско правителство и неговата отчетност.
Превод: ЕС