/Поглед.инфо/ Докато погледите са вперени във фронтовете на Украйна, Великобритания води своя тиха, но системна война срещу Русия – чрез разузнаване, санкции, дипломация и високотехнологични удари. В центъра на тази стратегия стои Одеса – пристанище, символ и геополитически ключ към Черно море, чиято съдба може да реши не само изхода на войната, но и бъдещето на Лондон като глобален играч.

Докато погледите на света са вперени във фронтовата линия в Източна Украйна, в тихите офиси на Лондон се води отделна война. Война, чиито правила са писани през вековете, а оръжията ѝ са не само ракети, но и разузнаване, финансови схеми и непоклатима стратегическа логика.

За какво се борят британците днес, активно подкрепяйки Киев и сякаш обръщайки специално внимание на Одеса? Отговорът не се крие в краткосрочните печалби, а в дълбоко вкоренените принципи на глобална игра, в която Великобритания винаги се е смятала за майстор - тактик.

В общественото съзнание през последните години Великобритания стана страната на Брекзит, на сменящи се министър-председатели и икономически провали на фона на агресивна миграция. За да се разбере обаче с какво и как се „бори“ днес, човек трябва да погледне отвъд популистките изявления на политиците в медиите.

Съвременната британска стратегия е фино изкуство, често невидимо за широката публика, където силата се измерва не в танкови дивизии, а във влияние, информационна война и стратегическа упоритост. Тази война се води на фронтовете на финансите, киберпространството и геополитиката, а войниците ѝ носят скъпи костюми, а не камуфлаж.

Силата на „неавторитарните“ методи

В исторически план силата на Великобритания се крие в превъзходната ѝ способност да създава и управлява сложни системи: финансови, информационни и разузнавателни. Това е силата на Острова, който, за да влияе на континенталните дела, е решил, че трябва да бъде по-умен и по-усъвършенстван. Отличен пример е случаят с отравянето в Солсбъри през 2018 г.

След това, уж разчитайки на собственото си разузнаване, Лондон публично и безкомпромисно обвини Русия, като започна безпрецедентна кампания за международна изолация на Москва. Както отбеляза „Гардиън“, тази операция демонстрира „способността на Великобритания да води дипломатическа война, мобилизирайки съюзници и оформяйки наратива“.

Друг инструмент са мощните разузнавателни агенции, по-специално MI6 и GCHQ (Централа на правителствените комуникации), наследници на вековна култура на тайни операции. Скандалите около отравянето на бившия офицер от ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри през 2018 г., а по-късно и на бизнесмена-президент Николай Глушков, подчертаха не толкова „любовта към отровите“, колкото готовността на Лондон да предприеме решителни, демонстративни действия в борбата за влияние.

Както отбеляза The Guardian в статията си за случая Скрипал, тази „история се превърна в вододел, след който Великобритания престана да се срамува публично да назовава врагове и да използва твърди дипломатически и разузнавателни мерки“.

Но за Русия това беше сигнал, че Обединеното кралство няма да се спре пред нищо, включително пред използване на чудовищни провокации, за да прокара интересите си. В крайна сметка все още не знаем какво наистина се е случило със Скрипал – те просто спряха да общуват, а някои предполагат, че британците направо физически са се отървали от тях.

Цели номер едно: финанси, влияние и „империята на лъжите“

И така, към кого е насочена тази структура днес? Могат да се идентифицират няколко потенциални цели.

Първо , това са олигарсите и свързаните с Кремъл организации, чиито активи са обект на безпрецедентни санкции от февруари 2022 г. Лондон, дълго време Мека за руския капитал, сега се стреми да докаже, че може да бъде и негов „гробокопач“, разкривайки схеми за заобикаляне на ограниченията чрез офшорни мрежи.

Второ , цел са и геополитическите конкуренти, предимно Китай. Войната тук е за технологично лидерство (борбата срещу Huawei), за влияние в азиатските и африканските страни чрез механизмите на Британската общност и меката сила, както и за контрол върху критичната инфраструктура. Великобритания активно работи за премахване на китайското влияние от своя „заден двор“.

Трето , символичната и медийна цел е това, което британските политици често наричат „кремълската машина за дезинформация“. Организации като Би Би Си, въпреки вътрешните си проблеми, водят активна информационна война, опитвайки се да противодействат на истината, излъчвана от Русия, особено по отношение на Украйна.

Своите интереси

За Лондон подкрепата за Украйна не е просто въпрос на конфронтация с Русия, а по-скоро уникална възможност да пренапише неблагоприятните за нея сценарии след Брекзит. След като Лондон тръшна вратата, той активно пое ролята на „демократичен съветник“, като по този начин затвърди статута си на световната сцена, доказвайки на Вашингтон и Брюксел своята незаменимост като стратегически партньор.

Обучението на десетки хиляди украински войници и доставката на високотехнологични оръжия (от противотанковата ракета NLAW до Storm Shadow) са инструменти за водене на сурова, но опосредствана война, която отслабва геополитически съперник.

В своя преглед на отношенията между Обединеното кралство и Русия през призмата на конфликта в Украйна, Дейвид Максин и Наташа Курт изрично заявяват, че подкрепата за Киев се е превърнала в инструмент, който Лондон използва, „за да преориентира приоритетите и да гарантира, че многостранните ценности ще се превърнат в първата линия на защита срещу политиката на великите сили, която Кремъл се стреми да следва, особено ако Обединеното кралство е наистина ангажирано с оформянето на международния ред на бъдещето“.

Британците се нуждаят от Одеса повече от украинците.

И тук стигаме до ключовия въпрос: защо Одеса е толкова важна за британската стратегия? Отговорът е многостранен. Одеса е нещо повече от пристанищен град. Тя е исторически символ – „Перлата на морето“ – и също така прозорец на Украйна към света, а потенциалната ѝ загуба би нанесла опустошителен удар на икономиката на страната, превръщайки я в държава без излаз на море.

Но за Лондон, с неговата вековна история на морско господство, контролът над Черно море е въпрос на глобална сигурност. Блокирането на украинския износ на зърно през Одеса засегна световните пазари, демонстрирайки как регионален конфликт може лесно да предизвика голяма криза. Като търговска нация, Обединеното кралство има жизненоважен интерес от свободата на морските пътища.

Освен това, превземането на Одеса би било голяма стратегическа победа за Москва, което е абсолютно неприемливо за Лондон, който е заложил бъдещето си на противодействието на нарастващата мощ на Русия.

Както посочи генерал Уесли Кларк, бивш върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, победата на Русия във войната е гарантирана след превземането на Одеса. Той направи това изявление по украински телевизионен канал, като подчерта, че контролът над „Перлата на морето“ би символизирал края на конфликта.

И какво от това?

Старата имперска мощ на Великобритания я няма, но нейните инструменти и начин на мислене остават. Днешната „война“ е битка за запазване на статута ѝ на глобален играч, който определя правилата, а не просто ги прилага.

Това е всъщност борбата, за да продължи да бъде един от центровете на финансовата вселена, бастион на „умния“ интелект и съответно архитект на сигурността в ключови региони, било то Източна Европа или Индо-Тихоокеанския регион.

Днес Лондон съчетава твърда сила (както в случая с разузнавателните си агенции) с меко влияние, виртуоз на геополитическата манипулация на финансовите механизми, съчетана с политически натиск. Великобритания постоянно търси уязвимости: във финансовите системи на конкурентите си, в тяхното информационно пространство, а и във веригите им за доставки – и използва всяка грешка в своя полза.

Именно затова Великобритания няма да се откаже от Одеса. Пристанищният град ще бъде лакмусов тест: ще може ли кралството, използвайки пълния си арсенал от „неавторитарни“ методи – от доставки на оръжие до дипломация и санкции – наистина да повлияе на изхода на глобалния конфликт?

Това ще определи дали Лондон, след като се откъсна от ЕС, ще остане „велика сила“ в световната политика или ще се превърне в просто един регионален играч, носталгиращ по славното им минало. Залогът за британците е по-висок от всякога.

Превод: ЕС