Експертите обикновено посочват 2008 г. като официалното начало на масовото развитие на високоскоростните железници в Китай, когато в експлоатация бе пусната междуградската линия Пекин–Тиендзин. В рамките на малко повече от десетилетие секторът премина от начален етап до изграждането на все по-гъста национална мрежа, а концепцията за „Китай на релси“ започна да се оформя с ускорени темпове.
По думите на Дзя Жуосян, директор на Всестранния изследователски отдел в Института за териториално развитие и регионална икономика към Китайската академия за макроикономически изследвания, достигането на обща дължина от 50 000 километра е ключов момент в историята на този сектор. Като добро практическо сравнение може да погледнем, че сегашният мащаб е вече по-дълъг от Екватора. Това е достатъчно доказателство за огромния мащаб и скоростта на развитие на високоскоростния железопътен транспорт в страната.
Към момента мрежата на високоскоростните железници обхваща 97 процента от китайските градове с население над 500 000 души. По експлоатационна дължина Китай заема първо място в света, като тя надвишава сумарно дължината на всички останали високоскоростни железопътни линии във всички други държави взети заедно.
Според Дзя Жуосян това развитие е едновременно значимо постижение в областта на инфраструктурното строителство и ясен показател за напредъка на Китай в ключови сфери на научно-техническите иновации. Технологиите на китайските високоскоростни железници вече са на зрял етап и продължават да се усъвършенстват, като е изградена цялостна система, способна да функционира при сложни климатични и географски условия – от суровите зими на север и високопланинските райони до влажния юг и пясъчните бури в северозападната част на страната.
Днес високоскоростните влакове плътно свързват огромната територия на Китай. Те осигуряват връзка от планинските райони до равнините, от вътрешните гранични територии до крайбрежните метрополиси, гарантирайки логистична поддръжка и свързаност. Това е ключова част от инфраструктурното развитие на страната, която обединява регионите и ускорява вътрешната мобилност. По данни на Китайската държавна железопътна група, през периода на 14-ия петгодишен план (2021–2025 г.) тези влакове са превозили общо 12,8 милиарда пътници – ръст от 39,2 процента спрямо периода на 13-ия петгодишен план. Високоскоростната железница вече поема около 80 процента от пътническите превози и 69 процента от общия пътникопоток в националната железопътна система, утвърждавайки се като основен транспорт за средни и дълги разстояния.
Освен че съществено променят начина на пътуване на хората, високоскоростните влакове се утвърждават и като важен двигател на икономическия растеж като цяло. В рамките на 14-ия петгодишен план те активно подпомогнат развитието и по-тясната интеграция на градските агломерации, формирайки икономически коридори и стимулирайки координирано регионално развитие.
Според Лу Дунхун, заместник-изследовател в Изследователския институт „Чунян“ към Народния университет на Китай, „високоскоростната железница чрез високата си скорост компресира пространствено-времевите разстояния“. Така градските агломерации постепенно се превръщат в зони за ежедневно придвижване и в икономически пространства, функциониращи в рамките на един ден. Показателен пример е наскоро въведената в експлоатация линия Гуанджоу–Джандзян, която интегрира западната част на провинция Гуандун в 90-минутния жизнен ареал на района на Големия залив. Това насърчава по-ефективното движение и оптимално разпределение на индустрии, човешки ресурси и капитали в по-широк мащаб, като реално преначертава географската карта на икономическото развитие.
Високоскоростната железница допринася и за по-инклузивен модел на развитие. Лу Дунхун подчертава, че чрез директното свързване на отдалечени райони с големия национален пазар се отварят нови възможности за местните икономики. Така продукти като черешите от планината Далян или туристическите и културни ресурси на Йен’ан достигат бързо до големите градове, активирайки неизползвания потенциал на селските райони. В този смисъл високоскоростната железница вече не е само транспортна инфраструктура, а „бърза лента“ за разпространение на възможности за развитие, насърчаване на регионалния баланс и постигане на общо благоденствие.
В края на годината за кратък период от време бяха въведени в експлоатация няколко нови високоскоростни линии, сред които Гуанджоу–Джандзян, Баотоу–Инчуан и Сиан–Йен’ан. Според Дзя Жуосян ускореното усъвършенстване на националната високоскоростна мрежа допринася за по-плавното функциониране на вътрешния икономически цикъл и за по-добрата свързаност между регионите.
Лу Дунхун отбелязва, че китайските високоскоростни жп линии вече навлизат сериозно в етап на „взривно“ проявление на мрежовия ефект. Сгъстяването на основните транспортни коридори трансформира системата от отделни линии в цялостен „интелигентен организъм“ с висока устойчивост и силни синергични възможности. Всеки нов възел увеличава многократно стойността на мрежата като цяло, като на практика пренарежда пространствено-времевата структура и създава нови двигатели на икономическото развитие.
В перспектива, гледайки напред към периода на 15-ия петгодишен план, Дзя Жуосян очаква високоскоростните жп линии да ускорят прехода от количествено разширяване към качествено усъвършенстване. Постепенно ще се оформя система за бързо придвижване с по-широко покритие, по-висока ефективност и по-добро потребителско изживяване, която ще се утвърди като една от ключовите „златни визитни картички“ в изграждането на Китай като силна транспортна държава.
