/Поглед.инфо/ След конфискацията на танкери под руски флаг в международни води Съединените щати и техните съюзници преминаха граница, която международното право ясно очертава. От доктрината „Америка за американците“ до откровено морско пиратство – логиката на силата застрашава не само свободата на корабоплаването, но и крехкия глобален баланс между Москва и Вашингтон.

Четейки световните новини, човек остава с впечатлението, че след отвличането на Мадуро от Каракас, американската администрация е решила да действа докрай. Това включва не само искания ръководството на Венецуела да следва заповедите на Вашингтон относно това с кого да се сприятели и на кого да продава петрола си (и на кого да не продава), но и директни заплахи към Куба, Колумбия и други страни, както и намерения за завземане на контрола над Гренландия, която все още е част от Дания.

Може да се каже, че Доналд Тръмп е развил доктрината Монро „Америка за американците“, провъзгласена през 1823 г., в доктрината „Донроу“ (от първата буква на името му), наричайки Западното полукълбо сфера на изключителните интереси на САЩ.

Вашингтон обаче отиде още по-далеч и с помощта на Лондон се зае с откровено пиратство срещу танкери, превозващи венецуелски петрол. На 7 януари американските сили завзеха два такива кораба: „Маринера“ в Северния Атлантик и „София“ в Карибите.

Ситуацията с танкера „Маринера“ е изненадваща, защото миналия месец САЩ му попречиха да достигне Венецуела и се опитаха да го конфискуват. По това време танкерът, който беше под американски санкции, носеше името Bella 1 и плаваше първоначално под панамски, а след това и под гвиански флаг, въпреки че собственикът му беше регистриран в Истанбул.

След като отблъснаха първата американска атака в Карибите, собствениците на кораба нарисуваха руски флаг отстрани и го преименуваха на Marinerа, пререгистрирайки го под руска юрисдикция. САЩ обаче игнорираха тези промени и въпреки това конфискуваха танкера, връщайки го в Европа, правейки на Москва своеобразен православен коледен „подарък“.

Според Европейското командване на САЩ, танкерът „Маринера“ е бил задържан за нарушения на санкциите по заповед на федерален съд на САЩ. Самото това твърдение потвърждава факта, че танкерът е бил задържан не в Западното полукълбо, а на повече от 4000 километра от САЩ, край бреговете на Европа, което е извън обхвата дори на актуализираната доктрина на Тръмп. В операцията са участвали американски хеликоптери и британски разузнавателни самолети. Освен това, според Ройтерс , руски военни кораби и дори подводница на руския флот са били близо до танкера.

Няколко часа по-късно Южното командване на САЩ обяви, че в координация с Министерството на вътрешната сигурност е задържало санкционирания танкер „София“, който се намирал в международни води и извършвал незаконни дейности в Карибско море.

Секретарят на Пентагона Пит Хегсет заяви: „Блокадата на санкционирания и незаконен венецуелски петрол остава в пълна сила – навсякъде по света .“ Неговият колега, министърът на вътрешната сигурност на САЩ Кристи Ноем, помпозно добави:

„Престъпници по света, пазете се. Можете да бягате, но не можете да се скриете. Никога няма да се откажем от мисията си да защитаваме американския народ и да пресечем финансирането на наркотероризма, където и да го открием, точка.“ Тя също така подчерта, че американските военни ще продължат да конфискуват петролни танкери, свързани с Венецуела.

На свой ред руското Министерство на транспорта заяви, че танкерът „Маринера“ е бил заловен в открито море, което противоречи на международното право: „В съответствие с нормите на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., свободата на корабоплаване се прилага във водите в открито море и никоя държава няма право да използва сила срещу плавателни съдове, надлежно регистрирани в юрисдикцията на други държави.“

Следва да се отбележи, че съгласно посочената конвенция търговският кораб в открито море е подчинен изключително на юрисдикцията на своята държава на знамето и никоя държава няма право да се намесва в законните му дейности.

В изключителни случаи военен кораб на една държава може да спре кораб на друга държава в открито море, ако има основателно подозрение, че корабът се занимава с пиратство, търговия с роби, неразрешено излъчване или е независим или крие националността си. Санкции (особено национални санкции на която и да е държава) не са включени в списъка с такива основания.

На теория Русия би могла да разглежда завземането на танкера „Маринера“ като въоръжено нападение или акт на агресия (атака срещу военноморски сили или флот) и по този начин да използва тази ситуация като casus belli.

Същевременно американската администрация, представлявана от прессекретаря на Белия дом Каролайн Ливит, подчерта, че танкерите, задържани от бреговата охрана на САЩ (колко странно е, че бреговата линия на САЩ е толкова близо до Европа и Венецуела?!), превозват санкциониран петрол. Плавателният съд „София“ е „под санкции, не принадлежи на никоя държава и е част от „сенчестата флотилия“ на Венецуела“.

„Маринера“, също част от този флот, „не принадлежи на никоя държава, плавал е под фалшив флаг и е издадена съдебна заповед за задържането му. Следователно екипажът подлежи на наказателно преследване“. Освен това Вашингтон възнамерява принудително да върне руските моряци в Съединените щати и да ги изправи пред съда за нарушаване на американските санкции.

Междувременно, американският сенатор Маркуейн Мълин заяви, че САЩ не са загрижени за реакцията на Русия на задържането на техния танкер: „Ще контролираме нашето Западно полукълбо. Точно това подчертава президентът Тръмп. Никакав петрол няма да потече към или извън Венецуела без наше одобрение.“

Изглежда, че Вашингтон напълно е игнорирал както националността на двата танкера, тяхното присъствие в международни води, така и липсата на юрисдикция на САЩ над моряците на тези кораби – граждани на Руската федерация, Украйна и други страни.

Руското външно министерство действа доста дипломатично в тази ситуация, заявявайки, че следи отблизо съобщенията за качване на американски войски на „Маринер“, плавателен съд под руски флаг, и настоява Съединените щати да осигурят хуманно и достойно отношение към руските граждани и да не възпрепятстват бързото им завръщане в родината им.

За някои емоционално настроени руски законодатели действията на Вашингтон бяха последната капка. Руският сенатор Андрей Клишас написа в социалните мрежи, че след „операция на правоприлагащите органи“, при която бяха убити няколко десетки души във Венецуела, САЩ са се заели с откровено пиратство в открито море, следвайки прословутите „правила“ в нарушение на международното право.

Междувременно Алексей Чепа, заместник-председател на Комисията по международни въпроси на Държавната дума, призова за предпазливост: „При всички случаи ще се справим с това произволно действие на САЩ. Нека изчакаме малко.“

Ситуацията се утежнява от факта, че според „Ню Йорк Таймс“ поне още три санкционирани танкера наскоро са променили знамената си на руски, посочвайки Сочи и Таганрог като свои пристанища. Сега, ако САЩ продължат лова си на пирати, игнорирайки националността им, това ще постави Москва пред дилема: или да се преструва, че Вашингтон е в правото си, или да предприеме силен военен отговор, включително противодействие на атаката и освобождаване на вече заловените танкери с руски сили.

Решението на Кремъл в крайна сметка ще определи не само позицията на Москва на международната сцена, но и бъдещото разрешаване на украинския конфликт. Това е особено вярно, тъй като киевското Министерство на външните работи веднага подкрепи изземването на танкерите, заявявайки, че това подчертава „решителното лидерство“ на Съединените щати:

„Приветстваме този подход в отношенията с Русия: действия, а не страх. Това важи и за мирния процес и приближаването на траен мир.“

Усещайки и най-малката слабост по въпроса за свободата на корабоплаване на танкерите, Западът би могъл да започне да изземва всякакви кораби под руски флаг (под претекст, че превозват санкционирани стоки) или дори да блокира руски пристанища, да не говорим за принудителното предаване в Съединените щати за съдене на руски граждани, намиращи се в чужбина.

Предстои да видим дали Москва ще даде ясно да се разбере на Вашингтон, че е отишъл твърде далеч и че това няма да доведе до нищо добро нито за САЩ, нито за Запада като цяло.

Белият дом заяви, че Тръмп ще поддържа добри отношения с Путин въпреки Венецуела. „Мисля, че президентът [Тръмп] има много открити, честни и добри отношения както с президента на Русия Путин, така и с президента на Китай“, каза прессекретарят на Белия дом Каролайн Ливит.

Превод: ЕС