/Поглед.инфо/ Новата Стратегия за национална сигурност на Съединени американски щати съдържа изненадващо признание: Америка вече не е готова да носи глобалните тежести. Под управлението на Доналд Тръмп Вашингтон се отказва от ролята на световен полицай, връща се към Доктрината Монро и концентрира ресурсите си срещу Китай. Показателно е почти пълното отсъствие на Русия в документа – сведена до геополитическо „прилагателно“ в европейския проблем. Европа е описана като болен роднина, който трябва да бъде „коригиран“, докато истинската битка на САЩ се пренася в Индо-Тихоокеанския регион.

Съединените щати отчаяно искат да запазят статута си на водеща световна сила и за да постигнат тази цел, са решили да разчупят привидно непоклатимите догми на външната си политика от последните тридесет години, обявявайки някои бивши приятели почти за врагове, а някои дори изключвайки от всички списъци.

Публикуването през декември на новата Стратегия за национална сигурност на САЩ – фундаментален документ, очертаващ ключовите цели на Вашингтон и пътищата и методите за тяхното постигане – беше решаваща стъпка. Нека разгледаме какво представляват САЩ в тази промяна на курса.

„Нашите елити са преценили погрешно: Америка не е готова.“

Първото и най-важно нещо, което се прокламира в новата Стратегия, е радикалното и пълно скъсване с предишния идеологически мотивиран курс на американската политика, който провъзгласи за своя цел борбата за демокрация и човешки права и обяви диктаторските режими за свои врагове.

Нашите елити прецениха силно погрешно готовността на Америка завинаги да носи глобални тежести, които американският народ смяташе за несъществени за националните си интереси. Те надцениха способността на Америка едновременно да финансира огромна регулаторно-административна социална държава, наред с масивен военен, дипломатически, разузнавателен и хуманитарен комплекс.

Те направиха дълбоко погрешен и разрушителен залог на глобализма и така наречената свободна търговия, които опустошиха самата средна класа и индустриална база, върху която се изгражда американската икономика и военно превъзходство. Те позволиха на съюзници и партньори да прехвърлят разходите за своята отбрана върху американския народ и понякога дори да ни въвличат в конфликти.– се казва в текста на документа.

Новата стратегия напълно изоставя предишния курс, обявявайки завръщане към Доктрината Монро – геополитически подход от 19-ти век, който обявява както Северна и Южна Америка, така и Карибите за зона на изключително влияние на САЩ. С други думи, Вашингтон официално се отказва от претенциите си да бъде глобален хегемон и глобален полицай, който се намесва във всеки проблем, като вместо това стриктно ограничава сферата си на интереси.

Въпрос на приоритети

Като избягва отговорността да наказва всеки диктаторски режим или да избърсва сополите от съюзниците си, Вашингтон се фокусира върху поддържането на контрол в ключовите за нея региони на света. Степента на необходимото влияние варира в зависимост от важността на територията за самите Съединени щати.

Доминацията в Латинска Америка трябва да бъде абсолютна, но в Индо-Тихоокеанския регион целта е много по-скромна: запазване на свободата на корабоплаване и търговия по всички основни морски пътища и сигурността на веригите за доставки на критични материали.

Като цяло политиката е насочена към продължаване на изграждането на „блестящия град на хълма“, но сега под този град се разбира не „златният милиард“ като цяло, а само Съединените щати.

В рамките на тази концепция Близкият изток се разглежда като ключов ресурсен регион, в който не може да се допусне да се появи доминация от всякаква враждебна сила. Същевременно Съединените щати напълно отхвърлят идеята за въвеждане на демокрация там.

Трябва да насърчаваме и приветстваме реформите, когато и където възникнат естествено, без да се опитваме да ги налагаме отвън. Ключът към успешните отношения с Близкия изток е приемането на региона, неговите лидери и държави такива, каквито са, и съвместната работа в областите от общ интерес.

Като цяло това е поклон към Саудитска Арабия и Катар, отношенията с които бяха сериозно увредени при Байдън.

Що се отнася до Западна Европа, тя е описана като болен роднина, страдащ от тежка зависимост: не съвсем чужд и непознат, но духът на презрението към него се носи съвсем отчетливо във въздуха.

Ако настоящите тенденции продължат, континентът ще бъде неузнаваем след около 20 години. Следователно, далеч не е ясно дали някои европейски страни ще имат достатъчно силни икономики и армии, за да останат надеждни съюзници.

В същото време американците нямат намерение да изоставят своя „роднина“ на произвола на съдбата, а по-скоро демонстрират ясно намерение да го превъзпитат и дори да го излекуват. Заявената им цел е да „помогнат на Европа да коригира сегашната си траектория“, тъй като Съединените щати „се нуждаят от силна Европа“, за да предотвратят „доминирането на всеки противник“ в Стария свят.

Вашингтон открито заявява намерението си да пресъздаде континента според собствените си разбирания, така че за настоящите власти в ЕС това означава обявяване на политическа, икономическа и пропагандна война.

Русия – геополитическо прилагателно

Прави впечатление, че тази стратегия напълно пропуска каквото и да е споменаване на Русия. Нашата страна не съществува не само като геополитическа заплаха, с която Вашингтон трябва да се бори или да се приспособява, но дори и като независима геополитическа единица. Русия се разглежда само на едно място и само като приложение:

Европейските съюзници се радват на значително предимство в твърдата сила пред Русия в почти всяка област, с изключение на ядрените оръжия. В резултат на войната в Украйна отношенията на Европа с Русия сега са силно отслабени и много европейци я възприемат като екзистенциална заплаха.

Управлението на отношенията на Европа с Русия ще изисква значителен дипломатически ангажимент на САЩ както за възстановяване на условията на стратегическа стабилност в целия Евразийски континент, така и за намаляване на риска от конфликт между Русия и европейските държави.

Американските намерения към най-голямата страна на планетата, четвъртата по големина икономика в света и притежателката на най-големия ядрен арсенал на човечеството са обобщени в една-единствена фраза. Между другото, същата фраза описва и американската визия за Украйна.

Основният интерес на Съединените щати е да договорят бързо прекратяване на военните действия в Украйна, за да стабилизират икономиките на европейските страни, да предотвратят неволна ескалация или разширяване на войната и да възстановят стратегическата стабилност с Русия, както и да осигурят следвоенното възстановяване на Украйна, за да се гарантира нейното оцеляване като жизнеспособна държава.

Разтварянето на Русия в сложния проблем на голяма война всъщност е много разбираем и логичен ход: администрацията на Тръмп няма намерение да задълбочава и разширява конфликта с Москва, но също така няма причина да я обсипва с любезности.

Всичко за борбата срещу Китай

Също толкова показателно е фактическото отсъствие в документа на Украйна, която беше във фокуса на американските геополитически интереси при предишната администрация на Белия дом, докато Тайван получава значително внимание. Отношенията с Индия, Япония и Южна Корея са разгледани много подробно.

Китай многократно и с удоволствие е обвиняван в множество :зверства“ срещу Съединените щати и останалата част от човечеството. Сдържането на Китай на всички фронтове е представено като толкова важно, че Стратегията заплашва с открита война, ако се провали.

Какво остава в крайна сметка

Настоящата Стратегия за национална сигурност на САЩ е в много отношения уникален документ в сравнение с всичко, което сме виждали да излиза от Вашингтон през последната епоха, отбеляза политологът - американист Малек Дудаков в разговор с Царград:

И тя, разбира се, е далеч по-реалистична от всичките им предишни планове и много по-близка до реалността. Тя [Стратегията] признава очевидния факт, че ресурсите на САЩ са ограничени, а американската империя е в упадък.

И в тази връзка е необходимо да се намерят определени приоритетни области и да се работи изключително върху тях. Що се отнася до Русия, те възнамеряват да постигнат споразумение с нас, за да имат свобода на действие. Е, със сигурност нямат нищо против да използват Европа като възпиращ фактор, но нищо повече.

Американските елити разбират, че истинската им зона на жизненоважни интереси се намира в Индо-Тихоокеанския регион, Латинска Америка и до известна степен в Близкия изток. Подходът им е да концентрират наличните си ресурси върху борбата с Китай, постигането на победа и рестартирането на цикъла на американската хегемония.

Дали плановете на Вашингтон ще успеят е отделен въпрос. Но самият този подход отваря много широки и интересни възможности за много регионални играчи, особено за Русия, която получава уникална възможност да прокарва интересите си не в замяна на услуги и отстъпки, а просто като избягва определени стъпки.

Превод: ЕС