/Поглед.инфо/ За възможностите на Конституцията, към чието изготвяне имаше пръст МОСАД

Военната инвазия на САЩ в Ирак стана под фейковия предлог, че тази страна разполага с оръжия за масово поражение, смъртта на огромен брой цивилни в резултат на безпорядъчни обстрели (включително с използването на забранени видове боеприпаси), унищожаването на индустриалната инфраструктура, образователната система, медицинското и социално осигуряване и много други... Страна с най-богати запаси от енергийни ресурси и един от регионалните лидери беше отхвърлена назад в развитието си с десетилетия.

В списъка на престъпленията трябва да се включи и наложената система на държавна администрация, която също се провали по време на окупацията, а днес доведе страната до задънена улица.

Конституцията, написана през 2003 г. под диктовка, е изготвена по такъв начин, че да предотврати възкресението на иракската власт и завинаги да премахне заплахата за Израел. Служителите на Мосад участваха в създаването на новата иракска конституция. Те убеждават колегите си от ЦРУ, като настояват за основа да се вземе ливанския модел на управление, който залага заемането на най-важните постове да става въз основа на предварително определени изповедания, кланове и групи.

Пол Бремер, който оглавяваше окупационната администрация, отначало прие идеята като нелепа. Всъщност, ако някой в Сената на САЩ дойде с идеята да промени конституцията, така че само бял мюсюлманин от Оклахома и никой друг да не може да стане президент на страната, той ще бъде отведен за психиатричен преглед. Аргументът в полза на „ливанския модел“ обаче беше, че в самия Ливан подобна схема не работи задоволително и точно това е необходимо, за да се парализира, ако е необходимо, Ирак „в пълно съответствие със закона“.

Освен факта, че постът президент на Ирак е законно възложен на кюрдите, министър-председателят на арабите-шиити, а председателят на парламента и министър на отбраната на арабите-сунити, има много други правни нюанси. Иракските юристи, анализирайки настоящата ситуация, свиват рамене - не виждат изход от задънената улица. И положението е критично.

На 10 октомври 2021 г. се проведоха предсрочни парламентарни избори, за които настоя министър-председателят М. Ал-Казими. Правителственият глава мотивира инициативата си с необходимостта да се намали интензивността на протестите в обществото, но в резултат на това държавният апарат рухна.

В новия състав на върховния законодателен орган нито една политическа група не успя да осигури конституционно мнозинство или да получи подкрепата на другите парламентарни групи /парламентаристи/.

В резултат на изборите, коалицията "Сайрун", оглавявана от Моктада ал-Садр, получи най-голям брой мандати - 73 от 329, изтласквайки значително шиитските проирански групировки. Поддръжниците на Ал Садр празнуваха победата, но избързаха: опонентите им реагираха енергично, създавайки нова коалиция, наречена Координационна структура. Това беше направено с участието на Техеран - командващият силите Кудс на КСИР на Иран посети Багдад поне пет пъти за шест месеца. По време на срещи с лидерите на проирански групи беше разработена програма за действие, базирана на „конституционните възможности“.

Формално процедурата изглежда така: парламентът трябва да избере президент, който в рамките на две седмици трябва да одобри кандидат от най-големия блок в парламента за премиерския пост. След това новият министър-председател формира състава на Министерския кабинет, като взема предвид представителството в парламента на други фракции. Но дяволът е в детайлите.

Освен изискването водещият политически блок да предостави 166 гласа, за да се класира за номинацията на своя кандидат за министър-председател, има и още едно условие - всяко решение на парламента се счита за валидно, ако има кворум . А стойността му е две трети от броя на депутатите, което се използва от опонентите. Три опита за обсъждане на кандидат за поста глава на правителството завършиха по същия начин - бойкот, организиран от проиранските партии.

На заседанието на 1 април пристигнаха едва 178 депутати. Много кюрдски законодатели също не пристигнаха, тъй като между тях възникна разцепление: представители на Патриотичния съюз на Кюрдистан смятат, че Бархам Салех трябва да остане президент, а депутатите от Демократическата партия на Кюрдистан номинираха Ребар Ахмед за този пост.

Друг важен момент е многопартийната система, също ясен знак за работата на специалистите от MOSSAD, които по едно време пуснаха популярен в Ливан анекдот: двама ливанци се срещнаха и създадоха три партии. За Ирак това доведе до факта, че днес на политическата арена има повече от 350 партии, движения и групи. Невъзможно е да се разберете в такава каша. Изчислението на архитектите на "новата иракска демокрация" беше напълно оправдано. Бомбата, заложена в конституцията, проработи.

Изминаха осем месеца от изборите, но в страната няма пълноправен президент, правителство и други власти. Няма държавен бюджет, няма хора, упълномощени да вземат решения и да носят отговорност за решенията си. Движението на М. Ас-Садр положи значителни усилия да преодолее безизходицата, но безуспешно.

Изложената от него програма за възстановяване на реда в държавата бе посрещната с твърда съпротива: както каза Ал Садр, „Координационната структура“ отхвърли борбата с корупцията, защото „заради това затворите ще бъдат препълнени“.

Изглежда, че е време да се намеси съдебната власт. Федералният съд на Ирак наистина се опита да направи нещо: той поиска законодателите да вземат решение за избора на нов президент до 6 април, заплашвайки в противен случай с разпускане и преизбиране на парламента. Федералният съд обаче няма правомощия. Според закона само самият парламент може да разпусне парламента, а за такова решение трябва да гласуват две трети от депутатите плюс един глас. Кръгът е затворен.

Последната капка, която преля търпението на Ал Садр, беше решението на Върховния федерален съд да блокира приемането на законопроекта за продоволствената сигурност с мотива, че временното правителство няма право да внася законопроекти.

Лидерът на блока Сайрун обвини съда, че взема политизирани решения под влиянието на една трета от парламента. В телевизионно обръщение г-н Ал-Садр каза: „Сега те са достигнали ниво, в което блокират приемането на закони, които биха обслужвали интересите на хората . “ Следващата му стъпка беше обявяването на преминаването му в опозицията, а на 10 юни депутатите от най-голямата парламентарна фракция подадоха молби за оставка на парламентарните си правомощия.

В тази среда думите на Муктада ал Садр, че други партии вече имат шанс да сформират следващото правителство, звучат зловещо.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели