/Поглед.инфо/ Новото, 25- то издание на основания през 1958 година букурещки фестивал, носещ името на класика на румънската и световната музика, композитора, цигуларя и диригента Джордже Енеску/ 1881-1955/, с почетен президент, именитият Зубин Мета, наистина респектира както с обема на проявите си – 80 симфонични и камерни концерти и 8 концертни изпълнения на опери в 4 зали / това беше и броят им само в Букурещ за тези три седмици/ 31 август- 22 септември/, така и с броя и нивото на участниците си. А то бе изключително. 2500 музиканти от 50 държави от Европа, Азия и Америка.

Бих казал, че този високобюджетен фестивал определено превъзхожда по своите мащаби повечето от най- големите подобни форуми в света, вкл. тези на Париж, Атина, Берлин, Залцбург, Мюнхен. В северната ни съседка, която съвсем не е в стопански разцвет, не се циганят когато стане дума за култура, при това за висока стойностна култура, не за поп-а, рок-а, джаз-а и чалгата, които напоследък заляха България и стигнаха до големите оркестри и зали. Там няма „реформи, няма ги абсурдните „делегирани бюджети”, измислени от неуките ни управници от ГЕРБ, няма закрити оркестри и театри, „открити сцени” и бедстващи, унизени певци и музиканти със заплати вече по- малки от чистачките по улиците!

И тази година броят на оркестрите стигна до рекордното число 20, като 10 от тях организаторите определиха в програмата като „големи”. / Тук ще отворя една скоба: Преди няколко години нашите западнали, по вина на държавата, „Софийски седмици” / канили преди години Френи, Карерас, Серджо Челебидаке и Караян!/, не можаха да платят дори пътните и хотела на най- близката до столицата филхармония на Пловдив, която уви, вече е съкратена след разрушителната „културна” реформа на ГЕРБ!/. Освен оркестрите домакини / Букурещката филхармония „Енеску” и Радиооркестърът, филхармониите на Клуж, Яш и Темишоара, / за разлика от тези на Русе, Пловдив и Варна – несъкратени!/, хоровете на Радиото, Консерваторията и познатия и у нас „Мадригал”, а също и филхармониите на Клуж, Сибиу, Яш и Темишоара/, в афиша четем имената на: Филхармонията на Санкт Петербург, тази на Осло, оркестрите на Радио Берлин и Радио Варшава, Концертгебау, Холандия, Дрезденската Щатс Капеле, Националните оркестри на Париж и Лил, Франция, Оркестър „ Евгений Светланов”, Москва. Филхармониите на Монте Карло, Оркестърът на Радио Виена, Националната филхармония на Молдова, Кралската филхармония от Лиеж, Белгия...

Голям беше и броят на елитните камерни формации – квартети, триа, квинтети, камерати. Сред тях ще спомена „Европа Галанте” на Марио Бионди от Италия, познатата ни от „Мартенските дни” Кремерата Балтика, Камеристите от Ла Скала, Камерата Регала, Букурещ, Гран Капело, Мадрид, Академия Бизантина, Камератата на Базел с концертно изпълнение на моцартовия „Дон Жуан”. Тази година фестивалът предложи цели 8 концертни изпълнения на по- малко познати и поставяни опери от епохата на Барока и от ХХ век от автори като Глук, Хендел, Монтеверди, Скарлати, Вивалди, а също и Бетовен, Рихард Щраус и Бела Барток. Нещо, което почти не се случва по другите големи световни форуми на музиката.

Един нов момент е програмата „Фестивалът „Енеску” по света”. В осем премиерни концерти прозвуча главно музиката на великия румънец, изпълнена от чужди оркестри, диригенти и солисти в: Лондон, Берлин, Торонто в далечна Канада /!/, Флоренция, Дрезден и Кишинеу. Ето, това се казва представяне на родната музика по света! Наистина, уникална идея...Преди години на нашите Мартенски дни в Русе всеки чужд оркестър изпълняваше поне по едно българско произведение. Всъщност в програмата на повечето симфонични и камерни концерти са включени творби на Енеску и това оправдава напълно името на фестивала.

Интересното тази година бе, че продължи успешната нова идея на организаторите на фестивала да го изнесат от столицата и в страната – този път в 27 града /!/ на Румъния, при това не всички са от най- големите, за да може публиката от цяла Румъния да вземе участие в този невероятен, мащабен празник на Евтерпа. Нещо за което ние, в България, която е вече изцяло по знака на софиоцентризма, можем само да мечтаем. Но властта там не счита, че всичко трябва да се струпа в столицата, а останат част от страната да е ощетена, както е от десетина години у нас!

Броят на първостепенните солисти нахвърли 60. Имаше редица световни имена. Няколко суперзвезди на съвременната опера изнесоха самостоятелни камерни концерти: колоратурното сопрано Диана Дамрау, първата певица на Германия / между другото, румънска възпитаничка/ , тенорът от Париж Роландо Вилазон, американското мецосопрано Джойс Ди Донато, баритонът от Уелс Брин Терфел...

Преобладаваха цигуларите- виртуози, челистите и пианистите от ранга на Юлия Фишер, Елизавета Леонская, Юджа Уонг, Михаела Мартин и Евгений Кисин. Сред тях беше и нашата сънародничка, лауреатката на конкурса „Енеску”, пианистката Виктория Василенко от София и това бе единственото българско участие в този най- престижен световен форум на голямата музика.

Листата на диригентите наистина респертира: артистичният директор Владимир Юровски от 2006 шеф на Лондонската филхармония, Гидон Кремер, Марис Янсонс, Максим Венгеров, Джанандреа Нозеда, Кристиан Мандял, Фабио Луис, Кирил Петренко, Лорънс Фостър, Хоря Андрееску, Фабио Бионди, Антонио Папано, Юрий Темирканов, Мюн- Вюн Чунг, Йон Марин, Валери Гергиев...Списъкът бе дълъг.

Залите бяха четири. Най- прочутата- на Атенеума, кръгла, барокова, с разкошна архитектура, невероятно красива, със съвършена акустика, с повече от 1000 места, построена през 1888 година с национална подписка под надслов: „Дайте един лей за Атенея!”. Малцина знаят, че сред големите дарители е и именитият българин Евлоги Георгиев, дал 200 000 златни лея за изграждането й. Големите световни оркестри изнасят програмите си в Голямата зала на Двореца /букурещкото НДК/, построена в края на 60-те години, с 4000 места. Третата зала е на Радиото / 1000 места/, четвъртата на Музикалната академия. От няколко издания насам Общината в Букурещ изнася и част от концертите на открито – на площада „Джордже Енеску” / пред Атенеума и Кралския дворец, сега художествена галерия/, като при това те са със свободен вход. Наскоро в Румъния бяха намалени драстично данъците за входните билети от 20 на 5 на сто, докато у нас....У нас няма никакви данъчни облекчения. Бюджетът ни за култура е повече от обиден, музикантите- виртуози от „Софийски солисти” получават колкото метачките по улиците / и скоро музикална европейска България ще остане без инструменталисти и певци!/, имаме нужда и от нова концертна зала в столицата, а оперите на Пловдив и Варна са без сгради и свои сцени, но затова пък там са ненужните скъпи и грозни бетонни арени на Б.Б.

За програмата е излишно да говорим. От най- старата музика, през всички епохи и стилове, до днешните автори. Всъщност фестивалът е с четири направления: „Големи оркестри”, „Камерна музика”, „Съвременна музика”, „Музика в полунощ”. В рамките на фестивала имаше много изложби, премиери и един уникален симпозиум, на който бяха са поканени значими имена на композитори от цял свят. Чуждите музиканти и оркестри включиха в програмите си поне по един от опусите на Енеску като израз на почит към големия музикант и към този наистина невероятен по своите мащаби форум на голямата музика. Фестивал, достоен за “Гинес”, с който северната ни съседка и нейните ръководители с право се гордеят. А нашите? Б.Б. не знае откъде се влиза в Националната опера и в зала “България”, докато румънските министри и депутати си купуват отрано билети и знаят букурещките зали...

П.П. А националното радио, което /за разлика от нашето „естрадизирано БНР/ отблизо 30 години има и отделен 24-часов ефирен канал за художествена музика, записва или предава пряко целия фестивал по Букурещ- 2 и Радио „Джордже Енеску”...

* Прекрасната акустична зала на Атенеума е първият дом на фестивал "Енеску", основан през 1958 година