/Поглед.инфо/ На завръщането на кои западни петролни компании ще се зарадват в Русия?

Руският фонд за преки инвестиции предложи да се разреши връщането на американски петролни компании на руския пазар. По едно време ExxonMobil, BP, Shell, Equinor, Eni и др. напуснаха Русия. Някои враждебно, други неохотно, а трети, колкото и да е странно, обявиха, но де факто никога не си тръгнаха. Ще искат ли големите международни компании в бранша да се върнат в Русия и имаме ли нужда от тях сега?

Ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев позволи връщането на американски петролни компании на руския пазар. Заради събитията в Украйна международни концерни като ExxonMobil, BP, Shell, Equinor, Eni, както и редица по-малки компании, включително тези в бизнеса с нефтени услуги, напуснаха руския пазар.

„Първите съвместни предприятия със западни компании се разпаднаха през 2014 г., когато САЩ наложиха санкции след анексирането на Крим, които забраниха на западните компании да работят в руските офшорни находища и в находища с труднодобиваем петрол. „Беше забранено да се финансира, да се доставя оборудване и т.н.“, спомня си Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕБ).

Statoil, Eni, Shell и Total имаха съвместни предприятия с руски компании за разработване на офшорни и трудни за възстановяване нефтени находища. BP искаше да създаде арктически съюз с Роснефт, но след това тази сделка беше сключена с ExxonMobil за разработването на находището Победа в Карско море. "Лукойл" и "Тотал" планираха съвместна разработка на находищата на Баженовската формация.

Следователно, за да се върнат тези компании към проектите, няколко фактора трябва да се съчетаят едновременно. На първо място, САЩ трябва да премахнат санкциите, които забраняват разработването на офшорни находища и находища с труднодобиваем нефт, казва Юшков.

„Американците никога не са премахвали санкциите в своята история, но те могат да ги замразят, като издадат общ лиценз за освобождаване от санкции. Затова е по-правилно да говорим не за отмяна, а за замразяване на санкциите“, казва експертът на ФНЕБ.

Второ, добавя експертът, западните компании ще трябва или да се съгласят да инвестират милиарди долари в продължение на години в много сложни проекти в Баженовската формация и в шелфа, или да дойдат със собствени технологии за разработване на шистови находища и да ги адаптират към руските геоложки реалности, или и двете.

В същото време винаги съществува риск следващият президент на САЩ или дори настоящият президент, ако отношенията с Русия се влошат, да върне санкциите и да превърне инвестициите на западни компании в прах. Следователно шансовете западните инвеститори да искат да се върнат към сложните проекти за добив на петрол в Русия са малки.

Що се отнася до дяловете в руски компании, всъщност не всички западни гиганти са излезли от руски компании. Например BP все още притежава 19,75% от акциите на Роснефт, а италианската Eni не се е оттеглила от „Син поток“. Пет европейски компании, участвали във финансирането на "Северен поток 2", също могат да върнат този проект в балансите си по всяко време.

„Най-впечатляващата история за напускането на Русия, разбира се, е напускането на BP от Роснефт.“ Ръководството на Роснефт постоянно троли ръководството на BP: по време на изказвания на различни събития те периодично изпращат поздрави на „BPers“ като акционери, напомняйки им, че са обещали, но никога не са се оттеглили от капитала на компанията. Ясно е, че на практика BP не иска да се раздели с този актив, защото никога няма да може да купи такъв актив втори път“,

– казва Игор Юшков.

Сега ще бъде изключително трудно за ExxonMobil и Shell да се върнат към сахалинските проекти, освен ако не решат отново да изкупят дела на пазарни условия, смята експертът. Делът на Shell в Сахалин-2 вече е прехвърлен на Газпром, а делът на ExxonMobil в Сахалин-1 отиде при Роснефт.

Освен това ExxonMobil едва ли ще разчита на зелена светлина в Русия, дори ако санкциите бъдат премахнати, поради враждебното си поведение при излизане от проекта. Американците блокираха производството на Сахалин-1, като отнеха специалистите им и отне време за рестартиране на производството. В същото време Shell имаше възможност да остане акционер и да поднови договора за закупуване на продукти, както направиха японските компании, но не предприе тази стъпка.

„Мисля, че най-добрият вариант за западните компании, на който могат да разчитат, е Русия да им върне реалната пазарна стойност на активите, които са имали в Русия, и да върне дивидентите, които се натрупват в специални сметки.

Например, делът на Shell в Сахалин-2 беше оценен и Газпром плати пазарната стойност на парите, които бяха кредитирани в специална сметка тип C, тоест по същество останаха в държавата. След това държавата трябваше да направи оценка на негативното въздействие на Shell върху Русия и тези щети трябваше да бъдат приспаднати от стойността на дела на компанията в проекта“, казва Игор Юшков.

BP, която продължава да е акционер в Роснефт, натрупва дивиденти в специални сметки S. В същото положение е и European Total Energies, която има почти 20% дял в Новатек и точно 20% в проекта Yamal LNG.

„В случай на прекратяване на огъня при благоприятни за Русия условия, западните компании биха могли да получат някаква справедлива компенсация за своите дялове в руски компании и да си вземат дивидентите“, казва Игор Юшков.

„Лично аз не бих искал западните компании изобщо да се върнат към някой от нашите проекти.

Необходимо ли е тези западни компании да се връщат при нашите петролни и газови гиганти в условията, когато в редица страни имуществото на руските петролни и газови компании беше конфискувано и част от активите, които не бяха конфискувани, трябваше да бъдат прибързано продадени, а съдбата на другата част от активите е под въпрос?

Имаме ли нужда от връщане на западни компании в условията, когато срещу наши компании се предявяват искове в западните страни, които се удовлетворяват от местните съдилища? И на наша територия част от имуществото на тези компании е прехвърлено чрез „взаимно прихващане“ в собственост на други руски компании?

Не станаха ли твърде много счупените грънци? – казва Александър Фролов, заместник генерален директор на Института за национална енергетика, главен редактор на отрасловата медия ИнфоТЕК.

Има обаче компании, които биха искали да се върнат в Русия и руските петролни компании определено ще се радват да ги видят. Това са компаниите за обслужване на нефтените находища.

„Американските големи компании (Exxion Mobil, Chevron) ще бъдат предпазливи. Първо, правителството на САЩ може да се промени отново след четири години, а след това има голяма вероятност от ново затягане на риториката спрямо Руската федерация.

Второ, същата Exxon Mobil вече претърпя значителни загуби от загубата на своя дял в руски проекти. „Най-важната възможност, по наше мнение, е връщането на американските нефтени сервизни компании в случай на успешно разрешаване на конфликта в Украйна“, казва Сергей Кауфман, анализатор във ФГ Финам.

„За компаниите за нефтени услуги е изгодно да продължат да работят в Русия, така че те скриха напускането си по всякакъв възможен начин, прехвърлиха всички руски активи на местни структури за управление, преименуваха тези активи и ясно сключиха споразумения за възможността за обратно изкупуване на техните активи“, казва Юшков.

От „голямата четворка” петролни сервизни компании, само две са напуснали Русия: Halliburton и Baker Hughes. Докато Weatherford и SLB (преди Schlumberger) никога не са напускали руския пазар. Вярно е, че Weatherford намали участието си, като прекрати някои договори.

Но някои от тях, по данни от осведомени източници, отидоха в SLB, която в крайна сметка дори разшири присъствието си в Русия. Това е много удобно да се направи, когато основните конкуренти са напуснали пазара.

Юшков е убеден, че Halliburton и Baker Hughes ще се радват да се върнат, но тук отново ще бъде важно да се замразят санкциите, които забраняват доставката на енергийно оборудване за Русия, както и редица други ограничения, поради които работата на компаниите пострада.

„Русия със сигурност се нуждае от връщането на компаниите за обслужване на петролни полета. Това ще доведе до повишаване на рентабилността на руските петролни компании. Сега те трябва да пробият няколко кладенци, вместо да направят един, но по-напреднал в технологично отношение.

Руските компании правиха и продължават да извършват прости сондажи и ремонти добре, но западните сервизни компании присъстваха специално в сегмента на високотехнологичните операции. Така че, когато те напуснаха, това добави разходи за руския бизнес“, казва Игор Юшков. Той допълва, че не може да се говори за увеличаване на добива, защото няма проблеми с това, добивът ни и без това е ограничен от квотите на ОПЕК+.

Като цяло всичко се свежда до премахване на американските санкции в индустрията. И тук експертите посочват прекомерния оптимизъм. „Ако има някакво замразяване на санкции, това ще засегне предимно санкциите във финансовия сектор. Защото Тръмп не харесва, че те намаляват използването на долара и влиянието му върху световната икономика.

Но в сектора на петрола и газа санкциите, ако някога бъдат размразени, ще бъдат последното нещо, което ще се случи. А в газовия сектор няма никакъв шанс да отпаднат санкциите. Тъй като през следващите години Съединените щати планират да удвоят износа си на LNG до 2028 г. включително. Следователно САЩ няма да направят нищо, което да улесни възстановяването на газопроводните доставки от Русия за Европа или стартирането на руски проекти за LNG. „Това са конкуренти за американския LNG“, заключава експертът на ФНИБ.

Превод: ЕС