/Поглед.инфо/ През есента на 2023 г. в Република Турция ще се проведат президентски и парламентарни избори. Тъй като от скоро страната има президентска форма на управление (това беше причината за обвиненията срещу Ердоган в узурпация на властта от опозицията и западните страни), основното за бъдещето на Турция не е разпределението на местата в парламента, а поста на ръководител на държавата. От това зависи по-нататъшният вектор на политика както във външната сфера, така и във вътрешните работи.

Според проучвания на общественото мнение управляващата Партия на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган вече има около 33% от подкрепата на избирателите. Икономическите холдинги, създадени по време на управлението на Ердоган, са фокусирани върху Русия, Близкия изток, Африка и Азия.

Но самата външна политика на Зрдоган е явно експанзионистична по своята същност – при него Турция се укрепи в северната част на Сирия, част от Ирак, участва в битките в Либия и разшири икономическата зона в Средиземно море, макар и едностранно. Турските методи на мека сила се използват активно в Централна Азия, Африка и Балканите.

Предприети са и консервативни стъпки във вътрешната политика, например оттеглянето от Истанбулската конвенция, което сближава позициите на Турция и Русия и в очите на Запада изравнява президента Владимир Путин и Ердоган като автократични управляващи.

Какви са политическите амбиции на настоящата турска опозиция и други сили, претендиращи за участие в държавното изграждане?

Основният съперник на партията на Ердоган е Републиканската Народнорепубликанската партия, която е с исторически корени, тъй като е създадена от основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Според екзитполите те вече имат 28%.

Партията няма здравомислеща програма и идеология. Това е смесена торба от леви либерали, бивши комунисти, алавити (т.е. религиозни малцинства), светски групи, поддръжници на хомосексуалните бракове и други прозападно настроени.

Те имат ясно изразена прогерманска позиция (трябва да се припомни, че в Германия живеят голям брой турци), откъдето идва и външното препращане към Европейския съюз. Във вътрешнополитическия дневен ред те разчитат на открито противопоставяне на Ердоган.

Ръководител на партията е доста възрастен политик на име Кемал Кълъчдароглу, който е напълно зависим от западните корпорации и турските олигарси с връзки с Европа.

Той вече обяви, че ще участва в изборите като кандидат за президент. По отношение на вътрешнопартийните въпроси, Кълъчдароглу е компромисна фигура, която регулира вътрешнопартийните разногласия.

Доста показателно е, че настоящият кмет на Истанбул Екрем Имамоглу е по-харизматичен и успешен. Той също прояви интерес да участва в изборите, но ръководството на партията му забрани да се кандидатира, считайки, че е по-добре да заеме поста шеф на метрополията.

Трябва да се добави, че партията има доста добро финансиране, старият кемалистки елит я подкрепя от солидарност. Съюзът на индустриалците и предприемачите на Турция, който преди това установи връзки с европейските структури, е донор на Народнорепубликанската партия.

Друга ключова фигура в Народнорепубликанската партия е Юнал Чевикоз, който отговаря за външната политика. Самият той е бивш служител на турското Министерство на външните работи, член на масонска ложа, а през 2019 г. участва в среща на клуба на Билдербергите.

Има и сравнително нова - "Добра партия" (IYI) - това са прозападни националисти, а самата партия всъщност е създадена от САЩ и ЕС, за да откъснат част от електората от партията на Реджеп Ердоган. Парадоксално е, че лидерите на IYI са против Русия, докато обикновеният електорат се отнася към нас нормално (включително и за операцията в Украйна).

Ръководител на партията е жена на име Мерал Акшенер, която е прозападна в убежденията си. Сега те са в коалиция с народнорепубликанците. Все още не е известно дали Мерал Акшенер ще се кандидатира като независим кандидат за президент.

Народнодемократичната партия, която представляваше интересите на кюрдите, едва ли ще успее да се възстанови от масовите чистки и арести. Лидерът на партията Селахатин Демирташ е опитен политик и местни представители спечелиха много места в кметството на последните избори, но всички те бяха арестувани по подозрение за участие в тероризъм.

Теоретично те имат добри шансове, но сегашното правителство просто не им позволява официално да затвърдят победата си и да разширят влиянието си.

Западни анализатори обаче посочват, че именно кюрдите ще бъдат важен коз на предстоящите избори, тъй като те имат нарастваща демографска група и много от тях са млади хора на по осемнадесет и повече години.

Говори се, че може да се създаде спойлер-партия, състояща се от поддръжници на клана Барзани от Иракски Кюрдистан, тъй като те имат добри официални отношения с Анкара. Барзани позволяват турски бомбардировки над част от Иракски Кюрдистан, където се намира централата на Кюрдската работническа партия.

Въпросът е как да се убеди кюрдската младеж в Турция да се присъедини към тази партия и каква ще бъде позицията по отношение на номинацията на кандидат за президент. Въпреки че всичко това е теоретична измислица, е напълно възможно Ердоган да продължи курса на репресии срещу турските кюрди.

Народнодемократическата партия според проучванията на общественото мнение, е най-русофобската и прозападна.

И накрая, има я и Партията на националното движение (лидер - Девлет Бахчели). Всъщност това са прословутите „сиви вълци”, тоест религиозни националисти. Сега те са съюзници на Ердоган. Между другото, от всички изброени организации те имат най-добро отношение към Русия.

И последният фактор в турската политика е армията. Но след неуспешния опит за преврат през 2016 г. армията претърпя голяма чистка. Сега те са изцяло подчинени на Ердоган и няма политически амбиции сред военните, освен на някакво дълбоко секретно ниво, където има малка група конспиратори.

Ако говорим за реални шансове, предвид настоящата ситуация, тогава Реджеп Ердоган е в най-добра позиция сега. Въпреки че страната има високо ниво на инфлация и турската лира се срина преди няколко месеца, управляващата партия разполага с административен ресурс и се възползва от външнополитическата ситуация в свои интереси.

Пример е сегашното балансиране в отношенията с Русия и Украйна. Създава се допълнителна авиокомпания за организиране на туристическия поток от Русия към Турция. Докато в същото време дронове Байрактар се доставят на Украйна и се осигурява дипломатическа подкрепа.

И в тези отношения и баланса на силите се крие важен геополитически интерес на Турция от отслабването на Русия. Неслучайно турците се интересуват активно от Крим и не го признават за част от Русия, както и от Кавказ и Поволжието.

Турция се нуждае от проекта на пантюркизма като вид чадър и оправдание за евентуална намеса във вътрешните работи на Русия.

TRT на руски преследва открито русофобски курс на подкрепа за Навални и Ходорковски, да не говорим за разпалването на сепаратизма в Русия с фокус върху мюсюлманската и тюркската идентичност.

С това е свързан и проектът "Черкезки геноцид", както и различни мемориални елементи, като имена на улици в чест на Джохар Дудаев.

Тъй като Партията на справедливостта и развитието набляга на турската религиозна идентичност, споменът за някогашното величие на Османската империя също е от голямо значение за съвременната политика.

И тук има място за антируски стремежи, тъй като Турция помни ролята на Руската империя в освобождението на Балканите от турско владичество и поредицата от руско-турски войни.

Затова евентуалното отслабване на Русия се разглежда там като нова възможност за връщане на загубената сила. И ако погледнете през религиозна призма, тогава турската експанзия за Анкара е и разпространение на исляма в нови територии. В същото време турската версия на исляма е различна от класическата арабска.

Следователно запазването на върховната власт за Ердоган едва ли ще доведе до подобряване на отношенията ни с Турция. В най-добрия случай прагматичното сътрудничество ще продължи, особено поради силната зависимост на Турция от доставките на петрол и газ от Русия.

Но в най-лошия случай Анкара ще се държи по-упорито и агресивно спрямо Москва и тогава ще трябва да се дадат ясни сигнали, като забрана за вноса на зеленчуци или спиране на туристическия поток за Турция от руска страна.

Е, ако ситуацията се влоши още повече, трудно е да си представим до какво ниво може да достигне конфронтацията между Русия и Турция. Отново трябва да се помни, че Турция е член на НАТО и може да се присъедини към западните санкции по всяко време.

Сега помислете за версията, ако прозападни сили дойдат на власт в Турция. Например с помощта на финансови инжекции и други средства шефът на Народнорепубликанската партия поеме президентския пост.

На първо място, те ще започнат да премахват постиженията на Ердоган, ще се опитат да върнат формата на парламентарна република и активно да насърчават светската политическа система.

Разбира се, предвид прозападната им позиция, САЩ и ЕС ще окажат натиск върху тях относно Русия. Но те едва ли ще се откажат от руския газ и петрол, въпреки че могат и най-вероятно ще подкрепят част от санкциите.

Като цяло ще има голям конфликт на интереси. В страната обаче ще започне хаос и имайки предвид това, прозападните хора едва ли ще водят експанзионистична външна политика. С голяма вероятност те ще се опитат да подобрят отношенията си с ЕС и отново наивно ще чакат влизането в тази асоциация.

Разбира се, мюсюлманските страни ще бъдат скептични към новото правителство, което означава намаляване или отнемане на подкрепата от богатите страни от Персийския залив.

А такова отслабване на Турция ще бъде от полза за Русия, тъй като с компетентен подход ще бъде възможно не само да се поддържат необходимите постижения, но и да се покажат на турското общество всички предимства на наистина добросъседските двустранни отношения.

Превод: СМ

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?