/Поглед.инфо/ Относно колониалния рефлекс на френската външна политика

Френският президент Еманюел Макрон все повече мери на главата си ако не триъгълната шапка на Наполеон, то най-малкото кепето на генерал дьо Гол. Много от неговите международни инициативи са насочени към издигане на Франция до позицията на една от водещите световни държави, но по-често те се възприемат като реанимация на стария колониализъм.

Париж доста безцеремонно се намесва във вътрешните работи на другите държави. На 13 януари във френския град Пау се проведе среща на лидерите на петте страни от африканския Сахел (G5 Sahel) с президента Макрон и в очакване на срещата на върха възникна напрежение: Еманюел Макрон и френският министър на отбраната Флорънс Парли обявиха, че "на народите на Сахел ... са нужни френски войски ..." .

Сахел (от арабски ساحل - граница) е тропически регион на саваната в Африка, своеобразен преход от Сахара на север към по-плодородните земи на юг. Включва 10 държави и 300 милиона население от Атлантическия океан до Червено море.

В Сахел Франция провежда една от най-големите си чуждестранни военни операции. Тя започна в Мали през януари 2013 г. под название „Сервал“ в отговор на молбата на властите на страната за помощ в борбата срещу сепаратистите. Париж прехвърли в Мали 4500 войници, стотици единици бойна техника, авиация и ВМС. От юли 2014 г. операцията  получи названието „Бархан“ и се разпространи освен в Мали, в Мавритания, Буркина Фасо, Нигер и Чад. Основната цел на операцията е борбата с международния тероризъм. Сега френският военен контингент в Африка е разположен в три постоянни бази (Н’Джамена, Ниамей, Гао) и шест изнесени напред поста и струва на френския бюджет 700 милиона евро годишно.

Френската компания Orano (бивша Areva) разработва три уранови находища в Нигер. В Нигер, Буркина Фасо и Чад френските компании инвестират в развитието на транспортните мрежи (групата Bolloré) и производството на питейна вода (Veolia).

През февруари 2018 г. депутатите-социалисти François André и Joaquim Pueyo представиха в Националното събрание на Франция доклад, в който се посочва, че през последните четири години френската армия е загубила в задграничните операции 86 единици военна техника, от които само 22 са били унищожени от бандитите с помощта на импровизирани експлозивни устройства, а 64 са излезли от строя поради екстремния климат. Финансовите щети са оценени на 54 милиона евро. Френската отбранителна промишленост не успя да произведе нова бойна техника в количества, необходими за осигуряване на операциите в чужбина.

Франция няма тежкотоварни военни транспортни самолети. Най-тежкият самолет на френските ВВС A400M е в състояние да вдигне във въздуха само 37 тона товар (за сравнение: IL-76TD - 50 тона, AN-124 - 120 тона). За непрекъснатото снабдяване на контингента си в Сахел французите трябваше да наемат тези самолети от руски и украински компании. В края на 2018 г. руските компании „224-ти летателен отряд“ и „Волга-Днепър“ не продължиха споразумението, което създаде проблеми при доставките на френските войски в чужбина, съобщава френският военен портал Zone Militare. Дори превъоръжаването не гарантира успех. И така, новият атакуващ хеликоптер Eurocopter Tiger се оказа не приспособен за екстремните температури на Сахел.

Сред съюзниците за френските операции в Сахел Макрон също не намира подкрепа. На 30 ноември 2017 г. той изпрати покана до Държавния департамент на САЩ за американската делегация на следващата среща на върха на G5 Sahel, но поканата беше отклонена. Макрон многократно е молил Доналд Тръмп да предостави финансова помощ в операцията „Бархан", но САЩ се ограничават с това, да предоставят на французите разузнавателна информация за региона.

Провалът на операция „Бархан“ стана очевиден за френското общество. Трагичната гибел на 13 френски войници през ноември 2019 г. по време на антитерористична операция в Мали "потресе Франция и възроди въпросите за това, какво именно прави страната, в този обширен, полупустинен пояс на юг от Сахара", пише The Economist .

На срещата на върха в По на 13 януари Макрон „отчаяно молеше” Доналд Тръмп, пише британският Express , да не изтегля американските войски от Африка, което би станало „лоша новина” за Франция. Но Тръмп, който не е забравил думите на Макрон за "мозъчната смърт на НАТО", му отговори с "ледено" равнодушие.

Междувременно в страните на Сахел нарастват антифренските настроения. По време на първото си официално турне по африканските страни Макрон посети Буркина Фасо, където бе посрещнат с терористичен акт. В навечерието на пристигането му в столицата на страната Уагадугу на 28 ноември 2017 г. мотоциклетисти със скрити лица хвърлиха граната в автомобил с френски специални части. Граната избухна на тротоара, в резултат на което случайни минувачи бяха ранени. По време на посещението митингите и пикетите не спираха: протестиращите искаха изтеглянето на френските войски от страната и замерваха колата на Макрон с камъни. Под прозорците на университета на Уагадугу, където френският президент се срещна със студенти, протестиращите скандираха: "Долу с империализма!", "Не на френските бази в Буркина Фасо и Африка!"

На среща със студенти от столичния университет, френския президент беше попитан защо толкова малко африкански студенти учат във университетите във Френската република и толкова много френски войници се намират в страните от Африка. Отговорът на Макрон прозвуча грубо: "Не ми говорете така за френските войници, трябва да ги аплодирате" .

Френският публицист Томас Дитрих така  коментира изказванията на ръководителя на френската държава по време на това посещение: "Макрон се държа като дребен колониален чиновник, напил се с абсент.".

Още един пример за неоколониалните стремежи на Франция е Бразилия. На срещата на върха на G7 в Биариц през август 2019 г. Макрон всъщност предложи създаването на международен протекторат над Бразилия под предлог, че се грижи за страдащите от пожарите в горите на бразилска Амазонка. В Бразилия това твърдение предизвика негодуване.

Отговорът на бразилския президент Жаир Болсонару беше моментален. Според него планът на Макрон да започне да обсъжда случващото се в Амазония на срещата на лидерите на седемте водещи сили на западния свят е пример за „колониален начин на мислене“, който през 21 век е оскърбително. "Съжалявам, че Макрон се опитва да извлече политическа полза за сметка на вътрешните работи на Бразилия и други страни в Амазонка", написа Болсонару в Туитър.

Въпреки това през ноември 2019 г. френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан демонстративно се срещна с девет губернатори на североизточните щати на страната, които са в опозиция срещу Жаир Болсонару. Последният  изрази недоумение по време на срещите на Льо Дриан с представители на бразилските неправителствени организации: „Той дойде тук, за да обсъди някакви въпроси с неправителствените организации? Щом става въпрос за НПО, това предизвиква безпокойство у всеки разумен човек." Планираната среща между Болсонару и Льо Дриан беше отменена - вместо да се срещне с министъра на външните работи на Франция, президентът на Бразилия предпочете да се срещне с фризьора си. Въпреки това, след посещението на Льо Дриан в Бразилия, френското МВнР  публикува комюнике, което се съобщаваше, че Франция възнамерява да си сътрудничи с всички региони на Бразилия.

Изоставайки от водещата държава на ЕС Германия в областта на икономиката, Франция при президента Макрон се опитва да играе ролята на лидер в ЕС в международните отношения. Само че Франция вече не е това, което беше по времето на Луи XIV или Наполеон.

Превод: Поглед.инфо