/Поглед.инфо/ Що се отнася до обяснението на въздействието на втората по големина частна компания в Америка върху живота ви, никой не го прави по-добре от самата компания.
„Ние сме брашното във вашия хляб“, казва една от корпоративните брошури на “Каргил”, „житото във вашите спагети, солта върху вашите пържени картофи. Ние сме царевицата във вашите тортили, шоколадът във вашия десерт, подсладителят във вашата безалкохолна напитка. Ние сме олиото във вашия дресинг за салати и говеждото, свинското или пилешкото месо, което ядете за вечеря. Ние сме памукът във вашето облекло, подложката на вашия килим и торът във вашата нива. "

През 155-те си години “Каргил” се е намесила в почти всеки аспект на световния агробизнес, променяйки начина, по който хората произвеждат и консумират храна. Превръща собствениците си в милиардери. И изкачването ѝ се разиграва на устойчив фон на противоречия, скорошни разкрития, че веригата му за доставки е свързана с огромно обезлесяване - свързано с обширни пожари - в решаващия за Бразилия регион Серадо. Това е последният от поредицата скандали, засягащи “Каргил”, включително фаталните хранителни отравяния, обезлесяване, замърсяване на селското стопанство и обвинения в робски труд.

“Каргил” е толкова противоречив, колкото и огромен - и въпреки това почти със сигурност никога не сте чували за него. Как тогава този корпоративен колос успя да запази толкова нисък профил? И какво прави, докато останалите гледаме настрани?

Изграждане на титана

Уилям Уолъс Каргил основава “Каргил” през 1865 г., купувайки един склад в края на новата железопътна линия в Айова. Докато великите равнини се превръщат в житницата на Америка, той вижда потенциала за печалба, действайки като посредник между фермери и клиенти, може би дори разширявайки се по новите железопътни линии, които се движат към Уисконсин и Минесота.

Докато компанията се разраства, “Каргил” често е единственият елеватор за зърно в големите железопътни гари, оставяйки на фермерите малък избор, освен да приемат цените му - които понякога са фиксирани в задкулисни сделки. Подобна съмнителна етика помага на “Каргил” да увеличи обхвата и мащаба си: към края на века компанията обработва въглища, брашно, фураж, дървен материал и семена. Тя инвестира в железопътни линии, земя, напояване с вода и ферми.

Компанията е изправена пред първия си голям скандал по време на Първата световна война, когато е обвинена във военновременна печалба. В края на 30-те години на миналия век, когато сушата и изтощаването заплашват Великите прерии, “Каргил” е отстранен от борда на Чикаго за изкупуване на фючърси за царевица, с цел монопол над пазара.

И все пак компанията се разраства със зашеметяваща скорост. Подсилен от изгодни държавни договори по време на Втората световна война, износът на зърно в САЩ от “Каргил” се е увеличил с 400% между 1955 и 1965 г., като годишните продажби са нараснали до 2 млрд. долара. Докато натрупва капитал, компанията започва MO на дискретна, но безмилостна експанзия, с която ще бъде определена.

Към този момент “Каргил” е световен играч на стоковите пазари. Но преминаването му към преработка на храни в средата на ХХ век трансформира земеделието в Америка - и по целия свят - до неузнаваемост.

През последните 50 години селското стопанство е доминирано от няколко основни култури като пшеница, царевица и соя, коментира Ерик Милстоун, професор по научна политика в университета в Съсекс. “До каква степен “Каргил” го е управлява, е трудно да се установи, тъй като голяма част от търговията им е непрозрачна", каза той. „Но печели добре от това. Изиграва доминираща роля в стесняването и хомогенизирането на растенията по цял свят.“

Преминаването на индустрията към производство евтини стоки на огромни площи при много големи обеми, е ключово. От 80-те години на миналия това век се разпространява в световен мащаб, като изтласква семейните ферми по целия свят и основните бенефициенти са големите производители като “Каргил”.

„Преди ако купувахте пиле или говеждо месо, щяхте да го вземете от ферми в рамките на сто мили от вашия град“, коментира Глен Хоровиц от природозащитната организация “Могъщата земя”. „Сега месото и фуражите могат да бъдат изпратени на хиляди километри, без видимост как са направени. “Каргил” е създател на модерната селскостопанска система - с всичките ѝ злоупотреби.“

Говорител на “Каргил” каза: „Компанията се е заела да храни света по безопасен, отговорен и устойчив начин.“

До 2008 г. предприятието, която започнало като склад в Айова, се превръща в една от най-големите частни компании в западния свят. Днес в него работят приблизително 155 000 души в 70 страни. Неговият флот от 570 кораба премества 200 милиона тона стоки всяка година. Политическото и икономическото разузнаване на “Каргил”l за храните и селското стопанство дори е било по-голямо от това на ЦРУ.

Но преди всичко “Гаргил” се отличава със своята секретност. Семейство “Каргил”, 14 от които са милиардери, все още притежават 88% от корпорацията, което дава на компанията мощна шапка-нивидимка. Почти изцяло зависи от Каргил какво да бъде разкрито на обществото.

„Голяма част от основните селскостопански стоки в света преминават през ръцете на само четири международни търговски корпорации“, каза Милстоун. „Каргил” е една от тях.“

Където храната се подслажда, консервира, емулгира, смила или пропива с добавки, там е и “Каргил”. И той присъства на различни етапи от процеса, което означава, че може да доминира в различните сектори.

Например със соята. “Каргил” може да купува зърната от бразилски фермери, да ги съхранява в свой силоз, да ги отвежда през океана в наети от него кораби до своя фуражна мелница,, след което да транспортира получения фураж до птицеферма, сключила договор с “Каргил”.

“Авара”- съвместното предприятие на “Каргил” в Обединеното кралство с хранителната компания “Фасенда” и марката, под което функционират редица птицеферми - доставя пилета за “Теско” и “Макдоналдс”. Но няма причина някой, който си купува филе от „британско пиле“ или нагъва сандвич, да знае, че американска корпорация е участвала на почти всяка стъпка - или че бразилските гори са вероятно изсечени в процеса.

Тази дискретност не е случайност, казва Майкъл Лансинг, историк на околната среда. „Трудно е да си представим потребителски бойкот на “Каргил”, въпреки че екологичните групи са се опитвали“, каза той. „Защото, когато отида в хранителния магазин, къде да видя Каргил?”, допълни той.

Източник на соя

Имаше период, преди около десетилетие, когато екологичното досие на “Каргил” в Бразилия изглежда се подобряваше. В началото на 2000-те нивата на обезлесяване в Амазонка бяха шокиращи: площ с размерите на Хаваите беше разчистена само през 2004 г. През 2006 г., след кампания на Грийнпийс, “Каргил” и други големи купувачи на соя - заедно със своите клиенти като “Макдоналд” - се съгласиха да не търгуват със соя, отглеждана в новоизсечени гори на Амазонка. „Соевият мораториум“ се разглежда като огромен успех: обезлесяването на Амазонка рязко спадна и “Каргил” беше похвален за ролята си.

Но соята е голям бизнес в Бразилия - страната е произвела почти 118 млн. тона от нея през 2018 г. - и зад кулисите търговията продължава да процъфтява. Как Мораториумът просто търгуваше унищожаването на един екологично важен биом с друг: Серадо, разтегната тропическа савана с далеч по-слаби защити. Между 2008 и 2012 г. темпът на загуба на гори в Амазонка се забави с 67%. Но Серадо продължава да изчезва с тревожна скорост: през десетилетието до 2018 г. загуби 95 000 квадратни километра земя, 66% повече от Амазонка - което е три пъти по-голям размер.

Серадо е решаваща екосистема. Съдържа 5% от растителните и животинските видове в света. Освен това е огромен абсорбатор на въглерод, стабилизира регионалния климат и е от решаващо значение за осем от 12-те речни басейна на Бразилия. И това е неразделна част от националното енергийно снабдяване: 80% от електроенергията на Бразилия идва от ВЕЦ на реки, чиито изрови се намират в Серадо. Повече от половината от местната растителност вече е изчезнала. Голяма част от това, което остава, е опасно фрагментирана.

“Каргил” не само се противопостави на соев мораториум в стил Амазонка за “Серадо” - въпреки призивите на клиенти като “Теско” и “Макдоналдс” - но, според участниците в кампанията, насърчава конкурентите да направят същото. „Останалите търговци ще последват ръководството на “Каргил“, казва Хоровиц.

Мораториумът няма да сложи край на отглеждането на соя или дори да блокира разширяването му - Серадо има изобилие от деградирали земи, предимно бивши пасища за добитък, които биха могли да бъдат подновени за целта.

Серадо, с растителност, за която се изчислява, че поглъща еквивалент на 13,7 милиарда тона въглероден диоксид, се смята за жизненоважен в глобалната битка срещу изменението на климата - битка, за която “Каргил” публично изрази подкрепа. Той си постави цели да намали емисиите си с 10% до 2025 г. Миналият юли се ангажира да намали емисиите на парникови газове от предлаганите от САЩ говеждо месо с 30% през следващото десетилетие. И все пак Серадо, ако бъде оставен като естествена савана и гора, действа като огромен абсорбатор за въглерод.

Преди десет години “Каргил” си постави краен срок за прекратяване на обезлесяването в своите вериги за доставки до 2020 г. Миналата година призна, че ще изпусне този срок. Сега целта е 2030 г. Въпреки това, хората на територията на Бразилия казват, че има малко следи от подобни промени.

„Виждаме големи, страхотни комуникации навън, на маси на големи международни събития, но това, което виждаме на полето, е съвсем различно“, каза Изабел Фигейредо, еколог от Серадо в Института за обществото, населението и природата. „Няма пряка връзка между това, което казват, и това, което вършат в насажденията.“

Един доставчик на “Каргил” в Серадо разказва, че докато производителите на соя в региона все повече осъзнават международния натиск заради обезлесяването, “Каргил” никога не е разговарял с него за устойчивост, нито е преглеждал имотите му.

Хоровиц заяви, че е скептичен към твърденията, че веригите за доставка на соя са твърде сложни, за да се наблюдават правилно, като се има предвид, че “Могъщата земя” в миналото е представяла на “Каргил” ясни примери за обезлесяване в тяхната верига за доставки. „Написахме домашното за “Каргил” за самите тях“, но те така и не действат.

“Каргил” разказва: „Ние не доставяме и няма да доставяме соя от фермери, които разчистват земя в защитени зони. Имаме контрол, за да предотвратим влизането на несъответстващи продукти във веригите за доставки на “Каргил” и на нашите клиенти... Имаме същите очаквания от нашите доставчици”.

Загриженост за “Каргил”

Далеч от операцията си със соя, “Каргил” е и един от трите най-големи доставчици на пакетирано месо в света - практика, при която грешните стъпки могат да бъдат фатални. През 2000 г. умират седем души, 29 се разболяват, а три жени правят аборт, свързани с огнище на листерия в нарязана пуйка от преработвателен завод на “Каргил” в Тексас. Същата година едно тригодишно момиченце умира, а 140 други се разболяват, след като ядат месо, омърсено от ботулизъм, доставено от месокомбинат на “Каргил”, който има редица предишни случаи на замърсяване. Епидемия от салмонела в 37 държави през 2011 г. води до поредната смърт, свързана с преработено от “Каргил” месо.

През 2009 г. “Ню Йорк Таймс” установява, че хамбургерите, доставени от “Каргил”, замърсени с ботулизъм, са направени от кайма от евтини отпадъци, вероятно имали контакт с изпражнения, някои от които са били обливани с амоняк, за да се убият бактериите. Процесът спестява на “Каргил” 25% от разходите, но оставя един потребител парализиран от кръста надолу.

По това време представител на “Каргил” заяви: „Ние сме ангажирани с непрекъснато подобряване в областта на безопасността на храните.“

Въпреки че обикновено се спазват протоколите за безопасност, индустриализираната месна индустрия в САЩ е по-податлива на огнища, отколкото в Европа, най-вече защото плътността на добитъка е по-висока, а хигиенните стандарти по-ниски.

Антибиотиците се използват широко, не само за лечение на болни животни, но и за спиране на развитието на инфекции. Използването на антибиотици в производството на храни позволява на бактериите да развият резистентност, което означава, че лекарствата ще бъдат по-малко ефективни при хората. Резистентността към антибиотици е една от най-сериозните заплахи за общественото здраве в световен мащаб, която се изчислява да убива до 700 000 души всяка година.

“Каргил” публично заявява, че „подкрепя разумно и отговорно използване на антибиотици, за да помогне да се осигури безопасно, хранително и достъпно снабдяване с храна по целия свят“ и че „се ангажира да не използва антибиотици, които са критично важни за човешките лекарства, както е дефинирано от СЗО”. През 2018 г. обаче разследване на установи, че проби от животни, заклани в месокомбинат на “Каргил”, разкриват 11 различни антибиотични вещества, които са били използвани във веригите за доставка на компанията - включително три, класифицирани като критично важни за човешкото здраве.

Представители на комбината обявиха, че е невъзможно да се направят смислени заключения от данните. Те посочиха само наличието на антибиотици без информация защо са били прилагани. Понякога е необходимо да се използват критично-важни антибиотици, а всички използвани лекарства са одобрени за употреба при животни.

“Каргил” също е нарушил различни американски закони за околната среда през последните години. Вредните отпадъци от свинеферми и торове се леят в потоци и реки, включително в Мисури и Илинойс и заливите от Сан Франциско до Тампа, убивайки безброй риби и замърсявайки убежища, влажни зони и резервати. "Водата изглеждаше като мастило”, разказва фермер за разлив от отпадъци от прасета през 2012 г. в Илинойс. „Навсякъде имаше риби, мъртви риби. Не беше годно за нищо. Дори диво животно не би могло да пие от това”, допълни той.

Замърсяването на въздуха също е проблем. През 2005 г. компанията постигна споразумение с Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA), след жалба, в която се твърди, че е значително се подценяват емисиите въглероден окис и замърсители в преработвателните предприятия в 13 държави. Десет години по-късно “Каргил” се съгласява да се споразумее относно предполагаемите нарушения на Закона за чистия въздух - този път за несъответствие с разпоредбите, уреждащи стандартите за фармацевтични емисии в предприятието си за производство на витамин Е в Айова. И в двата случая компанията не признава отговорност.

“Могъщата земя” документира тези нарушения, заедно с много други, миналото лято в доклад, който обяви “Каргил” за „най-лошата компания в света“ - в отговор на това главният изпълнителен директор на “Каргил”Дейвид Макланан пое ангажименти относно обезлесяването.

"Оттогава не се е променило много", каза Хоровиц. „Работили сме за промяна на много компании в различни индустрии и никога не сме имали случай на главен изпълнителен директор, който да е поел ангажимент да действа и след това да е изпълнил обещаното”, допълни той.

Експлоатация на глобалния юг

В богатия световен север отрицателното въздействие на “Каргил” се ограничава до замърсяване на храните и замърсяване на околната среда. Но глобалният юг е изпитал по-широкообхватните ефекти на селското стопанство.

Може би най-шокиращо е твърдението, че ферма, снабдяваща “Каргил”, е използвала детски робски труд. “Каргил” отрича да е извършвал неправомерни действия.

Над две трети от какаото в света се произвежда от дребни стопани в Западна Африка, а “Каргил” е един от най-големите търговци на какао в света. През декември върховният съд на САЩ трябваше да разгледа дело, заведено за пръв път през 2005 г., в което се твърди, че “Каргил” е една от двете големи компании, които са "подпомагали и подпомагащи" детското робство в Западна Африка. Шестима производители на какао твърдят, че са били жертва на трафик като деца през 90-те години от Мали до Кот д'Ивоар, където са били принудени да работят без заплащане в плантациите и жестоко физически малтретирани от охраната. “Каргил” отхвърля обвиненията.

Адвокатите на ищците твърдят, че “Каргил” е знаел, че фермите, които е използвал, са експлоатирали деца роби, но въпреки това са продължава да правят бизнес с тях.

„Колкото и да е трудно да се повярва през 2020 г., “Каргил” иска Върховния съд да отмени вековния закон и да приеме, че корпорациите са имунизирани срещу престъпления по правата на човека съгласно международното право“, възмущава се адвокат Тери Колингсуърт. „С други думи, те искат Върховният съд да узакони робството на корпорациите, за да могат да продължат да печелят от децата роби, които в момента събират какаото си в Африка.“

Миналата година “Каргил” обяви инвестиция от 113 млн. долара за разширяване на своите обекти за преработка на какао в Западна Африка, включително 12 млн. долара за подобряване на прозрачността и устойчивостта на веригите за доставка, включително мерки за справяне с робския труд.

Подобно на соята, търговията с какао е причина за унищожаването на горите. Разследване на “Могъщата земя” от 2017 г. установи, че какаото, закупено от “Каргил” е отглеждано в незаконно обезлесени защитени зони в Кот д'Ивоар. През 2017 г. “Каргил” обеща незабавно да прекрати снабдяването от националните паркове и да възстанови горите в Кот д'Ивоар и Гана. Но“Могъщата земя” съобщи, че: „Година по-късно ... установихме, че на много места обезлесяването всъщност се е увеличило, след като “Каргил” обяви своя ангажимент“, се казва в доклада.

“Каргил” също е свързан с подобни на робски условия на труд в бразилските какаови плантации.

Агробизнесът в мащаба на “Каргил” има тенденция да облагодетелства богати и добре свързани производители и изисква огромни площи земя - често в страни, в които земеделието в миналото е било несигурно за бедните селски работници.

Силно концентрираната собственост върху земята отдавна е катализатор за конфликти в Бразилия. В амазонския щат Пара операциите на “Каргил” - включително изграждането на огромно пристанище на река “Тапахос”, което може да транспортира 5 милиона тона соя годишно - са стимулирали развитието на соята, но също така са свързани със загрижеността относно местните спорове за земята и натиска върху коренното население територии.

През август вождът Маноел Мундуруку каза, че пристигането на мащабно отглеждане на соя върху прародината на племето му е променило почти всеки аспект от живота: техните гори са били унищожени, потоците им са затлачени и пестицидите са пръскани на метри от техните домове и култури. „Имахме достоен живот, гора около нас, потоците ни и достатъчно храна, за да могат хората ни да ядат“, каза той. „С пристигането на агробизнеса на нашата територия нещата станаха много по-трудни и по-сложни.“

През септември 2018 г. 10 фермери, свързани със Съюза на селските райони на Сантарем (, заведоха иск срещу националната индианска фондация на Бразилия във връзка с процеса на демаркация на племето Мундуруку, твърдейки, че притежават част от земята в рамките на претендираната от Мундуруку територия. Смята се, че тези фермери са потенциални доставчици на “Каргил”. Съюзът отказва коментар.

Още по-на юг “Каргил” набавя соя от фермери-арендатори на площ, двойно по-голяма от Голям Лондон в сърцето на границата на обезлесяването в Западна Бахия. Семейства, които живеят на земята повече от век, казват, че че земеделците са окупирали земята, на която някога свободно са пасели животни. Има и твърдения за насилие от частни охранители. Агенцията за земеделска реформа в Бразилия изрази загриженост относно аспекти на първоначалната покупка през 1978 г . Ако това бъде потвърдено, това може да е едно от най-големите грабежи в бразилската история.

Земеделците, свързани с “Каргил” отричат насилието. Техен представител заяви: “През 2010 година частна охранителна компания беше наета, за да осигурява сигурността на работниците, ако станат жертви на грабежи и разруха”. Допълва се, че споровете за земята все още се разглеждат в съда.

Пълни джобове, празни обещания

Преглеждайки историята , изглежда удивително, че критиките към “Каргил”l не са по-известни. Но компанията е майстор в управлението на информация, не на последно място в собствения си публичен профил. Имиджът на семейна фирма, която се стреми да нахрани света, е този, който “Каргил” отглежда от десетилетия, каза Лансинг. „Той приема различни образи от 60-те години на миналия век, но посланието по същество е едно и също:„ Правим услуга на света “

Ако не сте гледали рекламното видео на “Каргил” за устойчивото развитие от 2017 г., вероятно можете да си представите какво има в него. То събира кадри на весели фермери от цял свят, отглеждащи соеви зърна и преминаващи през осветени от слънцето посеви, прекъснати от изображения на зелени пейзажи. Музиката е бълбукаща, оптимистична. В клипа са изброени четирите приоритета на “Каргил” за изграждане на устойчиво бъдеще: изменението на климата, използването на земята, водните ресурси, поминъка на фермерите. Убедително е.

Критиците казват, че в този подход съществува реална и настояща опасност. “Каргил”l може да бъде под натиск да работи устойчиво, но за да бъде натискът ефективен, той трябва да има търговски последици: той трябва да идва от клиентите на “Каргил”. И все пак “Каргил” говори толкова много за устойчивост, че клиентите му - магазините и ресторантите, в които купуваме храната си - може да повярват, че работата вече е свършена.

„Наистина ни беше трудно, независимо колко доказателства събираме за обезлесяването или детския труд, клиентите да повярват в това“, каза Хоровиц. „”Каргил” е промил мозъка на клиентите им”, заключи той.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели