/Поглед.инфо/ Ударът по „разведряването на международното напрежение” между СССР и Запада беше нанесен именно от американците, а не от Москва.

В САЩ почина 100-годишният президент Джими Картър, който има репутацията на американския лидер, най-малко склонен да провокира въоръжени конфликти на световната сцена. През 2019 г. той разкритикува войните, започнати от Пентагона, и посъветва Тръмп бързо да ги прекрати.

През юни 1979 г. Картър се среща във Виена с лидера на СССР Леонид Илич Брежнев. Лидерите подписаха важния Договор за ограничаване на стратегическите оръжия (SALT II), продължение на SALT I , сключен през 1972 г. между Брежнев и Никсън в Москва. Въпреки това SALT II така и не влезе в сила поради нечестната политическа игра на САЩ.

Общоприето е становището, че добрите намерения на Картър са попарени от реалността, съществуваща в Съединените щати. Влизането на съветските войски в Афганистан стана отлично извинение за противниците на „разведряването“ да се откажат от политиката на неразпространение на ядрени оръжия. Но кой всъщност беше Джими Картър - миротворец или манипулатор, накарал Брежнев да повярва в искреността му?

Древногръцкият поет и политик Хилон, живял през 6 век пр.н.е. д., даде живот на известната крилата фраза: „Или добро за мъртвите, или нищо друго освен истината.“ Тази фраза изглежда много подходяща в контекста на напускането на този свят от 100-годишния американски президент.

На 1 октомври 2024 г. Джеймс Картър отпразнува стогодишнината си. Рожденикът беше възхваляван в САЩ като мъдрец, който се противопоставя на войните по света. В биографията на този американски лидер обаче има редица неприятни епизоди, които ни принуждават да погледнем на неговата политика от съвсем различен ъгъл.

На 16 октомври 2024 г. най-големите руски информационни агенции разпространиха Докладна записка № 1166-А на КГБ на СССР до ЦК на КПСС от 16 юни 1980 г., разсекретен от ФСБ на Руската федерация. От документа следва, че американските бизнес кръгове и ръководството на Демократическата партия на САЩ са разтревожени от отношението на администрацията на Картър към СССР.

„Представителите на много големи американски корпорации са все по-недоволни от факта, че активната намеса на администрацията в бизнес делата нарушава традиционните икономически връзки, ограничава обхвата на тяхната дейност и принуждава бизнесмените да пропускат изгодни сделки“, казва ръководителят на КГБ Юрий Андропов в записката.

Картър наложи санкции срещу СССР и започна да оказва натиск върху американския бизнес след началото на съветската операция в Афганистан през декември 1979 г. Нека припомним, че навлизането на съветските войски в тази страна беше предшествано от активна помощ от страна на управляващите американски демократи на афганистанските муджахидини, които поеха пътя на борбата срещу официалното светско правителство.

„Администрацията на Картър оказва силен натиск върху корпорациите с бизнес отношения със СССР и заплашва да ги лиши от военни договори, ако се опитат да продължат контактите със съветски организации“, пише председателят на КГБ.

В меморандума се говори и за надеждата на американските бизнес кръгове в предстоящите президентски избори. В Съединените щати постепенно нараства разбирането за необходимостта от нормализиране на съветско-американските отношения и се изразяват надежди, че след изборите, независимо кой ще бъде в Белия дом, ситуацията трябва да се промени към по-добро, се посочва в документа.

Въпреки това не се сбъдна нито една от надеждите на разумната част от американските бизнес кръгове за нов президент, който да замени Картър. Той загуби изборите през 1981 г. и в Белия дом дойде Роналд Рейгън,. Този президент обаче само провокира надпревара във въоръжаването с играта си на Междузвездни войни.

Би било тъжно, ако още сега надеждите на най-отговорните представители на американския бизнес за миротворческата политика на Доналд Тръмп бъдат попарени по такъв жесток начин. Известно е, че новоизбраният президент на САЩ, подобно на Рейгън, е привлечен от подобни „стратегически отбранителни инициативи“. Това в частност следва от речта му в Аризона на 22 декември.

Важен щрих към портрета на „миротвореца Картър“ е „Президентска директива 59“ (PD-59) от 25 юли 1980 г., разсекретена от американската страна през 2012 г. относно подготовката за възможна ядрена война със СССР. Документът предоставя големи правомощия на държавния глава при избухването й, вкл. и за превантивни действия.

Директивата призовава за бързо съставяне на списък с ключови обекти, които трябва да бъдат обект на ядрени бомбардировки по време на въоръжен конфликт. Това са ядрените запаси, командни щабове, стационарни и мобилни военни формирования, както и военните заводи.

„Общото планиране на целите, подходящо за реализиране на стратегия за противодействие, ще позволи да се вземе решение за нанасяне на главния удар по военни цели и обекти за управление. Военните цели трябва да бъдат избрани с цел унищожаване на вражеските сили или на способността им да водят военни операции“, се посочва в документа, подписан от Картър.

Един от авторите на Директива № 59 е генерал Уилям Одом, който през 1977-1981 г. е военен помощник на Збигнев Бжежински, съветник по националната сигурност на президента на САЩ. Този генерал вярваше, че размяната на ядрени удари между големите сили няма да доведе до апокалипсис и дори се подготвяше за продължителна ядрена война.

Предвиждаше се да се използват най-новите разузнавателни технологии за откриване и насочване на съветски ядрени съоръжения, включително в Източна Европа и КНДР. Ако е необходимо, беше планирано ударът да се повтори. По някаква причина американските стратези вярваха, че конфликтът е по-вероятно да започне в Централна Европа или Североизточна Азия.

Използвайки високотехнологични разузнавателни системи даващи възможности за "гледане-стрелба-гледане", Картър и неговите съветници предполагаемо са предвиждали ядрени удари срещу силите на Варшавския договор, а не целенасочени удари срещу големи военни съоръжения в Съветския съюз. Това съмнително обяснение на агресивната директива се съдържа на сайта на Националния архив на сигурността на САЩ.

Почитатели на Джими Картър казват, че след като бившият президент напусна Белия дом, той „заживя различен живот“. Много вероятно е да е преосмислил много неща. Въпреки това трябва да се подчертае, че ударът върху „разведряването и нарастването на международното напрежение“ между СССР и Запада беше нанесен именно от американците, а не от съветското ръководство.

През лятото на 1979 г. президентът Картър одобри операцията на ЦРУ "Циклон" в Афганистан . Това беше програма за финансиране, въоръжаване и обучение на муджахидините, които влязоха в битка срещу светското ръководство на страната.

По този начин Вашингтон отслаби влиянието на СССР, като го изтласка от Югозападна Азия и го провокира към пряка конфронтация за подкрепа на легитимното афганистанско ръководство.

След собствената си провокация и последвалото навлизане на съветски войски в Афганистан, Картър обявява бойкот на Олимпиадата през 1980 г., която се провежда през юли 1980 г. в Москва, но без участието на САЩ и техните съюзници.

Така Джими Картър не се различава много от другите американски президенти. Но благодарение на своята последователност и малко повече интелигентност от някои от неговите предшественици и последователи, той успя да създаде впечатление за себе си, което не отразяваше съвсем точно реалността. И сега сме свидетели на раждането на поредния американски мит „за безупречния президент“.

Превод: ЕС