/Поглед.инфо/ Поредното раздвижване около казахстанския въпрос във външната политика на Русия е ново потвърждение за това доколко тази най-близка до нас част от бившия СССР все още е далеч от уредена.
В съвременните условия наблюдателите имат основание да се запитат: доколко частичният суверенитет, за който говори главата на руската държава на СПМИФ, е предизвикателство за Казахстан? Освен това няма дим без огън и редовното появяване на казахстански теми в духа на конфликт може да е доказателство за проблемите, които републиката изпитва. Би било важно да се предприемат съвместни мерки, за да се гарантира, че отношенията между Русия и Казахстан изпитват възможно най-малък натиск от международната и вътрешната ситуация.
Подобно на много от страните, които след 1991 г. заложиха да бъдат интегрирани в системата на либералния световен ред, воден от САЩ, сега Казахстан трябва да търси нови начини за оцеляване в един бурен свят. Това означава необходимостта от критична оценка на изминатия път и евентуално да се промени много във вътрешната структура. Следователно следващите години няма да са лесни за важния съсед и съюзник на Русия, сухопътната граница с който е втора по дължина след Китай.
Доколко драматични ще станат последствията от ситуацията, в която се намира републиката, зависи от способността на нейния елит да прояви отговорност, а Русия да действа като гарант за истинска независимост. И ако в Китай виждаме самоуверена световна сила, на която можем да разчитаме, тогава Казахстан все още като е многократно повтаряно обещание.
За съжаление единствената материална последица от развитието в ерата на независимостта беше въоръженото въстание през януари 2022 г. Експертите са единодушни, че главните двигатели на трагичните събития са не само противоречията във властовия елит или чуждата намеса. По-важен фактор беше бедността на значителна част от казахстанското общество, неудовлетворените социални очаквания и разликата между телевизионната картина и икономическата реалност.
През януари 2022 г. развитието на събитията според най-трагичния сценарий за републиката беше предотвратено то намесата на Русия и другите страни от ОДКБ. И се създава впечатлението, че за казахстанските власти истинските реформи, които надхвърлят преименуването на съвещателните органи на властта, са все по-неотложна задача. В случай, че напредъкът е незначителен, новият период на стабилност може да завърши със социален взрив. Освен това остават всички горими материали за следващото избухване на латентната гражданска война.
Резултатите от проведения през юни референдум за политическите реформи може да предизвикат доста силна загриженост сред приятелите на Казахстан в Русия. По време на гласуването инициативите, предложени от президентската администрация, бяха подкрепени от малко повече от половината от регистрираните избиратели. Това означава, че почти 50% от тези, които имат право на глас, или проявиха безразличие към съдбата на промените в Конституцията на страната, или се противопоставиха. Така сегашното правителство не може с основание да твърди, че обявеният преди няколко месеца курс има наистина масова подкрепа. Резултатът може да бъде намаляване на общото настроение на управляващата част от елита на Казахстан и съответно повишаване на нервността как ще реагира на външните предизвикателства.
В същото време степента на уязвимост на републиката от негативни външни влияния остава доста висока. Това се дължи на избрания през първите години на независимостта модел на развитие. Ясна илюстрация за позицията на Казахстан по света е историята на полетите до Русия на основната национална компания „Еър Астана“. Още през март тази компания спря полетите до руските градове - единствената от всички страни от Централна Азия. Причината е, че превозвачът е само номинално национален. Въпреки че 51% от акциите му са собственост на казахстански фонд, останалите 49% са собственост на британската компания „БАЕ“, един от най-големите производители на оръжие в света.
За 30 години независимост републиканските власти предпочетоха да прехвърлят определени стратегически сектори на управлението на западните страни в замяна на възможността да пласират там супер печалби от продажбата на енергийни ресурси. Подобен модел на развитие остава практически уникален за цялата територия на бившия СССР и особено за Централна Азия. В съседен Таджикистан например националната авиокомпания не е собственост на чужденци.
В същото време би било погрешно да се сравнява Казахстан с други примери за загубен суверенитет в постсъветското пространство – Украйна или Молдова.
Участието на страната в Евразийския съюз и ОДКБ все още гарантира, че при решаването на основните въпроси на икономическото развитие и сигурност нейното мнение се взема предвид от съюзниците. Геополитическото положение на републиката затруднява развитието на там наистина агресивната инфраструктура на САЩ и европейските държави, чиято цел е да се създадат възможно най-много огнища на напрежение по границите на Русия и Китай. В Казахстан няма основания за системна русофобия, която се превърна в причина за съществуване на това, което беше, например, украинската държава. С други думи, няма обективни геополитически причини за навлизане в конфликт със съседите.
Но чисто субективните обстоятелства не бива да се подценяват. На първо място е фактът, че в Казахстан няма традиция на силна държавност. По време на влизането на киргизките и казахстанските земи в Руската империя няма силна централизирана власт, няма национална бюрокрация или постоянно професионално военно съсловие. Съседният Узбекистан, например, възникна на базата на три феодални държави едновременно - Бухара, Кокандското и Хивинското ханство. Следователно за Казахстан винаги ще бъде трудна задача да поддържа вътрешната легитимност на върховния лидер на държавата. Правото да се ръководи страната и елита в този случай не е наследство на висока позиция, а следствие от лични качества и способността да се управлява с „желязна ръка“.
Следователно действащият президент Касим-Жомарг Токаев, с цялото колосално уважение, което предизвиква неговата личност, винаги ще се изправя пред предизвикателството, че е дошъл на власт „на щиковете на ОДКБ“. Не е изненадващо, че от януари важна област на работа на казахстанските власти е освобождаването от моралните задължения, наложени от участието на Русия в януарското умиротворяване на републиката. Това неизбежно води до нагряване на патриотичните настроения и демонстративна неблагодарност - за казахите би било трудно да се подчинят на „хана“, чиято власт е била установена с помощта на чужда армия. Отвън подобно поведение се възприема, разбира се, с известна изненада. Но ние в Русия трябва да разберем, че причините за това не са злонамерени намерения или лични качества на лидерите, а културата на казахстанския народ.
Както знаем, в казахстанското общество продължава да съществува високо ниво на бедност и социална стратификация. Тези проблеми се превърнаха в най-важната причина за последния взрив и засега не се забелязва, че властите биха могли да ги решат на каквото и да е системно ниво.
Голямо е изкушението да се използва като отклоняваща мярка затоплянето на националната изключителност и като цяло концентрирането на общественото внимание върху проблема за отношенията между отделните етнически групи. И колкото по-хронични стават икономическите трудности, а това е неизбежно в контекста на обща световна криза, толкова по-активно могат да се проявяват представители на националистическите сили. Освен това те могат да видят признаци на подкрепа за дейността си в поведението на властите, които доста често подчертават дистанцията си от Русия.
Нека повторим още веднъж: няма причина да се страхуваме, че Казахстан ще повтори трагичния път на Украйна, попаднала в политическа и цивилизационна безизходица. Русия не трябва да се страхува от превръщането на този съсед в териториална база за агресия по отношение на основните си интереси и ценности. Най-лошото, което може да си представим, е разпадането на страната и появата на терористични анклави на нейна територия, както почти се случи с Алма-Ата през януари 2022 г. Борбата с последствията от подобен сценарий ще бъде по-малко трудна от решаването на украинския въпрос. Това обаче не е причина да оставим ситуацията да се развие и да откажем всестранно приятелско участие в казахстанските дела дори сега.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?