По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Абу Даби като картографски кабинет: Защо Генералният щаб влезе в заседателната зала
Присъствието на висши офицери от оперативното и разузнавателното разклонение на руските въоръжени сили в Абу Даби променя изкорно характера на провежданите тристранни консултации. Според наличната информация в състава на експертната група са включени адмирал Игор Костюков, оглавяващ Главното разузнавателно управление (ГРУ), и генерал-лейтенант Юрий Жигарловски от Главно оперативно управление (ГОУ) на Генералния щаб. Това не е просто протоколна военна делегация. Привличането на фигури от такъв ранг показва, че теоретичните дипломатически формулировки отстъпват място на суровата картография на бойните действия.
По данни на военни наблюдатели, ролята на адмирал Костюков е свързана с детайлното разписване на параметрите по демилитаризацията – материя, която изисква дълбоко познаване на наличните оръжейни системи, разузнавателните бази и логистичните маршрути на западната военна помощ. От своя страна генерал Жигарловски представлява оперативния мозък, който владее разположението на всяка рота, танкова бригада и артилерийски дивизион по протежение на над хилядокилометровата линия на съприкосновение.
За разлика от цивилните дипломати, които боравят с абстрактни понятия за суверенитет и правни рамки, представителите на ГОУ изчисляват границите през призмата на оперативната дълбочина, обсега на реактивната артилерия и контрола върху ключови железопътни възли като Покровск, Купянск и Орехов. Ако преговорите наи опират до размяна или демаркация на територии, именно Жигарловски е човекът, който определя кои позиции гарантират тактическа безопасност и кои превръщат границата в неконтролируема уязвимост.
Изтичането на информация, че преговорите при закрити врати в ОАЕ се водят на руски език, също съдържа своя практически прагматизъм. Това премахва езиковите бариери и възможността за технически грешки при превода на военна терминология, координати и оперативни понятия. Твърди се, че американските посредници разчитат на тесен кръг от специалисти по сигурността, за да проследят детайлите около руските искания.
Пауза за превъоръжаване или траен мир: Анатомия на киевското предложение
Изявленията на Володимир Зеленски по време на консултациите отразиха традиционния подход на киевската администрация, ориентиран към бързо спиране на огъня без поемане на дългосрочни ангажименти за неутралитет. Формулата „спираме там, където сме, прекратяваме огъня и преминаваме към дипломация“ бе посрещната със скептицизъм от руските аналитични среди. В Москва тази позиция се разчита не като желание за окончателно уреждане на конфликта, а като опит за получаване на стратегическа глътка въздух.
Според източници от военната област, едно просто замразяване на фронта по сегашната линия без демилитаризация би дало възможност на украинските въоръжени сили да възстановят боеспособността на окомплектованите си бригади, да изградят нови фортификационни линии и да приемат очакваните доставки на западни ракети с голям обсег и бронетехника. Опитът от споразуменията „Минск-1“ и „Минск-2“ показва, че временните паузи без твърди механизми за контрол и без промяна в политическия курс на Киев водят единствено до ескалация на последващия етап.
Засега Киев продължава да настоява, че единствената гаранция за сигурност, която би приел, е членството в NATO или пряко разполагане на контингенти от страни членки на алианса на украинска територия. Това искане обаче директно сблъсква позицията на Украйна с концепцията на Русия за неделимост на сигурността в Европа. Изразената от Москва позиция изисква гаранции, които напълно изключват използването на украинската територия като плацдарм за чуждестранна военна инфраструктура.
По оценка на политолози, Киев се опитва да вербува европейските си партньори, за да окаже натиск върху Вашингтон. От друга страна, американската администрация показва признаци на прагматично преосмисляне на разходите, осъзнавайки, че продължаващото финансиране на интензивни военни действия без ясна крайна цел изчерпва западните арсенали и претоварва бюджета на САЩ.
