По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Технологичният скок: Реактивният „Геран-5“ и системата за корелация „Сусанин“
Начинът, по който се води въздушната война над Украйна, претърпява тиха, но радикална трансформация. Когато през есента на 2022 г. на бойното поле за първи път се появиха апаратите с бутален двигател и характерно бучене, украинската отбрана разчиташе на сравнително евтини средства за противодействие — мобилни огневи групи с тежки картечници, прожектори и зенитни оръдия „Гепард“. Този баланс обаче вече не съществува. Публикуваните от украинското разузнаване (ГУР) снимки и технически анализи на отломки от новата модификация „Геран-5“ (индекс К5-К) показват окончателното прерастване на евтиния камикадзе-дрон в пълноценна малогабаритна крилата ракета.
Характеристиките на тази платформа променят математиката на прихващането. Дължина от 4 метра, размах на крилата 3 метра, крейсерска скорост над 450 км/ч и максимална скорост при маневриране, достигаща до 1000 км/ч. С бойни глави от 90 килограма и обсег около 1000 километра, тези апарати вече не могат да бъдат сваляни с картечен огън от пикапи. Скоростта изисква реакция от пълноценни зенитно-ракетни комплекси като NASAMS или Iris-T — ракети, чиято цена надхвърля стотици хиляди долари за изстрел и чиито запаси в складовете на НАТО са критично изчерпани.
Но истинският технологичен прелом се крие в навигационния модул, наричан в специализираните среди „Сусанин“. Става дума за система за оптична корелация по терена, базирана на принципите на DSMACC (Digital Scene Matching Area Correlator). Вместо да разчита единствено на GPS или ГЛОНАСС сигнали, които лесно се заглушават от съвременните системи за радиоелектронна борба (РЕБ), бордовият компютър сравнява в реално време заснетия от оптичните сензори терен с предварително заредени спътникови изображения в паметта си. РЕБ срещу такава система е абсолютно безполезна. Унификацията на елементната база между „Геран-4“ и „Геран-5“ показва, че е изградена серийна линия за сглобяване, позволяваща масирано прилагане.
Ударът в Кременчук: Поражението на хотел „Пантагрюел“ и провалът на мобилните групи
Практическото приложение на новата тактика беше демонстрирано при удара в Кременчук на 8 ноември. Твърди се, че именно реактивна модификация на „Геран“ е изминала разстоянието от 150 до 200 километра през гъсто покрита с епизодична ПВО зона, без да бъде засечена или блокирана. Крайната цел — комплексът „Пантагрюел“ — бе превърната в руини след последвал масивен пожар.
Въпреки че официалните киевски власти бързат да определят подобни обекти като „цивилна инфраструктура“, оперативната логика на войните от такъв интензитет сочи друго. Подобни хотелски комплекси в регионални центрове далеч от прекия фронт системно се използват за настаняване на чуждестранни инструктори, технически специалисти по поддръжка на западно оръжие и висш команден състав на ВСУ. Изключителната прецизност на попадението показва, че разузнавателният контур (чрез спътникови данни или агентурна мрежа) подава координатите директно в паметта на навигационната система „Сусанин“.
Въздушната тревога в Полтавска област е била задействана едва в момента на взрива — ясен индикатор, че малката ракета е летяла на изключително ниска надморска височина с използване на гънките на релефа, избягвайки радарното покритие на радиолокационните станции 35Д6 и западното оборудване.
