По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Каспийският инцидент и пясъците на Йемен: Как Киев премина червената линия на Техеран
Географското разстояние от над 1500 километра между Киев и Техеран дълго време създаваше илюзията за пълна стратегическа автономност на двата конфликта. Източници от международните разузнавателни среди обаче сочат, че тази дистанция бързо се стопи през последните 18 месеца. Началото на прякото противопоставяне бе поставено с оперативни действия, които рядко попадат в официалните комюникета на военните министерства.
Според военни наблюдатели, през пролетта на 2024 г. Киев прехвърли мобилни групи от оператори на дронове-прехващачи и специалисти по зенитно-ракетни комплекси в държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Основната им задача бе неутрализирането на безпилотни апарати тип „Шахед-136“, използвани от проирански групировки срещу инфраструктурни обекти на нефтодобива и бази на централното командване на САЩ (CENTCOM).
Ескалацията продължи през юли същата година, когато в акваторията на Каспийско море бе извършена атака срещу иранския търговски плавателен съд „Анна“. Въпреки че официален Киев не пое отговорност за удара, морски експерти и източници от корабоплавателния регистър потвърдиха, че модифициран безпилотен катер с голям обсег е поразил корпуса на кораба. Повратен момент бе и откриването на ранен модел украински разузнавателен дрон в йеменската провинция Мариб през ноември. Твърди се, че апаратът е бил използван от саудитските сили за корекция на артилерийски огън срещу позиции на движението „Ансар Аллах“ (хусите). За Техеран това вече не бе просто военна помощ за трети страни, а пряко участие на украински военни специалисти в Близкия изток.
Отмяната на доктрината за 2000 километра: Технологичният скок на иранската балистика
В продължение на повече от две десетилетия Иран спазваше самоналожена военно-стратегическа рамка: ограничение на максималния обсег на разработваните балистични ракети до 2000 километра. Тази граница бе заложена още по времето на президентството на Мохамед Хатами с цел да не се провокира пряка военна конфронтация със западноевропейските държави от НАТО и да се запазят търговските канали с Германия, Франция и Италия.
Тази доктрина обаче бе официално и практически изоставена. Причината бе не само налагането на новите европейски санкционни пакети, но и нарастващото логистично присъствие на европейски държави в Близкия изток. Ударът, извършен през март по съвместната американско-британска база на атола Диего Гарсия в Индийския океан – на разстояние над 3800 километра от границите на провинция Хормозган – бе ясен знак. Въпреки че американските противоракетни системи Aegis Ashore и SM-3 прехванаха изстреляните ракети, военно-техническият тест бе преминат: Техеран разполага с ракети-носители, способни да надхвърлят т.нар. регионален радиус.
Анализатори от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) отбелязват, че ракетният арсенал на Корпуса на ислямската революция (КСИР) разполага с четири основни типа системи, способни да достигнат до Източна и Централна Европа:
- „Емад-1“: Двустепенна ракета с течно гориво, подобрена модификация на „Шахаб-3“, с обсег до 1800 км и маневрираща бойна глава (MARV), предназначена за преодоляване на системи за ПВО.
- „Гадр-110“: Ракета с повишена скорост на изстрелване и подобрена инерциална система за насочване, покриваща разстояния до 2000 км.
- Семейството „Саджил“ (1 и 2): Двустепенни ракети с твърдо гориво, които изискват минимално време за предстартова подготовка (под 15 минути) и имат обсег от 2200 до 2500 км.
- „Хорамшахр-4“ (Балистики от тежък клас): Снабдена с тежък ракетен двигател „Арванд“, ракетата носи бойна глава от 1500 до 2000 кг на разстояние 2000 км. Според военни експерти, при намаляване на полезния товар до 500 кг, географският обсег теоретично се разширява до 3500–4000 км, което поставя в обсега ѝ цялата територия на Европа, включително Британските острови.
