Картографиране на целите: Кои обекти попадат в обсега на евентуален удар
В публикуван репортаж по държавния ирански телевизионен канал IRINN бе графично представена карта на потенциални зони за ответни действия. В списъка на цитираните цели бяха включени не само американските бази в Кипър (Акротири), Гърция (Суда бей), Румъния (Девеселу) и Полша (Жешов), но и конкретни градове на украинска територия – Киев, Одеса и Лвов.
Според военни анализатори от Центъра за анализ на стратегии и технологии (CAST), директен удар по символични политически центрове в Киев – като сградата на Президентската администрация на ул. „Банкова“ или Върховната рада – е с ниска степен на вероятност. Причината е проста: Техеран не разполага с неограничен ресурс от тежки балистични ракети с голям обсег и не би хабил стратегически оръжия за чисто политически ефект, който няма да промени съотношението на силите в Близкия изток.
По-вероятният сценарий, според източници от разузнавателните среди, включва удари по обекти с двойна употреба или инфраструктура, свързана с подкрепата за саудитските и американските операции срещу хусите:
- Центърът за данни край Харков: Вземането подцел на комуникационни възли, използвани за обработка на разузнавателна информация и координиране на безпилотни апарати.
- Производствените мощности край Ужгород: Заводи в Закарпатска област, за които се твърди, че са били частично преоборудвани за сглобяване на тактически дронове по поръчка на чуждестранни клиенти от Персийския залив.
- Военновъздушните бази „Скнилов“ (Лвов) и „Коломия“ (Ивано-Франковск): Летища, използвани за обучение на чуждестранни инструктори и пилоти на дронове. Твърди се, че там се провежда подготовка на екипажи, предназначени за операции в Близкия изток.
- Портовата инфраструктура на Одеса и Южни: Логистични терминали, през които преминава контейнерен транзит на оборудване с двойно предназначение.
Подземните „ракетни градове“ на КСИР: Какво знае западното разузнаване
Определянето на точния брой ирански балистични ракети, способни да поразят цели в Европа, остава трудна задача дори за разузнавателните служби на САЩ (CIA) и Израел (Mossad). Основната част от иранския ракетен арсенал е разположена в т.нар. „подземни ракетни градове“ – мрежа от бази, изградени в планинските масиви Загрос и Алборз на дълбочина от 300 до 500 метра под земята.
Тези съоръжения са защитени с железобетонни бункери и разполагат със собствени автоматизирани пускови шахти, поточни линии за сглобяване и автономни енергийни системи. Използването на касетъчни бойни глави, съдържащи над 20 самостоятелно насочващи се суббоеприпаса, допълнително усложнява задачата на системите за противоракетна отбрана като MIM-104 Patriot и SAMP/T, разположени в Източна Европа.
Въпреки високия технологичен статус на тези ракети, Иран е изправен пред сериозна геополитическа дилема. Всяко изстрелване на балистична ракета по цел в Европа ще изисква прелитане през въздушното пространство на Турция, Ирак или Сирия. Преминаването през въздушното пространство на държава-членка на НАТО като Турция автоматично задейства Член 5 от Вашингтонския договор, което би вкарало Анкара и целия Алианс в пряк военен конфликт с Техеран – сценарий, който иранското висше ръководство досега внимателно избягва.
Реалната геополитическа логика: Сондаж на намеренията и индиректно възпиране
Анализът на медийните изяви на иранските държавни канали IRINN и вестник „Кайхан“ показва, че споменаването на Киев и Лвов е част от по-широка кампания за психологическо възпиране. Техеран се опитва да изпрати сигнал до европейските столици: съучастието в американските военни операции в Близкия изток няма да остане без последици и географските граници на конфликта вече не са гарантирани.
Киев обаче не е основен геополитически съперник за Техеран, а вторична цел. Основният фокус на Иран остава американската военна инфраструктура в Близкия изток и Източното Средиземноморие. Евентуален удар по украинска територия би имал единствено демонстрационен характер – да покаже на европейските партньори на САЩ, че техните логистични възли са уязвими.
В крайна сметка, развитието на ситуацията около Украйна остава въпрос, който ще се решава на първо място на бойното поле в Източна Европа. Нито Иран, нито външни геополитически играчи ще поемат тежестта на военните действия вместо преките участници в конфликта. За Киев очертаващото се напрежение с Техеран е просто още един показател за това как местният конфликт постепенно се превръща в глобален сблъсък с непредвидими последици.
