/Поглед.инфо/ Полша бързо губи участието си в транзитния проект “Нов път на коприната”. Съвсем наскоро Варшава се готвеше да брои печалбите от този най-важен китайски проект, но сега стоките от КНР са пренасочени към Калининград. Защо се случи това и как Русия може да спечели още повече от случващото се?

Полските експерти рисуват разочароваща картина на загубата на страната им в борбата за тлъсто парче от китайския транзитен "пай". По-специално порталът “Креси” улавя икономически реалности, които са мрачни за Полша: китайският мегапроект „Нов път на коприната“ заобикаля територията на Полша: на север - през руската Калининградска област, а скоро и на юг - през Унгария. Оплакванията на поляците, че Новият път на коприната е започнал да ги заобикаля, ще прозвучат особено изразително, ако вземем предвид, че по навремето Варшава положи много усилия да участва в този проект.

Големи очаквания

Още през 2012 г., година преди официалното обявяване на проекта „Нов път на коприната“, Варшава обяви началото на формата 16+1: „Сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа“ (ЦИЕ). Той включва Полша, Чехия, Словакия, Латвия, Литва, Естония, Унгария, Румъния, България, Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения, Черна гора, Македония, Сърбия и Албания. Именно Полша стана първата страна от ЕС, която пусна държавни облигации на китайския пазар. Полша е единствената страна от ЦИЕ, която е съосновател на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции.

Всичко това беше придружено от активизиране на дипломатическите контакти. „През 2011 г. Полша и Китай обявиха стратегическо партньорство. През 2012 г. представителна делегация на Китай, ръководена от премиера Вен Джиабао, посети Варшава. През ноември 2015 г. президентът Анджей Дуда посети Китай. Той подписа споразумение за участие в инициативата „Един пояс, един път“. И той каза, че за първи път в историята китайците решават да намерят партньор в ЦИЕ. Премиерът Ли Къцян каза, че Китай възнамерява да инвестира 5 милиарда долара в ЦИЕ, да създаде условия за разширяване на вноса от там, повече инвестиции, специална кредитна линия и фонд“, пише белоруският политически анализатор Павел Потапейко.

Варшава и Пекин редовно разменяха делегации, състоящи се от служители от най-високия ешелон, а през юни 2016 г. самият президент Си Цзинпин посети Варшава. В разговорите с него поляците категорично подчертаха интереса си към глобалния китайски транзитен проект.

Те бяха чути в Пекин - китайците дадоха да се разбере, че Полша е особено изтъкната в ЕС. Полският премиер Матеуш Моравецки триумфално заяви: „Полша стана част от инициативата „Един пояс, един път“ и китайската страна изрази намерението си да подкрепи редица наши инициативи“. По-специално, Китай изрази интерес към създаването на „Централен комуникационен порт“ в Полша, който трябваше да бъде пуснат в експлоатация през 2027 г.

През февруари 2017 г. френското списание “Нова Европа” публикува аналитична статия на китайския експерт Яо Ле „Китай и Полша: икономическо сътрудничество по формулата 16 + 1“. Авторът отбеляза по-специално, че Брюксел възприема развитието на китайско-полските отношения с подозрение, виждайки това като вид изнудване от страна на Варшава, която постоянно е в конфликт с ръководството на ЕС по различни въпроси: видите ли, ако не прави както иска, ще се обърне към Китай.

От своя страна поляците се готвеха да броят печалбите. Така ръководителят на Полската агенция за информация и чуждестранни инвестиции Славомир Майман заяви, че Китай възнамерява да инвестира 40 милиона долара в изграждането на железопътен терминал в Лодз. „Полша не се страхува от китайски капитал – особено след като притокът му означава работни места“, аргументира се Майман. Според него "дръзките" китайски проекти могат само да бъдат приветствани - а поляците са тези, които са накарали партньорите да бъдат по-активни. Полски икономисти посочиха, че тяхната страна, ако участва в изпълнението на проекта „Нов път на коприната“, ще може да спечели 48 милиарда долара до 2040 г.

Сътрудничеството се обърква

Нещо обаче се обърква. Полша постепенно започва да излиза в немилост пред Китай. И това се случва под влиянието на трети страни.

От една страна, през последните години конфликтът между Китай и САЩ започна да се разгаря – а Варшава, както знаете, усърдно се бори за титлата „най-любима съпруга“ на Вашингтон в ЕС. От друга страна, Полша активно изгражда тристранен съюз с Литва и Украйна (т.нар. Люблински триъгълник). И тези две страни предизвикват единствено раздразнение у Китай. През последните години Литва дърпа мустаците на китайския дракон с нарастващ ентусиазъм по различни причини и наскоро премина границата - откри официално представителство на Тайван във Вилнюс, де факто го призна за отделна държава. След това Китай започна цялостна процедура за наказване на Литва - не само като прекъсна всички търговски връзки с нея, но и принуди компаниите, които си сътрудничат, да направят същото.

От друга страна, Украйна удари шамар на Пекин, като първо покани китайски инвеститори в предприятието “Мотор Сич”, а след това ги блокира.Киев потвърди репутацията си на изключително ненадежден партньор с факта, че наскоро започна да блокира китайския железопътен транзит до Полша. Украинците настояват Полша да увеличи квотите си за автомобилен транспорт. Факт е, че през 2019 г. Полша рязко намали тази квота - от 260 на 160 хиляди.

В Киев вярват, че истината в този конфликт е на тяхна страна. „Украйна съвсем заслужено обвинява полската страна, че Варшава нарочно поставя превозвачите в трудна позиция, за да постигне фалита им, да отнеме пазарния им дял и дори шофьорите на камиони, които активно преминават към полски компании. Причината е банална - за тях наистина има много по-малко работа, отколкото преди“, отбелязва политологът Павел Кухмиров.

В резултат на това от 30 ноември “Украинските железници” забраниха транзитното превозване на вагони през Украйна до Полша, включително от Русия и Китай. А за поляците спирането на потока от китайски стоки е много сериозен проблем. Полските компании, които внасят стоки от Китай по железопътен транспорт, се оплакват, че напоследък имат все повече причини за безпокойство.

Ръководителят на експертния съвет на Руско-китайския комитет за приятелство, мир и развитие Юрий Тавровский смята, че полската граница се е превърнала в „гърло от бутилка“ за Китай – за което, разбира се, Пекин знае. „Полските митничари забавят преминаването на пътни влакове и контейнерни влакове от няколко години, като ги забавят за ден-два. Кризата с мигрантите на полско-белоруската граница като цяло доведе до затваряне на ГКПП, спиране на автомобилния трафик и заплахи за пълно прекъсване на железопътната връзка.Политическите мотиви за подобно поведение са очевидни: Полша се позиционира като най-верния съюзник на Съединените щати във всички международни кризи. Тя дори е готова да върви против интересите на основните си партньори в Европейския съюз. А Китай през 2020 г. излезе начело в списъка на най-важните търговски партньори на Европейския съюз, изпреварвайки САЩ“, подчертава Тавровский.

Стоките отиват до Калининград

Като цяло се случи някак си, че китайските товари започнаха да „текат“ все повече и повече от Полша към Калининград - за което по-специално предупреждава порталът “Креси”. „Миналата година започна редовен превоз на товари по участъка от “Новия път на коприната”, наречен Мост на Балтийско море, който започва от пристанището Калининград и завършва в германското пристанище Мукран. Около 60 000 стандартни контейнери се очаква да бъдат обработени в Мукран тази година. Контейнерите от Китай пристигат в пристанището Калининград по железопътен транспорт; откъдето се транспортират до Мукран с железопътни фериботи. В момента Мукран е основният пункт за претоварване на контейнери от град Сиан в нашия регион. Оттук отиват по-нататък до Карлсхамн в Швеция и Хъл във Великобритания“, оплакват се поляците.

Първоначално Калининградска област развива сухопътен железопътен транспорт до Европейския съюз през полско-руската граница на ГКПП Бранево-Мамоново. Сега обаче руският ексклав се фокусира върху разработването на нови маршрути през Калининград до германските пристанища Мукран и Росток и по-нататък до други пристанища в Балтийско море и извън него (например Осло).

„Новият път на коприната обаче заобикаля Полша не само от северната страна. Нов железопътен възел се строи във Фенислитка на унгарско-украинската граница. Първите влакове ще пристигнат там през второто тримесечие на 2022 г. Унгарците не крият, че целта на проекта е прилагането на китайската стратегия за Новия път на коприната“, посочва “Креси”.

Според публициста Владимир Дружинин Пекин вижда в Люблинския триъгълник ансамбъл от „проамерикански марионетки“, с които няма смисъл да развиват задълбочено сътрудничество. „Следователно Пекин няма против китайският износ за ЕС да минава през руския Калининград, а не през украинските и полски транспортни центрове. Цифрите говорят сами за себе си. През 2020 г. обемът на стоките от Китай, транспортирани за ЕС през Калининград, се е увеличил с 4,6 пъти. За това е създадена съответната инфраструктура в Калининградска област. Само преди три години, през 2019 г., само хиляда китайски контейнера влизаха оттук в Германия, а сега много пъти повече “, отбелязва Дружинин.

Тавровский от своя страна смята, че сега Русия трябва да бъде още по-активна в вземането на китайски стоки от Полша. „Изграждането на високоскоростен товарен железопътен транспорт би помогнало да се избегнат стратегически рискове, да се намали транзитното време на стоките и да се увеличи интересът на Русия към изпълнението на проекта „Един пояс, един път“. Може да върви по маршрута Урумчи - Алтай - Сибир - Централна Русия - Санкт Петербург. Близо до Санкт Петербург са създадени модерни пристанища - Уст-Луга, Приморск, Бронка. Вече съществуващите контейнерни терминали могат бързо да бъдат разширени. Изграждането на високоскоростна товарна магистрала ще даде възможност за изправяне на маршрута, значително ускоряване и намаляване на разходите за доставка на товари и осигуряване на безопасност. Преминаването на магистралата само през територията на Китай и Русия би опростило формалностите при преминаване на границата. Разбира се, рязко ще се увеличат и приходите от транзитни такси и ще се улесни пътят на нашите стоки към китайските пазари“, предполага експертът.

Превод: В. Сергеев