/Поглед.инфо/ Ситуацията около Тайван остава напрегната. САЩ засилват дипломатическите контакти и военно-техническото сътрудничество с Тайван, балансирайки по „червената линия“, очертана от Китай по въпроса. Според съобщения в тайванските медии поредната група американски конгресмени е пристигнала на острова на 9 ноември според договореност с Американския институт на Тайван и са провели тихомълком преговори с Министерството на отбраната.

В началото на ноември властите на КНР наложиха санкции срещу някои видни тайвански политици и членове на островната администрация - поддръжници на независимостта от КНР. Този ход на Пекин е част от реакцията на дейността на САЩ и тайванската администрация, които де факто отричат принципа на "един Китай".

Всъщност КНР преминава към практически действия за преодоляване на разделението между острова и континента. По-специално, на тайванските политици в списъка със санкции и техните семейства е забранено да влизат в континентален Китай и в специалните административни райони Хонконг и Макао. Ограниченията важат и за институциите, свързани с тези политики. Лицата, включени в списъка, сами стават обект на доживотно наказателно преследване.

Санкциите допълват демонстрацията на военните способности на КНР. В същото време Пекин изпраща на Вашингтон сигнал, че обединението между Китай и Тайван е неизбежно, прекрачването от страна на тайванската администрация в съюз със Съединените щати на „червените линии“, очертани от Пекин, приближава силовото решение на тайванския въпрос, въпреки че приоритетът на КНР остава мирното обединение.

По въпроса с Тайван Китай започна да използва политика на „стратегическа двусмисленост“ срещу Съединените щати, която самите САЩ досега използват срещу Китай. В резултат на това американците не знаят какво и кога да очакват от Китай по отношение на Тайван.

След приемането на Закона за отношенията с Тайван през 1979 г. в Съединените щати, „стратегическата двусмисленост“ застава в основата на американската стратегия. Този закон задължава САЩ да подкрепят Тайван, включително да му предоставят военни способности, но не ги задължава да участват във военен конфликт. Съединените щати предоставят оръжие на Тайван, но оставят несигурност относно пряката си военна намеса.

Влиятелни китайски експерти казват направо, че „всяка стъпка, насочена към блокиране на обединението на Китай, е обречена да доведе до борба на живот и смърт, в която Съединените щати ще трябва да се бият, жертвайки живота на американци“. Тази ситуация, на фона на демонстрираната решимост на Пекин, превръща американската "стратегическа двусмисленост" в несигурност. Сега "стратегическата двусмисленост" на американците само прикрива липсата им на каквато и да е стратегия по въпроса за Тайван.

Това се доказва от противоречиви изявления на Белия дом и дискусии в американската експертна общност. Байдън за първи път обяви на 21 октомври, че САЩ възнамеряват да защитят Тайван, ако той бъде „атакуван“ от Китай, което само по себе си противоречи на принципа на „стратегическа двусмисленост“.

Тогава говорител на Белия дом разясни думите на Байдън: „Отношенията на САЩ в областта на отбраната с Тайван се управляват от Закона за отношенията с Тайван. Ние ще продължим да подкрепяме самоотбраната на Тайван и ще продължим да се противопоставяме на всякакви едностранни промени в статуквото“. В това уточнение, както виждаме, акцентът е върху непряката подкрепа за Тайван, а не върху прякото участие на американската армия в конфликта с Китай.

Председателят на съвместния комитет на началник-щабовете на САЩ Марк Мили, оценявайки на 3 ноември вероятността от активни стъпки от страна на КНР към Тайван, каза: „Не мисля, че това ще се случи през следващите 6, 12, може би 24 месеца..“ Той също така каза, че „няма съмнение“, че САЩ „има абсолютно всички възможности“ да защитават Тайван. Проблемът на Вашингтон обаче не са "възможностите", а решимостта да ги използва в предполагаем конфликт с равен противник.

В началото на ноември президентът на САЩ продължи да разиграва ситуацията от остри изявления за „защита на Тайван“ с „стратегическата двусмисленост“. На 2 ноември той каза, че не се притеснява от възможността за въоръжен конфликт с Китай, тъй като според него „няма причина за конфликта“: видите ли, това е „конкуренция“, а не „конфликт“.

Тези изявления, поставени едно до друго, разкриват колебанието на американското военно и политическо ръководство. Както подчертава списание “Тайм”, САЩ са изложени на риск от катастрофа, ако не изяснят стратегията си спрямо Тайван.

Засега САЩ са готови да подкрепят Тайван само косвено, чрез въоръжаване и обучение на местните военни. На 4 ноември американските републикански сенатори внесоха в Конгреса „Закон за подкрепа на Тайван“, който включва 2 милиарда долара годишно и друга помощ за укрепване на отбраната на острова.

Вестник “Глобал Таймс”, отразявайки официалната гледна точка на Пекин, изяснява условията за решаване на проблема с Тайван със сила: „Американският политически елит трябва ясно да разбере, че няма значение дали Вашингтон ще даде ясно обещание да защитава Тайван при война при решението дали Континент ще ще прибегне до сила срещу Тайван. По-скоро това се определя от това дали тайванските власти ще преминат червената линия и ще зачеркнат възможността за мирно обединение през проливите с крещящи сепаратистки действия. Веднага щом сепаратистките сили натиснат континента да прибегне до сила, ситуацията ще ескалира."

Логиката предполага, че САЩ ще трябва да се примирят със загубата на Тайван като трамплин за ограничаване на КНР.

Превод: В. Сергеев